Ако бизнесът и кариерата ви вървят добре, може да сте толкова свръх ангажирани с тях, че неволно се откъсвате от другите източници на удовлетворение и радост, докато бъхтите от ранно утро до късна вечер. Ставате все по-големи работохолици. Произвеждате повече, но във вас цари празнота, която е съпроводена с отчаяние.

Ако успехът ви напусне, започвате да се чувствате безполезни и отегчени, защото не сте вече уважавани като преди и не можете да се реализирате.

Представете си, че поради болест, нестабилност в бизнеса, пенсиониране или нещо подобно, не сте способни да давате резултати на същото високо ниво за известно време. В резултата ще се депресирате. Тази депресия е задействана от убеждението, че тъй като сте по-малко продуктивни, не ви бива за нищо.

Отсъствието на реална самооценка може да доведе до опит за самоубийство. Нима искате това? Има ли друга цена, която трябва да се плати?

Ако семейството ви страда от пренебрегване, ще се натрупа определено негодувание. Дълго време членовете на семейството ви могат да го задържат в себе си, но накрая то ще избие. Съпругата ви има любовник и иска развод. 14-годишният ви син е арестуван за кражба със взлом.

Когато се опитате да говорите с него, той презрително ви отговаря:

– Къде беше през всичките тези години, татко?

Дори ако всичко това не ви се случи, но сте депресирани означава, че ви липсва истинска самооценка.

Възможно е да продължавате да вярвате, че хората, които са постигнали големи успехи, са големи „клечки“ и изглеждат „по-специални“. Може да сте убедени, че истинското щастие и уважението на другите идва от вашите постижение. Но това дали е така?

Погледнете колко много хора нямат някакви особени постижение, но са щастливи и уважавани. Следователно големите постижения и щастието не са свързани.

Забележете, може да не сте съвършени или нямате успех, или другите не ви обичат, но това не ви прави по- малко стойностни.

В Япония съществува класа от хора, които се наричат „кибер бездомници“. Те нямат жилища и не наемат такива.

Прекарват нощта в интернет или манга кафене, които предладат отделени и закрити части от помещенията и безплатен душ.

Цената на тази услуга е много по-малка от капсулните и евтини хотели.

Един водовъртеж видя на брега красива лилия. И той реши, на всяка цена да я завладее.

Какво ли не предлагаше той на красавицата: да прекара известно време върху бързите му вълни, да я погали хладната вода в непоносимата жега, …. всякакви развлечение и удоволствия.

Красавицата започна да се колебае.

Това забеляза безнадеждно влюбеният в нея бръмбар и той започна да я разколебава:

– Ще те погуби, не се съгласявай! Ще пропаднеш!

Само че къде ти….
– Той е толкова силен, красив и някак тайнствен… – възрази лилията. – Не, мисля да приема предложението му.

– О, така ли? – извика отчаяно бръмбарът. – Тогава погледни, какво ще стане с теб, ако го направиш.

Той прибра крилете си и се втурна към повърхността на водовъртежа, който безжалостно го завъртя и бръмбарът изчезна от погледа на лилията.
Това е истинска любов ……

В Китай по времето на Мао Цзедун решили да унищожи всички врабчетата. Пропаганда се оправдала с това, че врабчетата ядат големи количества от зърнената реколта, носейки огромни загуби за икономиката на страната. Планът бил разработен през 1958 г.

Всички селяни, както и участващи в кампанията, учениците и жителите на града крещели удряйки по метални кутии, барабани, размахвали импровизирани знамена и парцали, като заставали на покривите, за да изплаши врабчета.

Уморените птици падали на земята и ентусиазираните хората ги доубивали. Даже били изложени големи снимки с мъртвите птици.

Само за три дни в Пекин и Шанхай били унищожени 900 хиляди птици, а до началото на ноември същата година в цял Китай били убити около два милиарда врабчета. В столицата и крайбрежните провинции, където избиването било усърдно, не останало нито едно врабче.

След кампанията реколтата била много по-добра, но се намножили гъсеници и скакалци, които по-рано били изяждани от врабчетата.

В резултат на нахлуването на скакалците добивът спаднал рязко, в страната настъпил глад, при който загинали около 30 милиона души и много домашните животни.

Наложило се да купуват врабчета от чужбина. Не е ли прекалено висока цената на човешката глупост?

Ангола е единствената страна в света, където е забранено да се проповядва исляма. Забраната е наложена през 2015 г. Вярващите в тази страна са около 90 хиляди души.

Официалният език в страната е все още португалски.

Най-студеният месец в страната е юли. Температурата може да падне до 16 градуса по Целзий.

В XXI век благодарение на петролните компании, икономиката на страната е станала една от най-бързо развиващите се сред държавите от Субсахарска Африка.

Луанта столицата на Ангола е най-големия град в страната. През 2008 г. е призната за най-скъпия град в света. В нея цените на стоките и услугите са високи. Освен това инфраструктурата е пострадала от гражданската война, която се е водила 30 години там.

Печалбите на чуждестранните фирми, получени в Ангола от добив на нефт и елмази, създават възможности за повишено търсене на жилища с високо качество, скъпи ресторанти и автомобили, обувки и дрехи.

Въпреки това, голяма част от населението живее бедно. В страната почти всички храни са вносни. За това литър мляко струва три долара.