Константин израстна при добри родители. Майка му много се притесняваше за него. Той беше по-малкия от момчетата им:
– Как ли Константин ще се устрои в живота си?
– Надявам се, – казваше баща му, – че Бог ще направи от него такъв баща и строител, че да осигури всички християни.
Така и стана.
Константин даде азбука на славяните, така че те да разбират и приемат Божието Слово.
Много хора уверено строят планове за утрешния ден и с всички сили се стараят да ги осъществят, без да се съобразяват с това, до колко това е угодно на Бога. Те разчитат на собствените си умения и възможности.
Други планират да направят велики неща за Бога, нежелаейки да се занимават с неотложните си дела.
Мечтите и плановете за бъдещето дават усещане за безопасност и посока, което изключва молитва към Бога и упование на Него.
В света всичко е изменчиво. Християните трябва да се смирят пред Бога и да уповават на Неговата милост.
Нашият живот е като мъгла, която се появява за кратко време, а след това изчезва. За това ние трябва да се доверяваме на вечния и неизменен Бог.
Не трябва да отлагаме за утре това, което Бог ни е поверил да направим днес, защото утре може и да не настъпи.
Нека Господ ни помогне да извършим Неговото дело днес, от цяло сърце и да му се доверим за утрешния ден.
Служете на Бога днес.
Бог ни е поставил на земята, за да вършим работата, която Той предварително е планирал.
Въпреки това, тази работа ние не трябва да я вършим сами. Нуждаем се от хора, които да работят с нас заедно.
Какво ще получиш, ако вършиш работата по своему? Можеш само да се умориш и изтощиш. И защо става така? Защото се опитваш да вършиш работата сам, а Бог не е искал по този начин да правиш нещата.
„Двама души са по-добре от един“, казва Словото, защото вършат повече работа, като работят заедно. Когато работите в екип, можете да получите много повече. Освен това заедно с други е по-забавно и човек не се изморява толкова.
Представете си, че сте капка вода, но ако има много такива какво става?
Ако работим заедно, всеки от нас прави своята малка част, докато свърши цялата работа.
Когато споделяте тежестта си с други християни, вие ще откриете, че постигате много повече за прослава на Бога.
Гвиана е единствената английскоговореща страна в Южна Америка.
Гвиана Кайетур е 5 пъти по-висок от Ниагара.
В страната почти няма високи сгради.
Гвиана е демократична полупрезидентска република, където президентът е главата на правителството. Изпълнителната власт на държавата е в ръцете на правителството, а законодателната власт e в ръцете на народното събрание и на правителството.
През 2002 година, 57% от хората в Гвиана са били християни, от които 16,9% петдесятни християни, 8,1% католици, 6,9% англикани и 5% адвентисти, 23,4% индуисти, 7,3% мюсюлмани, а останалите 7% от хората са били атеисти или вярващи в повече от един бог.
Папагалът, синьо-жълтият ара, е типичен обитател на екваториалните гори на Гвиана. Ягуарът е едно от туземните животни на Гвиана.
Венецуела има териториални претенции към западната част на Гвиана, а Суринам за югоизточната.
На остров Ява в Индийския океан се намира така наречената „Долина на смъртта“. Тя е получила такова мрачно име заради отделящия се от нея въглероден диоксид.
Животни, които минават през тази долина, се задъхват, падат и умират. Тя цялата е осеяна с костите им.
Човек, може спокойно да мине през нея, тъй като въглеродния диоксид се движи по-ниско от дихателните органи на хората. Но горко на този, който легне или седне в тази долина.
Около Неапол в Италия има малка пещера, която поразява по същия начин като „Долината на смъртта“. В нея на малко повече от половин метър от земята се носи въглероден диоксид.
Светът, в който живеем, представлява „Долина на смъртта“. В него гинат милиони хора. Но християните, които дишат прочистения въздух, резултат от Божията любов, се движат безопасно в него.
Тези, които решат да си отдъхнат и се отпуснат в вонящата му атмосфера, трудно стават отново живи. Много от тях загиват в греха.
Вдигнете главите си към Господа и дишайте дълбоко в атмосферата на Святия Дух, защото само там ще намерите живот.