Шляейки се по пазара едно куче размишляваше за тежката си съдба.

„Защо някой е щастлив и има всичко: приятел, каишка, пълна купа с храна, дом, а при други няма и една малка частица от това, което прави всяко куче щастливо…..

– Какво съм направи, Господи, – излая нашият познайник, – че си ме лишил от най-скъпото, което може да има едно куче – предан стопанин и приятел …?

Тъпотия, къде сте виждали куче да размишлява за съдбата си, освен това и да се обръща към Бога? Глупости, пълни глупости.

Да, животни, както и хората, които са предразположени към този вид емоции са тъжни, те чакат и вярват.

Разума на мравките дълго време е изненадвал учените. Можем ли да предположим, че няколко примитивни и малки създания могат да притежават наченки на съзнание?

Поведението на много подвидове на мравките може да се сравни с това на човека. Тук има място за робовладелчески войни, лов, събиране, дворцови преврати и мащабни сражения.

Днес ви представям така наречените мравки детеубийци.

Тези мравки не се затрудняват при търсенето на храна. Да и защо ли, когато могат просто да влязат в чуждо гнездо, да разпръснат работничките и да откраднат ларвите. Истински канибали!

Детеубийците прокопават тунел до „размножителната“ камера. Разпръскват феромонни с отвратителна миризма, обръщайки другите мравки в бягство. След това се скриват с ларвите, които поглъщат живи.

Християните не се различават от останалите хора по местожителство или език. Те не следват някакво учение, дошло от търсещи нови неща човеци. Приемат облеклото и храната на страната, в която живеят.

Пребивават в своето отечество и все пак са гости. Радват се на страната си, но са чужденци. Трапезата им е за всички, но тя не е порочна.

Живеят в плът, но не ходят по плът. Намират се на земята, но обитават небето. Подчиняват се на законите, но поведението им е над тези закони.

Обичат всички хора, но другите ги мразят. Не ги разбират, а само ги осъждат. Убиват ги, но те живеят.

Бедни са , но мнозина обогатяват. Лишени са от всичко, но са обилно благословени.

Клеветят ги, но те са оправдани. Хулят ги, а те благославят. Държат се лошо с тях, а те уважават другите. Правят добро, а ги наказват като престъпници, но те се радват.

Юдеите ги гонят, езичниците ги преследват, но никой не може да каже защо.

Накратко казано, каквото е душата за тялото, това са християните за света. Душата живее в тялото, но не е от тялото. И християните живеят в света, но не са от света.

Душата е затворена в тяло и е невидима. Християните се намират във видимия свят, но животът им на вяра е невидим.

Този вид достига два метра, а теглото им може да бъде повече от 50 кг. Скоростта им е повече от 50 км/ч.
Средният палец на лапата на тази птица расте до 12 см и по външен вид напомня на кинжал.

Тези представители на пернатите, могат да охраняват своята територия, да защитават младото поколение или да чакат, да им дадат храна, ако човек е допуснал грешка при храненето им.

Тези птици били забелязани, че преследват и нападат хора. Те ги ритат, кълват, скачат на главите им и с клюн удрят по нея.

Възрастните пернати са доста опасни. те могат да убият куче, като го хванат с острите си лапи.
Говори се, че даже могат да убият и малък кон.

Бе късен следобед. Жените бяха привършили вече домакинската си работа и по това време се събираха на голямата пейка край пътя. Тук освен да поклюкарстват за този и онзи, си разменяха рецепти и споделяха новите в селото, които лично ги засягаха.

– Често сервирам на семейството си едно и също ядене няколко пъти, – похвали се Радка, – така има малко повече време за себе си.

Баба Стойна се намръщи и с бучащия си глас каза:

– Когато го сервираш първия път, яденето е много вкусно, но когато го сложа на масата отново, има чувството, че не давам най-доброто на хората седнали да ядат.

– И аз съм така, – обади се Гаца, – все едно ги храниш с остатъците от миналата храна.

„Все едно да „вместваш“ Бога в ежедневието си, – помисли си Каля, – вместо да отделяш специално време за Него. А аз какво правя? Сутрин набързо Му благодаря, изреждам нуждите си, вместо да Го търся и почитам по цял ден. А и Библията не чета всеки ден“.

Стоянка, сякаш отгатнала мислите на приятелката си прибави:

– Както храната, която готвим, храни телата ни, така и Божието Слово храни душите ни. Няма по-добро от приемането на прясна и свежа храна всеки ден.

– За съжаление и на Бога предлагаме остатъците, – обади се баба Митра. – Първо се съобразяваме със своите желания, а Неговата воля е като допълнителен план, по който действаме, ако нашия не стане.

– Когато даваме на Бога най-доброто, – каза Каля, – ние Го признаваме за Господар на живота си. Така смело ще следваме волята Му.

Имаше още коментарии по този повод, но всички бяха съгласни в едно. Никога не сме прекалено заети, че да нямаме време за по-дълго общуване с Бога.