Ана работи като медицинска сестра, но не в болница. Тя посещава няколко старчески дома.

Често взима със себе си дъщеря си Дина.

Един ден малкото момиче реши да разбере:

– Какво е нужно на тези възрастни хора, за да бъдат щастливи.

И тя започна своето проучване:

– Ако можете да си изберете три неща, какво бихте си избрали? – Дина започна да разпитва хората от старческите домове.

Тя бе много изненадана от отговорите им.

Те искаха дребни неща: парче торта, шоколад, ябълки, сладкиш

кока кола, чаша бира, …

Така в сърцето на Дина се зароди желание да удовлетвори малките им искания.

Организира събиране на средства, за изпълнение на „желанията на възрастните в старческите домове“.

Първоначално хората бяха шокирани:

– Кой знае какво биха поискали?! Ами ако не могат да се съберат достатъчно пари за това?

Но като разбраха за „малките им желания“, веднага се отзоваха.

Раздавайки им лакомства, Дина ги прегръщаше.

– Това привдига духа ми, – усмихваше се тя.

Когато показваме състрадание и отзивчивост, разкриваме на другите хора нашия Бог, Който е „благодатен и жалостив“.

Господ е показал огромно състрадание към нас и когато споделяме Неговото състрадание към другите, ние се „обличаме“ в Него.

„Облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенство … и вършете всичко в Името на Господ Исус“.

Всички добри неща идват от Бога.

Когато сме добри към другите, духът ни се привдига.

За Милен бе болезнено да гледа как баща му си губи паметта.

Деменцията бе жестока. Тя отнемаше всички спомени на хората, докато не остане нито един.

Една нощ Милен дълго и неспокойно се въртя в леглото, докато заспа.

И сънува сън.

В ръцете си държеше малък сандък със съкровища.

– Всички спомени на баща ти са съхранени тук, – чу в съня си глас. – Сега ги пазя, но един ден ще му ги върна.

Милен се събуди.

Той бе сигурен, че Бог го беше утешил за баща му чрез този сън.

През следващите години, болният не знаеше кой е Милен, но младият мъж си казваше:

– Татко, болестта ти е временна. Тъй като си Божие дете, един ден ще бъдеш възстановен завинаги.

Заради Бог и Неговите обещания можем да изберем да не падаме духом.

Дори когато страдаме, можем да живеем всеки ден с вяра, разчитайки на силата Му да ни обнови.

Двадесет и четири часовият цикъл на новините процъфтяват от тревожност и страх.

Социалните медии разпалват семената на недоволство и завист, които лежат дълбоко в сърцето ни.

– И все пак, – казваше си с надежда Емил, – ние изпълнени с Божия Дух, сме предназначени да търсим живот, когато всичко, което виждаме, е смърт. Поканени сме да видим доброто в света, знаците на Божието царство, които нахлуват едва доловимо и дискретно.

Баща му често му напомняше:

– Като тези, които са били съживени от смъртта, ние сме предназначени да живеем и отразяваме, преследвайки смислени взаимоотношения, които внасят живот в света и се отдаваме на призвания и хобита, които сочат към истината, че Бог винаги е там, където някога е царувала смъртта.

Емил се усмихна:

– Ние не заслужаваме любов, но тя промени начина, по който се отнасяме към другите, особено към онези, които се борим да обичаме. Ако Бог може да ме обича в най-лошия ми момент и да види в мен добро и красиво бъдеще, мога ли да направя същото за онези, които се нуждаят от обич?

Всеки от нас има хора в живота си, които са източник на болка или конфликт.

Може би често отчаяно сме заявявали:

– Те просто никога няма да се променят. Оставени на себе си, това е абсолютно вярно. Мъртвите хора не живеят. Тоест, те не живеят, освен ако
Авторът на живота не ги погледне влюбено и не вдъхне живота си в дробовете им.

Можете ли да поддържате надеждата точно в този момент, че Господ копнее да извърши точно това дело днес, както го е правил и преди?!

Наум тези дни бе много замислен. Приятелят му Пламен забеляза това и го попита:

– Измъчва ли те нещо? Мога ли с нещо да ти помогна?

– Тези дни разсъждавах и достигнах до извода, че любовта не е просто емоция, – бавно се опита да обясни Наум.

– Е, да, – съгласи се Пламен. – Не разчиташ на чувствата си, а просто решаваш да обичаш някого.

– Да, но не и да одобряваш лошото му поведение, – възрази Наум.

– Исус обичаше хората, но ги изобличаваше, за тяхното лицемерие, – отбеляза Пламен. – Любовта прави всичко, което е най-добро за човека.

– Представи си, – каза Наум, – съпруг изневерява на жена си и ѝ казва: „Ако ме обичаше, ще забравиш какво се е случило и ще ме оставиш да се прибера у дома“.

– За това се иска искрена решимост, – тъжно поклати глава Пламен.

А Наум само добави:

– А понякога това означава да умреш на кръста …

Години наред Емил се бореше със зависимостта си.

Той често си повтаряше:

– Как мога да бъда достоен за Божията любов?

Продължаваше да ходи на църква, но усещаше, че съществува непреодолима пропаст, която го държеше далеч от Бога.

И все пак, когато Емил се молеше искрено за нещо, Бог му отговаряше.

Той също изпрати хора, за да го насърчат и утешат в трудни времена.

След няколко години Емил осъзна, че Бог постоянно му помагаше и показваше, че винаги го е обичал и се е грижил за него, тогава той започна да се доверява на Божията прошка и любов.

– Сега знам, че ми е простено и мога да се приближа до Него, въпреки че все още се боря със зависимостта си.

Независимо дали сме безпомощни жертви на обстоятелствата или се борим с последствията от собствения си грях, Бог ни открива Своята любов непрекъснато.

В Своята милост и благодат Той ни привлича обратно към Себе Си.

Обърнете се към Него. Следвайте Го и продължавайте да ходите с Него всеки ден.