Хората започнаха да излизат от киното. Лицата на повечето бяха пожълтели и гледаха неспокойно. Те бяха потресени от филма, който беше свършил преди малко. Той не бе свързан със реални събития, а с едно предполагаемо бъдеще. В него видяха сринат любимия си град, но сега дишаха спокойно, виждайки че всичко е на мястото си.

– Несъмнено такъв ужас, макар и измислен, ще ни накара да ценят този шумен град не мислите ли? – попита Фистов, среден на ръст, леко закръгленият собственик на предпиятие за детски играчки.

– Е, само един посредствен ум може да разсъждава така, – каза Чочо без да го погледне.

Мигновенно се възцари мълчание. Фистов изпепели с поглед Чочо.

– Какво намеквате младежо? – обърна се той към Чочо.

Чочо зарея поглед нагоре, сякаш го интересуваха планинските върхове, които бяха източили ръст в далечината.

– Това не е приказка или някаква фантасмагория, – каза младежът с безгрижен тон, сякаш не разбираше, че с думите си бе засегнал бизнесмена. – едва ли ще забравите кадрите, които сте гледали преди малко. Помислете, ако това се случи с нашия град, мислите ли, че това не ви засяга?

Фистов застана смаян:

– Какво мога да направя? Това може и никога да не се случи.

Чочо го погледна, а на устните му се изписа подигравателна усмивка:

– За да не случи такова нещо, трябва да го предотвратите, – каза съвсем серизно Чочо.

– И как ще стане това? – Фролов подскочи като ужилен.

– Нали бъдещето е последица от миналото? попита Чочо.

– Не мога да разбера, какво целите, – студено каза Фролов.

– Кълновете на това разрушение, се намират тук, – обясни Чочо, сочейки наоколо с ръка. – От нас зависи да предотвратим това, което ще се случи в бъдещето. Ние сме отговорни за него.

– Но това е нелепо, – възраси Фролов, – Ако нещо е предопределено да стане как ще се промени?

– Съдбата си е съдба….., – недоверчиво поклати глава Чочо. – Наистина ли предпочитате да прехвърлите отговорността за вашите действия на някой друг?

– Мисля, че бихме могли да избегнем тези разрушения, които гледахме във филма, – намеси се дребно старче с рунтави мустаци. – Ето, господин Фролов произвежда играчки. Много е важно какви са те и как ще се отразят на възпитанието на децата ни.

– Така е, – съгласи се Васка, – ако още от сега държат автомати, пушки и саби и наушким си играят на война, какво ще стане утре с тях? Дали някои от тях няма да си спретне утре, като възрастен, някоя война или унищожение на хора и селища, просто така за удоволствие?

Хората от оформилата се група наведоха глави. Всеки от тях разбираше, че не може безгрижно да се отнася към днешните събития, защото всяко от тях е залог за добро или ужасяващо бъдеще.

След напрегнатата и нервна работа цяла седмица приятели решиха да прекарат почивния ден в своя дом на колела.
За беда спокойствието им често се нарушаваше от доброжелателни, но неканени гости, които се пазполагаха близо до туристите.
Тогава приятелите измислиха оригинален начин, чрез който да се освободат от натрапниците.
Днес, когато се настаниха на избраното място, окачиха на вратата на фургона си следната обява:
„Застрахователен агент. Запознайте се с нашите изгодни условия за застраховка“.
Никой не посмя да се настани наблизо, защо ли?
Изглежда така наречената от Тери Прачет „за страх уловка“ или както ние си я знаем – застраховка, буди невероятни „чувства и усещания“ у хората.

Живяла някога една стара жена. Тя продала парче земя, което притежавала, а с парите си купила четири златни гривни, по две за всяка ръка.
Носела ги с голямо удоволствие и се разхождала по улиците, горда със своята придобивка. Но един ден тя се почувствала разочарована. Никой в селото не се обръщал след нея, не ѝ обръщали внимание.
Цяла нощ тя не могла да заспи, измъчвало я равнодушието на околните. Най-накрая ѝ дошла блестяща идея. Тя била уверена, че ще успее и хората ще забележат нейните скъпи гривни.
На следващия ден, след изгрев слънце, тя подпалила къщата си.
Когато пламъците се издигнали високо нагоре, хората се втурнали към жената. Тя седяла пред горящата къща и силно ридаела.
При вида на изплашените хора тя започнала театрално да извива ръце, така че гривните да звънят и блестят на червения фон на пламъците. При това силно викала:
– Уви! Домът ми е в пламъци! О, бедната аз! О, Боже, няма ли да ми помогнеш?
При всеки възглас тя силно тръскала ръцете си и хората не могли да не забележат нейните гривни. Тя не обръщала внимание на горящата къща. Сградата изцяло била обхваната в пламъци, но тя се радвала, че хората са видели златните ѝ гривни.

Съвременните хора по природа са скептици. Това се е случило, може би, защото са раснали, чели, слушали и гледали фантастични теории и предположения,а после забелязали, че животът е малко по-инакъв.
Чудовища не съществуват, както и Дадо Мраз, Снежанка, Баба Яга и т.н., но това не означава, че не могат да съществуват подобни същества.
Съществува мнение, че образа на Кракена е вдъхновен от среща с огромен калмар. Но колкото и огромен да е такъв калмар, той не може да разкъса лодка.
Скоро в Южния океан е забелязан колосален калмар. Смята се, че дължината на тялото му достига 14 метра, а очите и човката надминава тези на гигантски калмар.
За разлика от другите калмари, крайниците му са покрити с остри куки, които са сгънати навътре, а някои завършват и с три нокътя. А тези атрибути могат наистина да причинят значителни щети.

Лекият и безгрижен живот възприема всички блага като даденост. Това е особено вярно по отношение на основните нужди като храна, вода и медицинска помощ.
В западния свят, всичко е достъпно за повечето хора със средни доходи. Много хора живеещи в развитите страни и не мислят за последиците от своето безразсъдство. Изхвърлят много храна и изразходват много вода, дори там, където могат да използват нещо друго. Например, те почистват алеята си от листа, като пръскат с маркуч по нея, а за това биха могли да използват гребло.
По-високият стандарт предизвиква търсенето на по-добра храна, напитки и други удобства, които ще доведат до изчерпването на някои ресурси.
Шоколадът е едно от най-любимите лакомства на човека. Той може да се намери във всеки магазини, отворен от 7 до 23 часа.
Въпреки факта, че шоколадът може да бъде закупен навсякъде, какаовите зърна много трудно се отглеждат. За да се получи една реколта от такива зърна са необходими 5 години.
Хората работят при невероятно горещ климат. Работата е толкова деликатна, че не може да се повери на машини.
Още по-тъжно е, че повечето от какаовите зърна се отглежда в Африка, където се използва робски труд. Хората там са толкова бедни, че са готови да работят за по няколко цента на ден. Производството им не може да бъде прехвърлено в друга част на света, тъй като какао расте само на екватора.
В резултат на това, истинският шоколад, който съдържа какаово масло, скоро ще стане недостижимо скъп.