Хортензия се използва при заболявания на пикочо-половата система – цистит, уретрит и простатит; при доброкачествено увеличение на простатата и при камъни в бъбреците. Според някои, хортензия може да се използва и като средство за лечение на сенна хрема.
Хортензията е растение, което се прилага от стотици години в алтернативната медицина, за лечение на инфекции на бъбреците и пикочния мехур, при нарушения във функцията на простатната жлеза и за лечение на рани.
Хортензията помага за облекчаване на свързани с бъбреците, болки в областта на кръста и за отделяне на камъни и песъчинки.
В Непал, екстрактът от хортензия се използва за лечение на настинки, кашлица и бронхити.
Тя се използва също и при треска, дори и при малария. Според Китайската билкова медицина, хортензия се отнася към една от петдесетте билки, които могат да се прилагат при рак на стомаха. Екстрактът от растението се счита за алтернативно лечение на заболявания, свързани с нарушения в имунната система – псориазис, склеродерма, мултиплена склероза и диабет.
Хортензията се използва и за облекчаване на състоянието при ревматоиден артрит, артрозна болест, подагра и отоци на крайниците. Халофугинон е активна съставка, която се съдържа в корените на хортензия и се свързва с ефекта на растението върху автоимунните заболявания. Счита се, че това вещество понижава формирането на бели кръвни клетки, които са насочени към собствените структури на тялото. В бъдеще, това вещество може да допринесе в значителна степен за лечението на автоимунните заболявания, тъй като за разлика от конвенционалното лечение, то не потиска имунната система.
Коренът от хортензия се счита за билков тоник, който подсилва органите на отделителната система. Действието му е меко, а благотворното влияние върху отделителната система е продължително. Поддържа добро здраве на уринарния тракт и оказва цялостно влияние върху организма, като го зарежда с енергия и го подсилва. Това се дължи на факта, че органите на отделителната система, основно бъбреците, пречистват кръвта и спомагат за отделянето на токсини от организма.
Хортензия се цени и заради свойството си да разтваря камъни в бъбреците, но основно се използва като профилактика срещу образуване на нови камъни и отлагания в отделителната система.
Основните симптоми за облекчаването, на които може да се прилага хортензия, са често уриниране, съчетано с чувство за парене и остра, внезапна болка в уретрата, а също и болка по време на уриниране и болка в кръстната област, както и чувство за недостатъчно изпразване на пикочния мехур.
Коренът от хортензия се използва и за лечение на нощно напикаване при деца и незадържане на урина при възрастни. Растението е особено полезно при хора в напреднала възраст, когато поради една или друга причина, пикочния мехур не се изпразва напълно и задържаната урина става благоприятна среда за развитие на инфкции.
Хортензия се изпозва от дълги години и като средство за поддържане на доброто състояние на простатната жлеза. Счита се, че растението може да е от ползва в лечението на възпалена или уголемена простатата. За проблеми с простатата, хортензия често се комбинира с царевична коса и сао палмето.
За медицински цели се използват корените и коренищата на хортензия, които се изравят през есента.
Корените от хортензия могат да се приготвят по различен начин – под формата на отвара, тинктура, течен екстракт, стрит на прах корен, сироп или под формата на капсули и таблетки.
За приготвянето на отвара от корени на хортензия, се използват две до четири чаени лъжички от изсушените и стрити на прах корени, които се варят за 10-15 минути в една чаша вода.
Корените от хортензия се дозират по следния начин: 2-4 грама стрит на прах корен, три пъти на ден; 2-4 милилитра течен екстракт три пъти дневно; 2-10 милилитра тинктура, три пъти дневно; 2-4 чаени лъжици изсушен корен на една чаша вряла вода, като отварата се пие също три пъти на ден. Дозировката на корените от хортензия, когато се приемат под формата на капсули или таблетки, зависи от конценттрацията на растението в тях. Обичайно дозата е от порядъка на 1000 – 1500 милиграма.
Основните съставки на корените от хортензия са хидрангеин, флавоноиди, сапонини, смолисти вещества, рутин, скорбяла, летливи масла и други.
Приемът на хортензия е безопасен за повечето хора, когато се взема за кратък период от време и в рамките на препоръчваната дозировка. Най-честите странични ефекти са гадене, повръщане, диария, замаяност и по-рядко стягане в областта на гърдите.
Тъй като липсва информация за ефекта на растението при бременни и кърмещи жени, то трябва да се избягва от тези групи.
Приемът на хортензия може да повлияе на метаболизирането на лития в организма, като забави екскрецията му и доведе до натрупване в организма. Ето защо, приемът на литиеви медикаменти в комбинация с хортензия, трябва да става под лекарски контрол.

