Следите ли какво говорите в ежедневието си? Доста християни не го правят. Например, те вярват, че Бог им дава здраве и ги изцерява , но от устата им се чува следното:

– Непременно ще хвана този грип ….

– Всяка година по това време боледувам.

– Ще видите, че тази епидемия няма да ме подмине и ще се разболея.

Посетете ги след седмица и ще видите, че са се разболели така, както са казали. Опитайте се на такива хора да им кажете, че между думите и болестите съществува връзка, ще ви възприемат като луд.

Разбира се, ако те не са се задълбочили в Божието Слово и не знаят какво казва То по този повод, нямаше да знаят, че изказаното от тях има огромно значение и влияние върху живота им. Те биха видели, че думите им определят бъдещето им.

Ако сте ревностни християни и живеете според Словото, от собствен опит, ще знаете каква голяма сила имат вашите думи.

Светът около вас се движи в негативно направление. Подобно на буйна река той се стреми да ви увлече.

Да живееш с вяра и да говориш думи на вяра е все едно да плуваш срещу течението.

Това е възможно, но е огромна работа, която не можете да свършите само в почивните дни. Ако се отпуснеш малко, течението ще те отнесе надолу по реката.

Вземи решение да внимаваш какво говориш. Изпълни устата си с Божието Слово. Нека То да ти бъде страж.

И тогава това, което говорите ще ви помага, да се движите срещу течението.

Как ни виждат децата? Радостни и доволни от този живот?

Ето ние се събуждаме сутрин и виждаме цялата трагедия на този света. Детето ни гледат, а ние му казваме:

– Ох, що за живот е това….. хайде ставай , миличък, време е да вървим.

Това е все едно да казваш:

– Дойде време да разбереш, че много трудно се живее в този свят! Ще страдаш, като мен.

Тогава детето би си помислило:

– Къде искат да ме вмъкнат, що за живот е това?

Ние сме християни. Но интересното е, че се наричаме Божии чада, но нямаме радост, дори нямаме такава радост, която имат невярващите.

Кога ще се научим да се радваме? След смъртта ли?

Тази небесна радост трябва да се прояви  в нашия живот тук, на земята, когато общуваме с близки и роднини, и укрепваме любовта си един към друг.

Константин израстна при добри родители. Майка му много се притесняваше за него. Той беше по-малкия от момчетата им:

– Как ли Константин ще се устрои в живота си?

– Надявам се, – казваше баща му, – че Бог ще направи от него такъв баща и строител, че да осигури всички християни.

Така и стана.

Константин даде азбука на славяните, така че те да разбират и приемат Божието Слово.

Много хора уверено строят планове за утрешния ден и с всички сили се стараят да ги осъществят, без да се съобразяват с това, до колко това е угодно на Бога. Те разчитат на собствените си умения и възможности.

Други планират да направят велики неща за Бога, нежелаейки да се занимават с неотложните си дела.

Мечтите и плановете за бъдещето дават усещане за безопасност и посока, което изключва молитва към Бога и упование на Него.

В света всичко е изменчиво. Християните трябва да се смирят пред Бога и да уповават на Неговата милост.

Нашият живот е като мъгла, която се появява за кратко време, а след това изчезва. За това ние трябва да се доверяваме на вечния и неизменен Бог.

Не трябва да отлагаме за утре това, което Бог ни е поверил да направим днес, защото утре може и да не настъпи.

Нека Господ ни помогне да извършим Неговото дело днес, от цяло сърце и да му се доверим за утрешния ден.

Служете на Бога днес.

Бог ни е поставил на земята, за да вършим работата, която Той предварително е планирал.

Въпреки това, тази работа ние не трябва да я вършим сами. Нуждаем се от хора, които да работят с нас заедно.

Какво ще получиш, ако вършиш работата по своему? Можеш само да се умориш и изтощиш. И защо става така? Защото се опитваш да вършиш работата сам, а Бог не е искал по този начин да правиш нещата.

„Двама души са по-добре от един“, казва Словото, защото вършат повече работа, като работят заедно. Когато работите в екип, можете да получите много повече. Освен това заедно с други е по-забавно и човек не се изморява толкова.

Представете си, че сте капка вода, но ако има много такива какво става?

Ако работим заедно, всеки от нас прави своята малка част, докато свърши цялата работа.

Когато споделяте тежестта си с други християни, вие ще откриете, че постигате много повече за прослава на Бога.