Щом веднъж сме приели Исус  за свой Господ и Спасител, трябва да продължим да ходим с Него.

Какво означава това?

Постоянно да укрепваме вярата си и да му отдаваме полагащото му се място на цар в нашия живот. Ходейки с Исус, ние сме длъжни да Го славим и величаем, а не да прославяме себе си.

Децата на Бога трябва да приемат волята на Исус и да правят това, което Му е угодно.

Ходенето с Исус, не е автоматичен процес. Всеки ден ние трябва да се утвърждаваме в Христос, благодарейки Му за всичко.

Някои лъжеучители подмамват християните с човешки философии и традиции. За това много трябва да внимаваме, защото нищо не може да се сравни с Христос, в когото пълнотата на Бога обитава в телесна форма.

В плът Исус умря за нашите грехове и възкръсна с Божията сила. Благодарение на нашия съюз с Христос в Неговата смърт и възкресение, Той обрязва сърцата ни и ни дава сили за нов живот. Ние сме съвършени единствено в Христос.

Господи, помогни ми да се утвърдя в теб. Обрязвай сърцето ми всеки ден, така че да мога да живея чрез силата на възкресението.

Това се случило преди много години  в едно царство. Там един мъдрец помагал със съвети на царя. Като награда за съветите си мъдрия човек поискал толкова злато, колкото тежи един слон.

Но как може да се премери един слон без съвременна техника?

Сега е ваш ред. Помогнете на царя. Или за по-лесно бихте оставили мъдреца без възнаграждение?

Помислете малко. Какво бе открил Архимед?

Е, повече няма да подсказвам. Ако сте нетърпеливи прочетете направо….

Отговора: Ако слона се качи на лодка с по-голяма платформа, трябва да се обърне внимание колко дълбоко потъва лодката. Това е напълно достатъчно, за да се определи теглото на златото.

Пророчицата на Троя предупреди старейшините на града да не се доверяват на гърци, носещи подаръци. Тогава Касандра правилно е казала:

– Изгорете Троянския кон.

Вместо това, старейшините приеха дара. Е, знаете как продължава останалата част от тази старата история.

По същия начин цар Езекия неразумно показа на своя враг всичките си съкровища и запаси, което доведе до плячкосване на градът малко по-късно.

Това не се случи за една нощ, но задейства процес, чиито семена на унищожение бяха внимателно засаждани с течение на времето.

Мир, състрадание и загриженост звучат прекрасно. Кой би ги отхвърлил?

Мъдрият човек обаче си спомня правилото: „Рискът е за купувача“ и че купувачът трябва да се пази. Продавачът на стоката може да постави под съмнение почтеността на устоите на страната. Той подхранва фалшиви илюзии как мирът може да победи.

Човек може да почисти външността на чашата, но вътре остава пълно с мъртвешки кости.

Когато предупрежденията, в които има напътствия, не са приети, те стават начало за унищожение.

Това е истина, която никой не отрича напълно, но и никой не вярва изцяло.

Ако беше повярвана, много опустошителни възгледи в миналите векове щяха да бъдат предотвратени. Народи и градове щяха да живеят в благоденствие, но сега са потънали в разруха.

Първите дилижанси в Санкт Петербург се появили през  1840 г. благодарение предприемчивостта на директора на 1-ви кадетски корпус барон К. А. Шлипенбаха.

Появате на тези омнибуси, се превърнало в събитие на деня. Хората много ги харесали. Всеки си мислел, че трябва да се качи непременно на тях, да плати един гривеник за пътуването си по Невския проспект, за да могат след това да говоря с приятелите си за впечатленията си от пътуването.

Успехът на това начинание, ниската цена и удобството при пътуването станали известни на царя и той решил лично да се убеди в това.

Веднъж разхождайки се по Невски срещанал дилижанс и той му помахал ръка за да спре и влязъл в него. Въпреки че било тясно, място за него се намерило и той стигнал до Адмиралтейския площад.

Царят поискал да слезе, но кондукторът го спрял:

– Позволете ми да получа един гривеник.

Николай Павлович се оказал в затруднено положение. Той не носил никога пари в себе си. Никой от спътниците му не се решавал или не се сещал да му предложи портфейла си.

Наложило се кондукторът да го глоби.

На другия ден в офиса на дилижансите царят изпратил 10 копейки с допълнение от 25 рубли за чай на кондукторът, който го глобил.

Много са интересните фактите за руските пари.

Например, думата „копейка“ е получила своето име още по времето на Иван Грозни.

По това време била отлита монета с изображение на царя с копие.

Със заповед на Иван Грозни, тези монети станали известни като „копие на парите“.