Директор на строителна фирма веднъж с цел благотворителност изпратил за възстановяването на една църква цял МАЗ „комби“ с тухли.
Получило се така, че зад волана седнал ръководителят на фирмата, а го съпровождал, седнал до него в кабината, як свещеник в расо, с кръст и брада.
Документ за превозваните тухли нямало. Спрял ги полицай от пътна полиция. Шофьорът отишъл при него и се върнал тъжен в кабината.
Свещеникът попитал:
– Какво стана?
– Сержанта ми отне правата за шофиране, защото няма документи за товара.
Свещеникът мълчаливо излязъл от МАЗа, отишъл при сержанта и си поговорил с него малко.
След няколко минути той донесъл шофьорската книжка на шофьора обратно, а сержанта стоял блед, като платно.
Шофьорът попитал:
– Какво му каза?
Свещеникът отговорил:
– Отидох до сержанта и му казах: „Отдай правото на грешника, иначе жив ще те опея“.

Пиршеството беше в разгара си. Музиката свиреше, а хората тънцуваха. Гергана нямаше какво друго да гледа и погледа ѝ се съсредоточи върху съпруга ѝ и жената, за която той някога искаше да се ожени. Ана се възползваше от повишеното настроение на Атанас, което бе придобил от няколко чаши алкохол.

Двамата тънцуваха. Ана му се усмихваше предизвикателно. В танца, когато се приближаваха един до друг Ана плътно се притискаше до Атанас. Гергана имаше чувството, че танца никога няма да свърши. Тя искаше музиката да спре, а същевременно се опитваше да обуздае гнева си.

Когато танца свърши Гергана кипеше от възмущение. Тя искаше да хване мъжа си да го укроти до себе си и да го държи по-близо, за да няма никакви неприятности, но точно тогава Ана го целуна по устните.

Гневът на Гергана преля. Тя скочи от пейката и прекоси залата. Стигна до Атанас и Ана, които се усмихваха глупаво един на друг. Гергана удари Ана с длан по рамото и високо каза:

– Стой настрана от съпруга ми!

– Гери, какво ти става? – каза умолително Атанас.

– Нищо не казвай! – стрелна го с унищожителен поглед Гергана, – Стой надалече от тази развратна жена.

– Моляте не прави сцени, – каза кротко Атанас.

– Не аз правя сцени, а Ана, – изригна като вулкан Гергана. – Да не би аз да прилъстявам чужди мъже?

– Глупости! Ти не знаеш какво говориш, – възпротиви се Атанас.

– Тя постоянно го прави, – каза Гергана като погледна Ана с унищожителен поглед. – Преди 26 години те зарязя, но още не иска да те пусне.

Ана се разплака. Гергана възприе сълзите ѝ като средство да постигне целта си.

– Ти не разбираш, – изхлипа Ана.

– О, много добре разбирам, – троснато отговори Гергана.

– Не, не разбираш, – Ана избърса очите си и погледна Гергана право в очите. – Не осъзнаваш ли, че ти спечели? Той е твой. Не си ли усетила колко много той те обожава, уважава и ти се възхищава. Нима не си забелязала как те гледа, когато говориш със някой друг мъж?

Гергана бе изненадана.

– Е, – смотолеви тя, като не знаеше какво друго да каже.

Ана продължи:

– Той заглежда ли се по по-млади жени? Изобщо не ти е изневерявал. Не разбираш ли, че той няма да обича друга жена, освен теб, докато е жив?

Гергана погледна Атанас и осъзна, че всичко това е вярно, беше напълно очевидно. Всички го знаеха, а тя не беше го забелязала.

Музиката беше спряла и всички се бяха събрали около двете жени.

Ана продължи:

– Бях глупаво и самолюбиво момиче. Взех глупаво решение и загубих най-добрия мъж, когото съм срещала. А ти го спечели. Понякога се преструвам, че е станало обратното и му се усмихвам, а той е мил със мен, защото знае, че е разбил сърцето ми.

– Ти сама го разби, – каза тихо Гергана.

– Ти беше щастливката, която спечели от моята глупост.

Гергана бе изумена. Досега не бе забелязала колко тъжна жена е Ана. За нея тя бе жена, която крои планове как да си върне Атанас. Едва сега Гергана осъзна, че това никога няма да се случи.

– Знам, че се дразниш, когато Атанас се държи мило с мен, – продължи Ана, – но това е моя слабост и не мога да спра да кокетнича. Трябва ли да ме мразиш за това? Вместо да ме смяташ за свой враг, приеми ме като лоша сестра, която се държи зле и те ядосва.

До сега Гергана бе сматала Ана за красива празноглавка, но в случая тя бе по-мъдра от двете.

– Не знам, – каза примирена Гергана, – ще опитам.

Ана приближи до Гергана и я прегърна. Сълзите на Ана опариха бузата на Гергана.

– Благодаря ти, – кротко каза Ана.

Животът е като скоростно трасе и това което е изглеждало  футуристично, става близко и реално.
Лондонската дизайнерска компания  Yacht Island Design е нарекла своето творение „плаваща платформа“.
Целта, която е преследвана при създаването на тази яхта е творчество и оригиналност. Ако погледнете на резултата, може с увереност да твърдите, че целта е достигната.
Дизайнерите са разработили 5 яхти от този тип.
На палубата на яхтата Yacht Island Design, можете да видите хижи около басейна, двойнопалубен вулкана, които са скрити в конструкцията на стаи от категория „лукс“. В хола има тераса с чудесен изглед към водопада.
Яхтата е оборудвана с парапет и всички необходими удобства за отдих и живота на тропически остров, който се движи.

Не се опитвайте да измъкнете нещо преждевременно. Нека да го достигнем чрез работа, така че да допринесе за развитието ни.

Бъдете търпеливи. Едно от разочарованията в живота ни е, че Божия график рядко съвпада с нашия. Ние често бързаме. Тогава се чувстваме разочаровани от привидно бавния напредък в живота си.

Не забравяйте, че Бог никога не бърза. Той ще използва целия ни живот, за да ни подготви за ролята, която е предвидил за нас.

Бог използва един дълъг процес, за развитие на характера, особено на лидерите. Той 80 години подготвяше Моисей, от които 40 бяха в пустинята.

Душите ни се изграждат чрез борби, бури и време на страдания. Бъдете търпеливи в този процес.

Не се обезкуражавайте. Не изпадайте в депресия, само защото Бог не е действал достатъчно бързо.

Тези неща, които планирате няма да се случат веднага. Бавно, постепенно, със сигурност, всичко ще бъде изпълнено на времето си. Ако всичко изглежда много бавно, не се отчайвайте, защото тези неща непременно ще се сбъднат. Просто бъдете търпеливи!

Не забравяйте колко далеч сте стигнали и колко далеч трябва да отидете. Вие не сте там, където искате да бъде, но сте там, където трябва да послужите.

Бог не е приключил с нас все още. Нека да продължим напред. Дори охлювът достигнал целта си чрез постоянство!

Ежедневно изобретателите на водещи световни компании представят нови придобивки, които са направени с цел да направят живота на хората по удобен.
Днес ще ви представя една ходеща къща.
Това е необикновен дом на крака, който при необходимост може да се премества на всяко място по желание на собственика му.
Скоростта на предвижването на тази къща е равна на скоростта при обикновенно човешко ходене.
Тя е направена от рециклирана стомана и шперплат.
Нововъведението е оборудвано със слънчеви панели и малка вятърна мелница, които дават електричество за дома.
Управлението на тази подвижна къща се осъществява с помощта на специални сензорни панели.