Петър се луташе в парка и се опитваше да си спомни нещо. Знаеше само, че е много важно за него.
– Добър вечер! – каза белия кон, който се бе приближил до него.
– Ъ-ъ, здравей, – каза Петър и със сълзи на очи си спомни за разказите на хора, в които се споменаваха симптомите на делириум тременс.
– От къде си? – вежливо попита коня.
– От близкото село, на няколко километра от тук, – каза Петър.
И бавно си припомни дали има цигари, кибрит, запалка, лютив спрей и всичко останало, което трябва да имаш, когато през нощта в парка някой ви попитат: „От къде си?“
– Хм-м, а вие случайно да не сте пиян? – усъмни се конят.
Животното подуши Петър и изсумтя.
– Не, разбира се! – храбро излъга Петър, надявайки се, че миризмата идваща от него, ще изчезне в мъглата.
– Е, тогава извинявайте …. Имате ли пари за такси? Мога и да ви откарам.
– Не е необходимо …, – с достойство отговори Петър и съобразявайки, че това не е много учтиво, добави, – днес получих заплатата си, ето ….
– Довиждане, млади човече, – каза коня, бавно се обърна и се изгуби в мъглата.
– Довиждане, бял кон, – с облекчение въздъхна Петър.
Отговори му приятелският смях на патрула от конната полиция, който дежуреше в парка тази вечер.

Когато бях малка силно ме привличаше радиото, не с песните и програмите си, а по-скоро със устройството си. Исках да видя кой пее и говори вътре.
Веднъж почти бях свалила задния картонен капак на радиоапарата, когато татко влезе в стаята.
След като баща ми ми обясни някои неща, често въртях копчетата на радиото и вместо звук улавях съскащи шумове и неясни звуци.
Знаех, че някъде далече се намира невидим предавател за мен и аз се опитвах да установя връзка с него. Когато успявах да се свържа, чувах ясен и отчетлив глас или прекрасна музика.
Дали Бог ни говори? Той опитвали се да установи контакт с нас? Да! Само че ние Му пречим за това, защото както радиоапарата ние не сме настроени на същата честота.
Има само един начин да познаем Бога, когато Той Сам ни се открие.
И Бог наистина се открива на хората, чрез красотата на околния свят, която Той Сам е създал. Но най-добре ни се открива, чрез Своето писано Слово, Библията.
Много векове назад Той е говорил чрез пророците и апостолите, които под вдъхновението на Святия Дух са записали за нас Неговото Слово.
Бог се опитва да достигне до нас като се провира между шума и смущенията в ежедневието.
От нас се иска едно единствено нещо да „се настроим“ към Неговото Слово.
Пригответе се! Готови ли сте да чуете какво иска да ви каже Бог?

Заваля обилно. Доскоро хората изнемогваха от жегата. Които можеха, се криеха на сянка и бяха добре, но не всички имаха такава възможност, работата на някои изискваше да бъдат на открито.

Сега благодатните струи се изливаха като балсам за изгорелите, изтормозени и измъчени тела.

Селската кръчма бе приютила редовните си посетители и хора, застигнати от дъжда.

Дядо Петър, едър мъж, все още запазил осанката си, тъжно каза:

– Една душа никога не е напълно изгубена. Трябва да ѝ се даде шанс, да ѝ се помогне да стъпи на правилния път.

Мислеше горкия за пропадналите си внуци, които бяха се забъркали с лоши хора и ги очакваше затвор.

– Прекомерния технически прогрес, напрегнатия живот, – изсумтя Димитър, – всичко това ни влачи не където трябва. Обществото се стреми единствено към нови технически изобретения и по-лек живот.

– У нас опитват всичко ново така, както се смучи бонбон, – засмя се Лальо, – дай им някоя нова джаджа и пощръкляват.

– Апетита за удобства нараства, – каза Димитър, – с него идва и решимостта да ги придобиеш.

– Техниката е хубаво нещо, не съм и против удобствата, но какво става с човека, – философски отсече Димо. – Няма вече време да се занимаваш с околните, всеки се е свил в черупката и мисли само за себе си.

– А кой ще отсее грешките на правосъдието, – обади се дядо Петър. – Там няма милост и не се предоставя възможност за поправление, а се навява само страх. Със страх се контролира всичко, но докога?

– Властите, които са отговорни за общественото спокойствие, рискуват да си навлекат неприятности, но гледат да спасят човека, – намеси се Димо.

– Ако това е така, би било прекрасно, – накак недоверчиво с полуусмивка каза дядо Петър.

Разговорът замря. Дъждът непрестанно барабанеше по стъклата, а всеки от присъстващите се се бе затворил в невеселите си мисли.

Уж за радост ливна този дъжд, да напои жадната земя. Но влажното време, светкавиците, които раздираха мрака и нестихващия порой вода , навяваха само тъжни размишления.