Група учени от Калифорнийския университет, Харвард и Университета в щата Вирджиния са провели серия от опити, показващи, че трудно може да се предскаже как на хората ще се отрази болката и то в дългосрочна перспектива.
Склони сме да вярваме, че доста болезнени травми или обиди, ни нанасят любимите хора, а с течение на времето те стават още по-болезнени.
Били попитани хора, как се чувстват след негативно събитие и една седмица след това. Запитаните твърдели, че ако в момента на неприятното събитие даден човек не им харесва или те са много обидени от този човек, то и след седмица нищо няма да се промени, обидата няма да намалее.
Защо ние позволяваме на познат човек да ни обижда, а от непознат не търпим такава? Според изследователите, ние просто можем да си го позволим.
Ако болката е незначителна, ние нямаме нищо против тя да тлее в нас, но ако е по-голяма, търсим начин да се освободим от нея. Ние реагираме, когато получим физически травми. Огнестрелна рана може да се окаже по-безболезнена от болка в гърба.
Когато имаме много голям или доста болезнен проблем с който можем да се смирим, ние взимаме мерки, за да облекчим болката, както физическата, така и психологическата. Но ако „малко“ ни боли, ние сме съгласни да живеем с това малко и то доста дълго.