Край селото, на брега на реката група почиващи хора с деца отбелязваха юбилея на Надежда Василева.

Юбилярката с малолетната си внучка Наталия влезе в реката. Водата ѝ стигаше до кръста. През това време мъжете от компанията отидоха да поплуват по-нагоре по течението, където бе по-дълбоко.

Изведнъж на Надежда ѝ стана лошо, загуби равновесие и падна в реката. Разбирайки, че няма да може да излезе от водата, тя успя да изтласка внучката си към брега.

Наблизо почиваше Динко, той беше от селото. Чуваха се викове и се виждаха неспокойно сновещи хора край брега:

– Дави се! Надежда ще се удави!

Внучката ѝ, която благополучно бе стигнала брега, крещеше отчаяно:

– Баба потъва, помогнете! Помощ! Баба ще се удави!

Тогава Динко забеляза почти неподвижното тяло на жена в реката. Хвърли се във водата, но лошо си удари единият крак в нещо твърдо, вероятно камък.

„Сега не е време, да гледам какво е станало с крака мии, – помисли си Динко. – Вероятно е някоя дреболия. Важното е да спася жената“.

Много скоро той успя да изкара пострадалата на брега. Жената бе в безсъзнание. Динко освободи белите ѝ дробове от водата, която бе погълнала и Надежда дойде на себе си.

Въпреки, че течението я бе носило само половин километър тя се отърва само с малко натъртвания и синини.

Но Динко си бе счупил крака. Невероятно е, как в това състояние бе успял да извади жената и да ѝ окаже първа помощ.

Кракът на Динко бе гипсиран, тепърва щеше да се възстановява.

Надежда дойде до мъжът, който я бе спасил и сърдечно с много топлота му каза:

– Благодаря ви! Ако не бяхте се намесили навреме, юбилеят ми щеше да се превърне в погребение.

Динко се усмихна. Стисна протегнатата ѝ ръка и каза:

– Важното е, че сте добре. Радвам се, че можах да ви помогна.

А всички около тях се радваха за добрия изход на инцидента, който можеше да завърши много печално.

През 30-те години на миналия век, Джозеф Фиглок, жител на Детройт, си вървял по улицата. Изведнъж от прозореца на многоетажно жилище върху главата на Джозеф паднало едногодишно дете. Участниците в инцидента се отървали с лека уплаха.
По-късно се изяснило, че млада и безгрижна майка, просто е забравила да затвори прозореца, а любопитното й чедо се качило на перваза на прозореца. И вместо при падането детето да умре, попада в ръцете на объркания си неволен спасител.
Ще си кажете поредното чудо. Но какво ще кажете за това, което се е случило година след това?
Джозеф вървял по улицата и изведнъж от многоетажното жилище на главата му паднало същото дете.
Оказало се, че Джозеф сам е поставял тези бракувани прозорци, които не се затваряли добре, за което бил наказан.
За да не изкушава съдбата той започнал да минава от другата страна на улицата. Минали години. Но както казват, от съдбата си не можеш да избягаш.
Минавайки по познатата улицата от същия прозорец на глават му паднала девойка, която се оказала падналото дете на главата му преди 15 години.
Скоро след това Джозеф се оженил за момичето и от тогава не поставял вече прозорци, но с овладяване на технологиите свързани с професията си не се разделил. Това се оказало много удобно след брака му, защото се занимавал с това, още дълго време.