До това заключение са стигнали учени, интервюирали 70 семейства, в които има деца, страдащи от аутизъм.
В хода на изследването установили, че тези деца, в чийто семейства имало кучета, много по-лесно понасят стреса.
Според учените, наличието на куче е значим фактор в социалната интеграция на деца с аутизъм.
Поради това, учените предлагат на родители с такива деца да си завъдят домашни любимци.
Архив за етикет: учени
Първата храна за космонавт
Първият човек, който е изпробвал космическа храна непосредствено на орбитата около Земята, разбира се, е бил Юри Гагарин.
Независимо, че неговият полет е бил само 108 минути и космонавта не е успял да огладнее, при пускането на ракетата по план е трябвало да се нахрани.
Това е бил първият успешен полет на човек по орбитата около Земята и учените изобщо не са знаели, дали космонавта ще може нормално да яде в безтегловност, дали организма му ще приеме храната.
За опаковка на храната били използвани тубички, които до тогава били успешно преминали теста в авиацията. В тях имало месо и шоколад.
Диета от „каменния век“ е получила признание
Лекарите непрекъснато предупреждават, че сред многото модни диети за отслабване има много, които са безполезна или просто вредни. Но една от тези диети, „от палеолита“, е наистина ефективна и безопасна.
Експерименталната проверка на две диети, направена от британски и шведски учени, показала ползата от хранителни продукти, които са яли нашите предци, живеещи в каменната ера. Изследователите смятат, че „диетата от каменния век“ е напълно подходяща за тези, които искат да се избавят от излишните килограми.
В продължение на 2 години 2 групи жени, страдащи от затлъстяване, се придържали към една от двете диети. Всяка група се състояла от 35 човека, а възрастта на участниците е от 50 години нагоре.
Едната група ползвала така наречената „нордическа“ или скандинавска диета. В нея преобладавали продукти като пълнозърнести зърнени храни, млечни продукти с ниско съдържание на мазнини, плодове, риба, ястия от бобови растения и растително масло.
Участниците във втората група са яли храни, които преобладават в диетата на хората от каменната ера: не тлъсто месо, риба, плодове, изключени били всички видове млечни продукти, масла, включително зеленчуци, зърнени и бобови растения.
Шест месеца след началото на експеримента било забелязано съществено преимущество на „палеолитната“ диета.
Жените, които се придържали към скандинавската диета свалили 2,6 кг от теглото си, а обиколката на талията намаляла с 5,8 см. В същото време участничките от групата с „диета от каменния век“ смъкнали 6,2 кг от теглото си, а талията им загубила 11 см от дължината си.
В края на втората година на експеримента разликата в тези показатели е значимо по-малка. Учените обясняват случилото се с това, че жените хранещи се с „диетата от каменната ера“ започнали често да нарушават съответния режим, тъй като им домъчняло за обикновената и вредна съвремена храна.
Евтина идея
В Станфордския университет, учените са направили един много прост и все пак изключително евтин микроскоп, стойността му не надвишават 1 долар.
Корпусът на това устройство е доста необичайно, изрязано е от обикновената дебела хартия. То може да бъде сглобено само за две-три минути.
Хартиеният микроскоп работи с батерийки-таблетки. В него има вградени светодиоди, прекъсвач, стъклена или сапфирена сферична леща и парче медна лента провеждаща тока.
Друго предимство на микроскопа от хартия е това, че е лесно преносим. Той тежи по-малко от десет грама и работи не само като микроскоп, но и като проектор.
Батерията ми издържа 50 часа. Микроскопът е устойчив на вибрации и механични повреди, тези му качества го правят пригоден при полеви условия.
Основната причина за създаване на такъв микроскоп била борбата с маларията, която бушува в развиващите се страни, за една година там трябва да се направят милиарди изследвания на кръвта.
Какъв по-подходящ уред може да се намери за такива условия?
Защо се обиждаме от малкото, а прощаваме големите обиди
Група учени от Калифорнийския университет, Харвард и Университета в щата Вирджиния са провели серия от опити, показващи, че трудно може да се предскаже как на хората ще се отрази болката и то в дългосрочна перспектива.
Склони сме да вярваме, че доста болезнени травми или обиди, ни нанасят любимите хора, а с течение на времето те стават още по-болезнени.
Били попитани хора, как се чувстват след негативно събитие и една седмица след това. Запитаните твърдели, че ако в момента на неприятното събитие даден човек не им харесва или те са много обидени от този човек, то и след седмица нищо няма да се промени, обидата няма да намалее.
Защо ние позволяваме на познат човек да ни обижда, а от непознат не търпим такава? Според изследователите, ние просто можем да си го позволим.
Ако болката е незначителна, ние нямаме нищо против тя да тлее в нас, но ако е по-голяма, търсим начин да се освободим от нея. Ние реагираме, когато получим физически травми. Огнестрелна рана може да се окаже по-безболезнена от болка в гърба.
Когато имаме много голям или доста болезнен проблем с който можем да се смирим, ние взимаме мерки, за да облекчим болката, както физическата, така и психологическата. Но ако „малко“ ни боли, ние сме съгласни да живеем с това малко и то доста дълго.