Когато ни предстоят големите събития в душите ни настъпва рязка промяна. Много пътища вече никъде не извеждат, трудът и грижите за утре изглеждат напразни. Животът запазва обикновените си форми, но тръгва като кораб, останал без мачти и без платна. Чувствува се близостта на един край, неизвестността на една развръзка, а дните като че стават малко и преброени. Може би затова непривичното безгрижие и трескавата жажда за удоволствия изчезват.
Но и тогава голямото смущение и тревога продължават скрито и дълбоко да живеят. Умът непрестанно търси някаква опора, душата жадува за каквато и да е вяра.
Нещо подобно преживяваме и ние сега. Голяма и тъмна е тайната на утрешния ден. И ние изнемогваме в болезнената, недоумяваща мъка пред един кръстопът. Кое е позволено и кое не? Къде свършва справедливостта и моралът, и откъде започва насилието и произволът?
Една неудържима сила стои сега над всички традиции, над всички закони, завещани от вековете. И всеки ден и всеки час, подобно приливите и отливите се редят горчиви разочарования с най-смелите надежди.

Този ден се отбелязва по решение на 48 конгрес на International PEN Club състоял се на 12-18 януари 1986.
PEN е основана в Лондон през 1921 година. Названието на организацията е абревиатура, образувана от първите букви на английски език Poets – поети, Essayists – есеисти, Novelists – романисти. Интересното е, че съкращение в този случай съвпада с думата писалка, pen – в превод на английски език.
Идеята за създаване на организация е на Mrs. C.A. Dawson Scott. Първият президент на PEN клуб е John Galsworthy. Първия конгрес на PEN клуб се е състоял през 1923г. в Лондон, в това време PEN-центрове били създадени в 11 страни. Днес подобни центрове действат в 130 страни.
Това международно обединение на писателите, както се казва в Хартата на PEN клуб „защитава принципите на свободата на информация в рамките на всяка страна и между всички народи. Неговите членове се ангажират да се противопостави на потискане на свободното слово в каквато и да е форма в тези страни и общества, към които принадлежат, както и по целия свят, когато това е възможно.
PEN защитава свободата на печата и е срещу произволното използване на цензура в мирно време. PEN вярва, че напредъка на човечеството към по-висшите форми на политическа и икономическа организация изисква безплатна критика на правителствата, администрациите и политическите институции.
Тъй като свобода предполага доброволна сдържаност, членовете на PEN клуб, се задължават да се противопоставят на тези негативни аспекти на свободната преса, като невярна публикация, умишлено фалшифициране, невярно съдържание или нечестни предубедени тълкувания в името на политически, лични и групови цели. „

На територията на Северния остров в Нова Зеландия има едно прекрасно място, система от пещери Вайтомо, което на езика на майорите се превежда като „вода“ и „дупка“. Сред туристите то е придобило огромна популярност и то не заради невероятната си красота и причудливи форми. Това място си има своя чар. В една от пещерите може да се наслаждавате на елегантно „звезно небе“. Само, че това небе не е обикновено, а съставено от множество комари.

Това, което на пръв поглед изглежда като милиони малки звездички, всъщност са осветените мрежи на ларви на гъбични комари.

Всичките 4 вида комари от този вид се срещат само на територията на Нова Зеландия. Те живеят в тъмни и влажни пещери, защото там се среща основната им храна, особен вид гъби. Личинките на тези комари се хранят с тези гъби, но предпочитат мухи, молци и други малки насекоми.

За да хванат храната си те правят капан под формата на копринени нишки с дължина 30-40 сантиметра. Всяка една от тях е закачена за гнездото на ларвата. В края и по цялата дължина на нишката има лепкави капчици течност. Тези капчици имат парализиращо действие.

Изработеният капан ларвата осветява със светлина от собственото си тяло, за да привлече плячката си. Колкото е по-гладен „ловеца“ толкова по-ярко е осветен капана. Когато плячката попадне в мрежата, личинката бързо събира нишките и „улова“ попада в устата ѝ.

Това светене е резултат от химическа реакция, която се провежда в един специален орган, намиращ се в стомаха на ларвата. Той съдържа два химикала люциферин и люцифераза. При смесването им с кислород става окислителна реакция и започва да се произвежда светлина.

Порасналите ларви на гъбните комари достигат дължина 3 сантиметра. През целия си живот, 5 до 12 месеца в зависимост от храненето, дават 4 пъти поколение. След това започва какавидния етап, който продължава 1-2 седмици. През това време светенето престава.

След „освобождението от оковите“ гъбните комари започват живот на възрастен индивид. Главната им цел е да търсят партньор и да се оплождат. Скоро след това мъжките умират. Със самките това става след снасянето на яйцата. След 20 дена от яйцата се излюпват 3-5 милиметрови личинки.

Естествените им врагове са малко. Най-голямата заплаха идва от нас, хората.

Ако се научите да различавате простите форми в сложната геометрична фигура, вашата фантазия ще ви подскаже най-различни нови комбинации. Например, обикновената пластмасова бутилка от пепси или други напитки, може лесно да се превърне във ваза за цветя.
За целта трябва да се отреже дъното на бутилката, след това да се нагрее отвора и да се разшири. Ако отвора се получи по-голям, гърлото можем да обиколим с бяла лента, която внимателно да прилепим с помощта на лепило.
Корпуса на бутилката разрязваме на 16-18 ленти, дебелината на всяка да бъде не по-малка от диаметъра на метален лев. На краищата на лентата прилепваме стари монети или копчета. След това лентите се обръщат навън.
За да бъде вазата стабилна, дъното може да се запълни с гипс, алабастър или пясък и един от предходните компоненти.
Сега вече можете да налеете вода в съда и да поставите цветята.

Тази пещера се намира на 17 км северозападно от Белоградчик. Наричат я осмото чудо на света. Който я посети казва, че е бил в някакво подземно, приказно царство.
Природата е работила над този величествен феномен дълги години. Дължината на нейните галерии е около 2500 м, а самата тя е разположена на площ от 28 600 кв. м.
Когато влезеш в залите й, ще изпаднеш във възторг. Невероятно! Чия ръка е сътворила всичко това? Край теб, навсякъде цари великолепие и блясък. Причудливи фигури от сталактити, сталагмити и сталактони са безценните бисерите на пещерата. Те поразяват със своите размери и форми. Един от сталактоните е висок 20 м, а диаметъра му е 4 м. Колко ли време е трябвало, за да се създаде такава форма?
На стените на пещерата присъстват рисунки на древни племена. Те разказват за бита и живота на тези хора.  Докосвайки с ръка тези своегорода произведения на изкуството, можеш да си представяш отдавна отминалите времена по тези места.
Отивайки по-нататък влизаш в Тронната зала, огромна и великолепна. В нея има неповторима акустика. Тук понякога се организират концерти на класическа музика., но не за продължително време, защото температурата през цялата година на това място е  – 12 градуса.
Поради същата причина в пещерата е създадена изба за натурални вина. Да знаете само какво вино има там!
Много може да се разказва за тази пещера, но по-добре е да отиде човек сам и всичко това да види със собствените си очи.