Млада жена отива до аптеката. Дълга опашка, горещина и пълна тишина.
Най-накрая идва и нейния ред.
– Какво желаете? – попита аптекарят.
– Тест за бременност, – отговори жената.
– А какъв?
– Отрицателен, ако може.
Опашката едва не падна от смях. Изведнъж хората се по разведриха …..
Цяла седмица се готвеха, но събирането на багажа не спореше. Забавяха ги дребни и малки неща. Предстоеше им поредното преместване. Надяваха се този път мястото да е по-добро, хората да ги приемат по-дружелюбно, така че да не се преместват повече.
Всяко преместване бе едно психическо сътресение за семейството, особено за бащата и майката, да не говорим за децата, които оставаха тук приятелите си.
Наближи очаквания ден.
Натовариха багажа си и се приготвиха да преминат на отсрещната страна на реката, където смятаха да се заселят на ново място.
Валеше силно. Дъждът проникваше до костите. Беше много кално. Трудно се вървеше. На някои места затъваха до колене.
Мъжът често побутваше бивола, които теглеше каруцата:
– Хайде Бобчо! Крачи по-бързо. Реката скоро ще стане пълноводна и тогава няма да можем да преминем.
Трудно преодоляха реката, но се яви ново препятствие. Брегът беше леко стръмен и се пързаляше ужасно.
Изведнъж малкият Петър уплашено извика:
– Татко виж бивола коленичи! Няма да може да ни изтегли!
Мъжът погледна към сина си, целия подгизнал във вода, усмихна му се насърчително и спокойно каза:
– Това животно е по-силно, когато е на колене.
Петър наблюдаваше упоритостта на бивола. Животното напрягаше сили и когато виждаше, че вече не може, заставаше на колене и така издърпваше каруцата с голяма сила и то много бързо.
Петър се се замисли:
„Татко бе прав. Така е и при нас. Когато става труден живота ни, ставаме по-силни, когато коленичим пред Бога в молитва“.
Визуалната информация силно влияе на човека.
Например, скоро бе установено, че мултипликационните филми по-силно въздействат от висококачествена фотография. Те карат хората да променят поведението и отношението си.
Наистина, снимките се смятат за достоверни в субективното възприятие. Но се оказва, че това не е най-важното.
Мултипликационните филми задържат вниманието на човека достатъчно дълго, за да бъде възприета цялата информация.
Това е доказано чрез експеримент. На доброволци показвали една от двете версии на една и съща презентация.
Презентациите били предназначени да разсеят мита за алтернативите енергии, по-точно вятърната енергия.
Презентациите имали еднакъв дизайн, текст, цвят и размер. В първата версия имало накуп брошури или професионални снимки на вятърни турбини, а във втората – мултипликационен филм.
На доброволците им трябвало повече време, за да разберат какво става във филма, за това вниманието на хората било по-дълго приковано към него, отколкото към снимките.
Учените са успели да получат здрави потомство от женски мишки, на които им били присадени напечатани яйчниците на 3D-принтер. Експерименталните резултати са описани в статия от списание Nature Communications.
Вместо „мастило“ за принтера използвали желатин, въпреки че по правило се използват хидрогелове за това. Те рядко се отхвърлят от тялото. Органите имат пореста структура, която им позволява да взаимодейства с кръвта и тъканите на гостоприемника.
Хидрогеловете са смес от 99% вода и малко количество полимер. Те са доста меки, но авторите на проучването са намерили начин да ги направят достатъчно гъвкави и твърди.
От седем мишки, които са получили имплантанти, само три са дали потомство. Родилите се мишлета са здрави и силни.
Освен това, при самките се е запазила способността към лактация. Следователно, даже и след отделянето на истинските яйчници, хормоните продължават да си вършат работата.
Сега екипът планира да създаде повече образци на изкуствени яйчници и да ги тества на прасета, които са безплодни.
Ако и другите експерименти са успешни, ще започнат работа и с хора.
Особено актуално ще бъде това за болни от рак, които още не са достигнали полова зрялост и се нуждаят от изкуствени яйчници, които ще растат заедно с тях.
По време на промени, войни, катаклизми се преживява сериозна политическа и икономическа нестабилност. А това кара мнозина да напускат домовете си и да търсят място за по-добър живот.
Семейство Енчеви бяха отишли уж на по-добро място, но още бяха на палатка. Главата на семейството Симеон Енчев не можеше да намери квартира и работа. Бяха изпаднали в безнадеждна положение.
– Бог ни е оставил, – плачеше тихо майката, прегърнала трите си деца.
Един ден ги посети свещеникът на местната църква. Той видя в до какво жалко положение бяха стигнали.
– Виждам, че не ви е леко, тук идват много хора с надежда да намерят препитание, но станахте много, – каза свещеникът с болка.
– Имаме нужда от храна, дом и отопление, – намеси се майката. – Децата измръзват през студените нощи. Вече всички кашлят, а нямаме пари и за лекарства.
Свещеника се намръщи. Симеон забеляза това и за да смекчи положението предложи:
– Помолете се за моето семейство и бъдещето му.
– Сега нямам време, – отсече свещеникът и побърза да си тръгне.
Изпадналото семейство в беда остана объркано.
– Какво ще правим сега, щом и от църквата не искат да се молят за нас?
Свещеникът след срещата бързо отиде в близкия магазин. Купи хранителни продукти, а след това успя да събере дрехи за децата.
Когато го видяха, как крачи към палатката им натоварен, семейство Енчеви не повярваха на очите си.
Той им даде храната и дрехите и ги почака да се нахранят и добре да облекат децата си. След, което каза:
– Сега можем да се помолим и да благодарим на Бога за Неговата щедрост. Виждате ли? Той винаги се грижи вас!