Майката тръгна рано на работа и остави децата на грижите на едно момиче на 18 години, което понякога тя викаше за няколко часа срещу заплащане.
Откакто умря съпругът ѝ, настанаха тежки времена. Можеше да си загуби работата, ако оставаше всеки път у дома, когато баба им не може да поседи с децата, заболее или излезе от града.
Мариана така се казваше момичето, което бе останало този ден с децата, след обяда ги сложи да спят. И тогава и позвъни приятелят ѝ и я покани на разходка с новата му кола. Мариана реши да отиде, в края на краищата, децата не се будят преди пет часа.
Когато чу клаксона, взе чантата си и изключи телефона. Тя предварително заключи вратата на стаята, а ключа сложи в чантата си. Тя не искаше нищо да попречи на съня на децата.
„Ако Панчо слезе след нея по стълбите. Той беше само на шест години, може да се зазяпа, да се препъне и нарани. Освен това, – помисли си тя, – как ще обясни на майка му, – че детето не я е намерило?“
Какво беше това? Късо съединение в работещия телевизор или включените лампи в стаята ….. излетяла от камината искра? Но се случи така, че пердетата се запалиха и огъня бързо стигна до дървената стълба, водеща към спалнята.
От дима, минаващ под вратата, бебето се закашля и се събуди. Без много да мисли Панчо скочи от леглото и се опита да отвори вратата. Натисна дръжката надолу, но вратата не се отвори.
Ако не направи нещо, той и малкото му братче след няколко минути щяха да загинат в пламъците.
Панчо извика, повика Мариана, но никой не отговори. Тогава детето изтича до телефона, за да набере номера на майка си, но той беше изключен.
Панчо разбра, че трябва да намери изход да спаси себе си и братчето си. Опита се да отвори прозореца, зад който имаше перваз, но неговите ръце бяха много малки и не достатъчно силни, за да го отвори. Но и да успееше трябваше да преодолее защитната решетка, коята бяха поставили родителите му.
Когато пожарникарите потушиха огъня, всички говореха само за едно:
– Как е могло малко момченце да разбие стъклото и да разкъса предпазната мрежа?
– Как е успял да пъхне бебето в раницата?
– Как е успял да мине по корниза и да се спусне по дървото  с такъв товар?
– Как е успял да се спаси?
Старият началник на пожарната, мъдър и уважаван човек, отговори:
– Панчо е бил сам …… нямаше кой да му каже, че той няма да успее.

Тя излезе от поликлиниката. Времето беше мрачно и духаше силен вятър. Беше ѝ лошо. Тя се подхлъзна и падна. Чантата с продуктите отлетя настрани. Всичко в нея се смачка и изпочупи.
При падането тя си удари главата доста силно. Беше в шок в първите няколко секунди. Когато дойде на себе си, се опита да стане, но ѝ беше трудно. Вдигна глава и видя трима мъже и младеж с момиче.  Надяваше се някой от мъжете да ѝ се притече на помощ, но уви…. никой не дойде при нея.
Но тя трябваше да си отиде в къщи….
Ставането ѝ бе много трудно. Погледна в чантата си, всичко се бе смляло, нямаше смисъл да я носи в къщи.. Главата и крака много я боляха.
Стана ѝ обидно. Седна на тротоара и заплака….
Тя винаги помагаше на хората и никого не подминаваше. Защо…….
Внимание, на нейното място може да се окаже всеки от нас.
Ние не забелязваме проблемите на околните. Лесно ги отминаваме, без да се ангажираме. Но ако бяхме малко по-добри, нещата щяха да се развият по-иначе.
Нека бъдем внимателни един към друг и да си помагаме в нужда.

Обичайната бутилката за вода поради цилиндрична си форма е неудобна за носене във всяка чанта. Създателите на плоската бутилка Memobottle твърдят, че тяхното изобретение идеално решава този проблем.
Тази бутилка се различава от обикновените по сплеснатата си правоъгълна форма. Тя има размери на книга или таблет. Вместимоста ѝ е от 750 до 1250 мл течност.
Бутилката е направена от специална трайна, нетоксична медицинска пластмаса, така че може да се използва за по-дълъг експлоатационен период. Нещо повече, тя дори може да се мие в съдомиялна машина.
Плоската бутилка Memobottle се произвежда в три размера A5, A4 и Letter. Най-голям обем съответства на 1,250 мл вода, а най-малкия на 750 мл.
Създателите на новия вид бутилки са сигурни, че тяхното изобретение има сериозен потенциал за широко приложение, особено в големите градове. В крайна сметка, жителите на мегаполиса прекарват много време в пътуване на дълги разстояния, често носят лаптоп или чанта с документи, където много добре би се събрала плоска бутилка за вода.

Предстои ви път, а трябва да вземете толкова неща със себе си. Мислите си: „Дали е добре да взема две чанти вместо една“?
Но веднага се отказвате от идеята, защото и двете ви ръце ще бъдат заети, но може би раницата ще свърши по-добра работа?! Но дали тя ще може да събере всичко.
А ако взема по-малко багаж? Да но ако ми трябва нещо, а то е останало в къщи, каква полза, че съм си взела багаж?
Мислите от този род са тягостни и мрачни, но ….
Оказва се, че ако нещата в чантата се опаковат правилно, в нея ще влязат много повече неща отколкото обикновено. Не вярвате ли?
Тогава погледнете!

Дизайнерката на обувки и аксесоари Шарлота Делал е представила нов модел на обувки за любителите на изкуството и смелите експериментатори.
Бяло синята живопис, която съществува от почти три хиляди години е вдъхновила дизайнерката Шарлот Делал, за да създаде необичайни обувки. Въпреки обичайната форма на високи обувки, романтичните сини орнаменти върху белия фон, напомнят моделите на китайски порцелан от времето на императорската династия Мин.
Обувките са включени към колекцията есен-зима 2014/2015.
Те са направени от кожа и буквално „ще въздигнат“ своята притежателка, благодарение на необикновената пета, която има формата на кораб. За любителите на платформи дизайнерката е представила подходящ модел на платформа. Новите обувки лесно се съчетават с бял костюм с панталон.
Бяло синият модел идва от Китай, а по-късно се разпространява и в други страни.
Изкустни моменти в би-Колоре се срещат в колекции на Valentino, а на рокли и чанти при Alexander McQueen.