Архитектите не престават да ни изненадват  с нестандартните си проекти за къщи. За пореден път те ни предлагат да се откажем от „кутийката“ и подражавайки на естествените укрития да се заселим в дом охлюв, „натъпкан“ с технологии за пестене на енергия.

Румънското дизайнерско студио Razvan Barsan + Partner е представило идея за дом с нестандартно планиране, наречено Marine mollusk-inspired Circle House. Вътре жилището е усукано по спирали и напомня формата на морско мекотело.

За основни строителни материали били използвани бетон, метал, гипс и стъкло. Закръглената форма на къщата има не само естетическа, но и практическа цел. Слънчевите лъчи проникват вътре през целия ден.

В къщата е приложена „зелена“ технология. Система за събиране на дъждовна вода ще се използва за поливане на тревните площи, слънчеви клетки ще спомагат хората да не зависят от градската електрическа мрежа, а отразяващи панели ще намали нуждата от климатик.

При разработването на жилищни проекти, архитекти често използват, формата на охлюв. Швейцарската агенция Camenzind Evolution също използва такива решения при създаване на домове, състоящи се от пръстени с различни диаметри.

ViviSat съвместно с U.S. Space и Orbital ATK е излязла с идея как да се реши проблема с космическите отпадъци. Компанията възнамерява да задуши проблема в зародиша му, разработвайки апарат за продължаване на полета – Mission Extender Vehicle или MEV.

Очаква се, с помощта на MEV да се увеличи срока за живот на спътниците с 15 години. С това удължаване на живота, спътникът няма да се мотае на орбитата под формата на боклук и операторът няма да изпраща нов спътник.

Апаратът MEV може да продължи живота на спътника, като  му осигури допълнителен енергоизточник и устройство за контрол на полета, които са необходими за работата му.

MEV използва набор от датчици, за да се скачи със спътника и да установи контакт с него. Системата за скачване на MEV е разработена така, че да бъде съвместима с 80% от действащите спътници.

След прикачването, MEV технически обслужва спътника според нуждите му. След като MEV приключи със задачите на дадения спътник, апаратът се откачва и отлита към следващия.

Това не е първият проект за намаляване на космическите отпадъци. Други изследователи са разработили космически кораб, който“яде“ боклука и магнитната мрежа, която улавя отломките.

Щастливите събития могат да предизвикат сърдечно-съдови заболявания, известни като синдром такоцубо или кардиомиопатия такоцубо. Той се нарича още и „синдром на разбитото сърце“.

Синдромът такоцубо се характеризира с внезапни временно отслабване на сърдечния мускул, което води до изменение на лявата камера на сърцето, така че се разширяват нейните стени, но отвора към нея си остава тесен.

Тази форма прилича на капан за октопод, от където идва и името на синдрома.

Това рядко заболяване за първи път е било описано през 1990 г. То възниква след период на тежък емоционален стрес и може да доведе до инфаркт или смърт.

Новите изследвания са показали, че при някои пациенти синдромът такоцубо се развива след ярки радостни преживявания. Такива са се оказали от порядъка на 4 %.

Средната възраст на пациенти с разбити сърца от мъка е 65 години, а от радостни събития – 71 години.

За някои метални сплави, като нитинол (55% никел и 45% титан), или мед, никел и алуминий, е присъщ ефект наречен паметта на формата.

Той се състои в следното. При деформиране на изделие от такъв материал, след като се нагрее предмета, той възвръща първоначалната си форма.

Това се дължи на факта, че тези сплави имат специална вътрешната структура.

Нитинолът е изработен от съветските металурзи  Г. В. Курдюмов и Л. Г. Хандорсон през 1948 г. През 1980 г. това изобретение е признато за откритие и е станало известно като ефект на Курдюмов.

При деформация външния слой на материала се разтяга, а вътрешния се свива, средния остава без изменение. Тези продълговати структури – мартензитни плочи, не са необичайни за металните сплави. Необичайното в материала запомнящ формата си е, че той е термоеластичен.

При нагряване се проявява термоеластичността на мартензитните плочи, т.е. в тях възниква вътрешно напрежение, което се стреми да върне структурата в първоначалното ѝ състояние.

В края на 20 век ефектът за запомняне на формата бил забелязан  при повече от 20 сплави.

Прилага се в медицината, топлината сигнализация, кафеварките и при различна техника.

Ледената бариера на Антарктида се намира между земите Мари Бърд и Виктория. Била е открита от експедиция на Джеймс Кларк Рос през януари 1841 г.

Тя се нарича бариера на леда, защото не е дала на изследователските кораби да плават по-нататък в южна посока.

Ледникът на Рос се захранва от ледниците, които минават през Трансантарктическите планини и земята Мари Бърд. Той има триъгълна форма. Прекъсва на север в стръмна стена, която се простира на 600 км  височина и  се подава 50 метра над водната повърхност.

Ледената бариера се издига и спуска под влияние на приливите и отливите.

Под действието на силните вълни се откъсват парчета лед, които се превръщат в айсберги.