Сензорна депривация, най-общо, означава да се лишиш от всичките възприятия, които ти осигуряват наличните ти сетива.

Блокадата на потока от външни дразнители произвежда регресия, защото  човека е лишен от контакт с външния свят и е принуден да се обърне към себе си.

В същото време дозираната променена информация и стимули в момента на разпит кара субекта, който е в състояние на регрес,  да се отнася към задаващия въпросите, като към баща.

Благодарение на Закона за свободен достъп до информацията усъвършенствувания вариант на това действие е станал достижим за повечето хора. Тази манипулация се е прилагала в страните на Латинска Америка.

Например, за по-добро въздействие са се използвали прозорци, разположени на достатъчна височина, така че да се прекрати пълния достъп до светлината. Така сензорната депривация започнала да се използва като „високоефективна техника за разпит“.

Един от начините, които се използва, за да се разруши „възприемането на пространството и времето“, с цел да се наруши хронологичния ред в източника на информация, е разпитвания да се доведе до регресия с помощта на постоянна манипулация с времето.

Например дава се храна няколко часа по-напред или няколко по-назад, а може и на случаен принцип. 10 минути или 10 часа след последното хранене, се предлага ново ядене. Така се нарушава представата за време.

Край селото, на брега на реката група почиващи хора с деца отбелязваха юбилея на Надежда Василева.

Юбилярката с малолетната си внучка Наталия влезе в реката. Водата ѝ стигаше до кръста. През това време мъжете от компанията отидоха да поплуват по-нагоре по течението, където бе по-дълбоко.

Изведнъж на Надежда ѝ стана лошо, загуби равновесие и падна в реката. Разбирайки, че няма да може да излезе от водата, тя успя да изтласка внучката си към брега.

Наблизо почиваше Динко, той беше от селото. Чуваха се викове и се виждаха неспокойно сновещи хора край брега:

– Дави се! Надежда ще се удави!

Внучката ѝ, която благополучно бе стигнала брега, крещеше отчаяно:

– Баба потъва, помогнете! Помощ! Баба ще се удави!

Тогава Динко забеляза почти неподвижното тяло на жена в реката. Хвърли се във водата, но лошо си удари единият крак в нещо твърдо, вероятно камък.

„Сега не е време, да гледам какво е станало с крака мии, – помисли си Динко. – Вероятно е някоя дреболия. Важното е да спася жената“.

Много скоро той успя да изкара пострадалата на брега. Жената бе в безсъзнание. Динко освободи белите ѝ дробове от водата, която бе погълнала и Надежда дойде на себе си.

Въпреки, че течението я бе носило само половин километър тя се отърва само с малко натъртвания и синини.

Но Динко си бе счупил крака. Невероятно е, как в това състояние бе успял да извади жената и да ѝ окаже първа помощ.

Кракът на Динко бе гипсиран, тепърва щеше да се възстановява.

Надежда дойде до мъжът, който я бе спасил и сърдечно с много топлота му каза:

– Благодаря ви! Ако не бяхте се намесили навреме, юбилеят ми щеше да се превърне в погребение.

Динко се усмихна. Стисна протегнатата ѝ ръка и каза:

– Важното е, че сте добре. Радвам се, че можах да ви помогна.

А всички около тях се радваха за добрия изход на инцидента, който можеше да завърши много печално.

Много хора грешно смятат, че могат да икономисат силите си, ако пропуснат тренировка. Но в действителност спортуването може да ви прибави сила.

Според резултатите от едно изследване проведено в университет на щата Джорджия, хора, които водят заседнал начин на живот, започват да се чувства по-енергични едва след 6 седмици, откакто са започнали да тренират.

При това са достатъчни само три 20 минутни тренировки за седмицата.

Упражненията увеличават силата и издръжливостта, стимулира сърцето и допринасят за по-добро обогатяване на организма с кислород и хранителни вещества.

Така че следващия път, когато нямате сили идете в спортната зала, най-малкото си направете една дълга разходка и няма да съжалявате.

Рано сутринта жителите на един жилищен блок бяха събудени от звънък и отривист лай. Хората започнаха да излизат по балконите, а някои само леко открехваха пердетата на прозорците си, за да разберат какво става.

– Какво е предизвикало такава яростна реакция на четириногите? – Попита сънен Дако.

– Пак някой от младоците е.  Сигурно е оплескал нещо, – замърмори недоволно баба Гица.

Това бе най-обикновена история, но с изненадващ край.

Мони се прибра рано сутринта. Слънцето скоро щеше да изгрее. Той паркира новия си „Volkswagen Jetta“ близо до входа.

Мони беше малко попийнал и не беше в настроение. Когато слизаше от колата, едно бездомно куче мина край него. Без много да му мисли младежът изрита мелеза и влезе във входа.

„Този глупав младеж не знае кого напада, – помисли си кучето“.

Макар и мелез животното бе много умно.

То събра глутница кучета около колата на Мони и реши да даде заслуженото на своя насилник.

Кучетата се нахвърлиха върху колата и започнаха със зъбите си да късат парчета от бронята. Гумите станаха на парцали за нула време ….

След 10 минути „красавицата“ на Мони, заприлича на 100 годишна изхабена „бабичка“.

Не е нужно да се нараняват безпричинно безпомощните, както хора, така и животни.

Понякога изглежда, че светът е пълен с несправедливости. Животът е като бумеранг, каквото си отдал, такова ти се връща. Рано или късно всеки получава това, което е заслужил.

През 2009 г. американският лекар Доналд Унгер получил Ig Nobel награда за откритието си в областта на медицината. Той експериментално могъл да докаже, че щракането на ставите не води до артрит. В продължение на 60 години той щракал ставите на лявата си ръка, но никога на дясната.

Процентът от заболели хора от артрит не е много висок, само 2% от населението на земното кълбо. Оказва се, че жените много по-често от мъжете страдат от артрит.

Да се излекува човек от артрит е невъзможно. Всяко лечение е насочено към намаляване развитието на заболяването.

Крайната фаза на артрита е пълната загуба на функциите на засегнатите стави.