На остров Ява в Индийския океан се намира така наречената „Долина на смъртта“. Тя е получила такова мрачно име заради отделящия се от нея въглероден диоксид.

Животни, които минават през тази долина, се задъхват, падат и умират. Тя цялата е осеяна с костите им.

Човек, може спокойно да мине през нея, тъй като въглеродния диоксид се движи по-ниско от дихателните органи на хората. Но горко на този, който легне или седне в тази долина.

Около Неапол в Италия има малка пещера, която поразява по същия начин като „Долината на смъртта“. В нея на малко повече от половин метър от земята се носи въглероден диоксид.

Светът, в който живеем, представлява „Долина на смъртта“. В него гинат милиони хора. Но християните, които дишат прочистения въздух, резултат от Божията любов, се движат безопасно в него.

Тези, които решат да си отдъхнат и се отпуснат в вонящата му атмосфера, трудно стават отново живи. Много от тях загиват в греха.

Вдигнете главите си към Господа и дишайте дълбоко в атмосферата на Святия Дух, защото само там ще намерите живот.

В навечерието на Рождество заведенията в Неапол работят на необичаен принцип: „Заплати две чаши кафе и в замяна ще получиш една“.
Странно, но това привлича и „работи“ между клиентите.
Тази традиция на „спряното кафе“ или платено в полза на бедните, се е появила още с появата на първите кафе машини, в началото на 20 век. Тогава не всеки е можел да си позволи чаша скъпо струващо кафе.
Популярността на тази традиция се е върнала в последните години, когато беше Италия  нападната от бедността.
В тези дни, ако клиент иска да демонстрира собствения си успех и щедростта си, заплаща кафе за себе си и едно за съвсем непознат беден или бездомен човек.
Ако някой отиде с надежда да похапне в някой бар, получава и безплатно кафе, платено от някой друг посетител преди това.
Днес, когато под влияние на кризата по улиците на Неапол се  тълпят множество бедни, възраждането на тази “ акция“, която  е въплъщение на взаимност и солидарност, е много навременна.
Собственици от 200 бара в Неапол са включени в тази „кампания“. Те насърчават своите клиенти за благотворителност, като правят прилична отстъпка за тези, които решат да почерпят съвсем непознат човек.

В Неапол живеело момче, което много искало да стане певец.
Първият му учител по пеене сметнал, че той няма глас и се отказал да го обучава.
Момчето се разплакало, но майка му го утешила и го уверила, че той ще стане велик певец.
Самата тя била спестила малко пари, но завела сина си при друг учител.
Похвалата и подкрепата на майката имали решаваща сила.
Това момче бил Енрико Карузо.
Ето ви и изпълнение на този мъж „без глас“: