За някои метални сплави, като нитинол (55% никел и 45% титан), или мед, никел и алуминий, е присъщ ефект наречен паметта на формата.

Той се състои в следното. При деформиране на изделие от такъв материал, след като се нагрее предмета, той възвръща първоначалната си форма.

Това се дължи на факта, че тези сплави имат специална вътрешната структура.

Нитинолът е изработен от съветските металурзи  Г. В. Курдюмов и Л. Г. Хандорсон през 1948 г. През 1980 г. това изобретение е признато за откритие и е станало известно като ефект на Курдюмов.

При деформация външния слой на материала се разтяга, а вътрешния се свива, средния остава без изменение. Тези продълговати структури – мартензитни плочи, не са необичайни за металните сплави. Необичайното в материала запомнящ формата си е, че той е термоеластичен.

При нагряване се проявява термоеластичността на мартензитните плочи, т.е. в тях възниква вътрешно напрежение, което се стреми да върне структурата в първоначалното ѝ състояние.

В края на 20 век ефектът за запомняне на формата бил забелязан  при повече от 20 сплави.

Прилага се в медицината, топлината сигнализация, кафеварките и при различна техника.

Английския металург Хари Бриарли се опитал да създаде неръждаема легирана стомана за производство на оръжия.

Неръждаемата стомана се появила, когато смесил 12,8% хром с 0.24% въглерод. Получената сплав била устойчива на киселини, дори на оцет и лимонена киселина.

По-късно изобретателят разбрал, че получената сплав е идеална за направата на прибори за храна, които до тогава се правели от сребро и въглеродна стомана, но бързо корозирали.