Първото споменаване за честване на Рождество в Япония е през 1552 г., когато езуитския мисионер провел меса в Ямагучи.

Смята се, че малки празници са се провеждали и по-рано още от 1549 г., когато Свети Франциск Ксаверий е пристигнал в Япония.

Рождество се отбелязвало до 1635 г., когато шогуна Токугава е забранил християнството с едикт Сакоки.

В продължение на почти 230 години християнството тайно се е изповядало само от кокуре (скрити християни).

След реставрацията при Мейджи, вследствие от западното влияние, християнството отново станало законно и традицията да се празнува Рождество се възобновила.

През това време, в Япония се появил Санта Клаус, местният наричали Санта Сан или Санта Курьоси.

През 1875 г. в токийското училище Харадзьо при празнуването на Рождество се появил Санта Клаус облечен като самурай.

След няколко години, в 1898 г. се появила и детска книга за Санта Клаус, която се нарича Сантакуро.

Бог винаги преодолява невъзможното. За него няма „твърде късно“, когато се обръщаме в безнадеждни случаи, но с вяра, в ситуации и обстоятелства в които трябва да се направи невъзможното.

Ако в живота си проявяваме неверие, възмущение, грях, никога не е „твърде късно“ Бог да се намеси и да тържествува на тези трагични факти, ако напълно се предадем в Неговите ръце.

Правилно казват, че само християнството има властта над предишния човек. Бог е в състояние да „плати за годините, които изпояде скакалецът, изедникът, и гъсеницата“.

Той ще го направи, ако предадем в Неговите ръце ситуацията и себе си, без никакви ограничения и с искрена вяра.

Не поради нашите заслуги, а заради Себе Си, Бог прощава, лекува, и плаща. Той е Бог „на всяка благодат.“ Нека Го хвалим и Му се доверим!

Бог се наслаждавам да се справят с невъзможното. „Има ли нещо невъзможно за мен?“ – казва Той.

Думата будител има санскритски корен – буда, който означава зрящ, буден. „Народното звание“ будител могат да носят всички учители, духовни водачи, борци за свободата и независимостта на родината, строители на държавата.

Началото на българското „будителство“ откриваме още през IX век, когато България отваря широко вратите за християнството и единствена в Европа има своя писменост.

Исторически точно звучат думите на руския учен академик Дмитрий Лихачов:

„Плътта на българската държава създаде Аспарух, нейния дух – Кирил и Методий, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх. И чуждите завоеватели не можеха да поробят тази държава на духа, защото в защита на българския народ в плътен строй застанаха писмеността, езикът, литературата…“

Можеш да стиснеш зъби, да изтърпиш подигравките или да намериш близки по дух хора там.

Християнството не се състои в това, да ходиш с пола до пода, коса до петите, накриво да гледаш хората около себе си, които водят празни и безсмислени разговори и се обличат твърде предизвикателно.

По-добре си затвори устата и не съди. Дори и неизказана, самата мисъл за осъждение е грях. Така вече вие се улавяте в капана.

Християнството не се състои в презрение към мъртвия по дух ближен, а в любов към него. Именно тези ближни, с които няма за какво да разговаряме, си имат свои проблеми, грижи и трагедии.

Може да ги боли гърло, да са си счупили крак, а възможно е да са ги изоставили любимите им или да са се скарали с родителите си.

Дори и в най-неприятните у тях, може да се намери нещо хубаво. Те имат любими стихове, музика, книги. Така че можете да им подскажете по нещо или да ги заинтригувате с неща които са общи за вас и тях.

Във всичко това е необходимо доброжелателство и малко любопитство, а не отдръпване.