Архитектите не престават да ни изненадват  с нестандартните си проекти за къщи. За пореден път те ни предлагат да се откажем от „кутийката“ и подражавайки на естествените укрития да се заселим в дом охлюв, „натъпкан“ с технологии за пестене на енергия.

Румънското дизайнерско студио Razvan Barsan + Partner е представило идея за дом с нестандартно планиране, наречено Marine mollusk-inspired Circle House. Вътре жилището е усукано по спирали и напомня формата на морско мекотело.

За основни строителни материали били използвани бетон, метал, гипс и стъкло. Закръглената форма на къщата има не само естетическа, но и практическа цел. Слънчевите лъчи проникват вътре през целия ден.

В къщата е приложена „зелена“ технология. Система за събиране на дъждовна вода ще се използва за поливане на тревните площи, слънчеви клетки ще спомагат хората да не зависят от градската електрическа мрежа, а отразяващи панели ще намали нуждата от климатик.

При разработването на жилищни проекти, архитекти често използват, формата на охлюв. Швейцарската агенция Camenzind Evolution също използва такива решения при създаване на домове, състоящи се от пръстени с различни диаметри.

Селото Бон Бон, разположено в планините на централна Индонезия, изглежда като другите отдалечени села на архипелага, със скромен брой къщи, магазини и джамия, където хората спокойно си вършат работата.

Въпреки това, то е станало шампион в борбата срещу тютюнепушенето. Това е първият населен пункт в Индонезия, където изцяло е забранено тютюнепушенето.

„Благодаря ви, че не пушите. Кажете не на цигарите“, – гласи плакат на входа на селото. На друго място е написано: „Наслаждавайте се на свежия въздух в нашето село“.

В страната 30% от възрастното население са пушачи и повече от 200 хиляди човека умират годишно от болести причинени от пушенето.

В Бон Бон забраната за пушене дошла не от грижата за здравето на хората, а поради икономически проблеми.

Ръководителят на селото Мохамед Идрис е заявил, че много семейства в района не могат да изпратят децата си на училище, защото бащите им много харчат за цигари, а младежите започват да пушат в ранна възраст.

Петя бе млада майка. Въпреки че бе студентка, тя се грижеше за малката си рожба.

Днес денят бе много напрегнат и натоварен. Петя преспа малката и прибяга до близкия ресторант да хапне набързо.

Близо до входа на ресторанта седеше бездомен човек. Той беше отчаян. За малко бе влязъл в заведението, надявайки се някой от хората там да прояви милост към него и да му дадат възможност да се нахрани. Но никой не се бе отзовал към зова за помощ на този  нещастен човек и той излезе отново на улицата.

Петя не можеше да го подмине, тя винаги се стараеше, с каквото може, да помага на такива хора.

Младата жена влезе в ресторанта, купи храна и чай за мъжа и го покани на една маса вътре в заведението.

Мъжът се засрами от младото момиче и отказа, но Петя настоя и той седна да се храни.

– Какво се е случило с вас? Има ли къде да живеете? – Петя се заинтересува искрено от този беден човек.

Мъжът се трогна, никой до сега не бе му обръщал внимание, а тя … такова красиво момиче разговаряше с него.

Тогава той без особена съпротива и разказа живота  си:

– Казвам се Кирил, – започна мъжът разказа си. – Нямам баща, а майка ми скоро почина от рак. Това беше шок за мен. Не можах да се справя с положението и започнах да взимам наркотици. Скоро се оказах на дъното в обществото и хората започнаха да ме третират като боклук ….

Разговаряха дълго време, но младата майка трябваше да върви.

– Извинете ме, но се опасявам, че детето ми вече се е събудило, а у дома няма никой… – И Петя се надигна  да си върви.

– Извинете ме, – каза Кирил, – бихте ли почакали само за няколко секунди?

Петя само кимна с глава и отново седна. Кирил взе една смачкана бележка и бързо написа нещо върху нея. След това я подаде на Петя и каза:

– Извинете ме, за лошия почерк и за това, че ви задържах толкова дълго време. Довиждане.

Мъжът стана и напусна заведението, а Петя пое към дома си. Когато се прибра, тя се сети за бележката и я отвори. Там с разкривени букви пишеше:

„Днес бях решил да сложа край на живота си. Но заради вас сега няма да го направя. Благодаря ви! Вие сте прекрасен човек!“

Оказа се, че един разговор и безплатен обяд съвсем не бяха малко нещо. Ако Петя не се бе отнесла добре с Кирил, той щеше да приключи с живота си.

Времето, което му отдели младата жена показа на изпадналия човек, че в този свят все още има добри хора, а това му даде сили да продължи да живее.

По време на Втората световна война горивото на самолет, чийто командир бил Еди Рикенбейкър, свършило. И екипажа на B-17 трябвало да кацне направо във водите на Тихия океан.

Четири седмици нищо не се знаело за екипажа на самолета, но хиляди хора в страната се молели за тях.

Когато ги намерили Еди казал пред един журналист:

– Самият аз не вярвам на това, което се случи с нас, но има още шест човека, които са свидетели на инцидента. Появи се чайка от нищото и седна на главата ми. Убихме я и си я разделихме по равно. Изядохме я цялата, дори и най-тънките кости. Никога до сега не бяхме яли такова вкусно нещо.

Тази чайка ги спасила от гладна смърт.

След това събитие Еди бил уверен в едно:

– Нямам друго обяснение на случилото се освен това, че Бог ни е изпратил помощ.

Ние не можем да видим всичко, но Бог винаги изпраща навреме помощта Си.

Шестгодишната Айрис имала диагноза аутизъм още от двегодишна възраст. Момичето избягвало да гледа хората в очите. Не искала да общува с родителите си, а когато я насочвали към други деца, за да си играе с тях, се разстройвала, огорчавала и натъжавала.

Майка ѝ подарила котка от породата мейн кун и поведението на Айрис започнало да се променя.

Сега котката придружава момичето по време на разходките ѝ. Четирикраката пухкава приятелка се вози на велосипеда с Айрис. Котката прави компания на момичето дори в банята.

Когато Айрис иска котката да седне до нея казва:

– Котка, седни.

Когато я вика Айрис казва:

– Котка, иди.

На някой тези команди могат да се сторят съвсем прости за едно дете, но при такава диагноза, те са сериозна крачка в развитието на момичето.

Преди Айрис не е изказвала никакви устни искания, но след появата на котката момичето е започнало без принуждение да говори.