Петър Симеонов служеше в една малка църква.
Тази вечер на богослужението се случи така, че той на никого не положи ръце, а просто се помоли за изцеление на хора, които имаха нужда.
– Боже, ти знаеш кой от присъстващите има нужда от изцерение …..
По време на молитвата Петър забеляза как едно осемгодишно момче скочи от мястото си и побягна към изхода. След 15 минути момчето се върна.
– Момче , ела от пред, – извика го Петър. – Какво стана? Защо избяга навън?
И момчето започна да разказва:
– Аз съм се родил с астма. Тя бе толкова сериозна, че не можех да тичам и да си играя с другите деца. Правех няколко крачки, задъхвах се и падах. Тогава си мислех, че ще умра, защото не можех да възстановя дишането си.
Всички внимателно слушаха момчето. Всеки от присъстващите усещаше, че се е случило нещо необикновенно.
Лицето на момчето се озари от усмивка и то каза:
– Вие видяхте ли ги тази вечер?
– Кого да сме видели? – попита Павел.
– Вие видяхте ли ангелите? – попита момчето. – Те бяха там горе – посочи с ръка към тавана – и бяха много. Един от тях се спусна към мен, сложи ръката си на гърдите ми. Имах чувството, че изгарям. След това започнах дълбоко да дишам. Вече знаех, че нямам вече астма. Когато ангелът си тръгна, аз изтичах навън и обикалях известно време около колите.
Очите на повечето хора се насълзиха от щастие, а момчето продължи още по-възторжено:
– Аз мога прекрасно да дишам. Ето чуйте сами.
И той започна мощно да диша.Белите му дробове бяха изцерени.
– Слава на Бога, – извикаха мнозина в църквата.
Петър се обърна към присъстващите:
– Тук присъства ли някой от родителите на това дете?
Стана разплакана и щастлива млада жена, която каза:
– Синът ми казва истината. …. Той наистина е бил изцерен.
Ние не виждаме ангелите, за това и не знаем какво правят на нашите богослужения.
