В САЩ е публикуван текст от библейската книга Битие, първата книга от Стария завет, в която на местата, където се споменава за Бог, името Му е заместено с името на американския рапър Kanye West.

На някои места, вместо името на музиканта е поставено Yeezus, това е името на последния албум на певицата, издаден през 2013 година.

„В началото Kanye е създал небето и земята“ – с тези думи започва книгата, създаден от трима братя-американци. Тя бе публикувана в плътно черно покритие и се продава по Интернет за 13,77 долара.

Според авторите, книгата не е подигравка с музиканта или възхвала за него. Просто те са предложили свой вариант на това, как Библията може да изглежда в съвременния свят.

В резюме братята са заявили, че всяко поколение създава свои шампиони, суперзвезди или други значими личности, които движат „еволюцията“.

„Последните иконите са Франк Синатра, Мерилин Монро, Джон Ленън и Майкъл Джексън. За „Поколението Y“ Kanye West е не само най-големият шоумен, но също така и в известен смисъл духовен водач „, – пояснили авторите.

West започва да се изявява в началото на 2000- та година. До сега, той е пуснал седем студийни албума. В сметка на артиста има повече от 21 милиона продадени албума и 66 милиона законно изтеглени албуми в дигитален формат. Певецът през своята кариера е получил 21 статуетки „Грами“ и е номиниран за тази награда 53 пъти.

Румен мина с бързи крачки между симетричните купове от компютърна памет и някъде в средата мярна тази, която му трябваше. Носеше сини дънки и памучна зелена риза.

Високата му фигура се открояваше между три компютърни екрана с формата и големината на огледала. Обстановката приличаше на пробна в универсален магазин.

Румен бе истински гений. От дванадесетгодишен  проектираше и разработваше компютри.

В желанието си да намери най-ефективен интерфейс, бе преправял тази системата безброй пъти. Използваше множество клавиатури, гласово активиране, виртуална реалност и говорящи холограми.

Всичко край него се променяше. Само Румен оставаше единствената константа на постоянно променящото се уравнение.

Радко почука на вратата, но Румен не го чу, затова бутна вратата и влезе.

В това време Румен се стрелкаше покрай стъклените екрани, на които просветваха данни. Той жестикулираше, докосваше и преместваше неща от един екран на друг.

Някакво странно приспособление за глава покриваше едното ухо на Румен и прибавяше  към дясното му око допълнителен миниатюрен екран, дълъг, колкото човешки пръст.

– Някой ден ще вляза тук и ще те намеря вграден в хардуера, – засмя се Радко.

Тъй като Румен не бе забелязал влизането на приятеля си, се стресна от гласа му.

– Можеше поне да почукаш, – недоволно реагира Румен.

– Как може при всичката тази неразбория от технологии, да не си сложиш звънец? – скастри го на шега Радко. – По-добре си вземи куче.

Лицето на Румен се сгърчи от негодувание.

– Имам си куче, но го оставих в къщи, защото пикае навсякъде и ми изгриза сумати кабели.

Изведнъж двамата приятели избухнаха в смях, който освободи напрежението създало се между двамата. След това Румен се ти, защо бе дошъл Радко.

В града им гостуваше специална научна изследователска експозиция и двамата беха взели решение, имено днес да я посетят, но както винаги Румен бе забравил.

Той забравяше дори и да яде, като застане между компютрите. Та какво да кажем за другите неща, просто нямам думи…..

В Бразилия затворниците също се занимават с определена трудова дейност.

В затвора Санта Рита ди Сапукаи, близо до Сан Пауло, те помагат на страната си да стане екологично чиста.

За да намалят присъдите си, те изпълневат извънредна работа.

В затвора са инсталирани стационарни велосипеди, които са свързани към портативен акумулатор.

Когато затворниците въртят педалите, те изработват ток, които отива за осветяване на улиците в града.

24 часа работа на такъв велосипед са равни на минус един ден от присъдата.

Тази програма също помага на затворници да бъдат в добра форма.

На плажовете на Тихия океан на юг от Япония, могат да се намерят доста необичайни песъчинки.

Много от тях са под формата на малки звезди, по-малки от милиметър в диаметър.

Местните легенди твърдят, че това са останки от нещастните деца на небесния съюз между две звезди. Тези звездни деца са умирали при падане на земята или са били убити от чудовищна змия, която живеела в морето край японския остров Окинава.

В действителност, тези малки звезди са останките на бодливите обвивки на друга форма на живот: амебоподобни същества, наречени фораминифери.