Човек е хитър, умен и стратегически изобретателен, когато трябва да се изкарат много пари. Но това прави ли го щастлив в живота?
Замисляли ли сте се някога, че това, което имате, дори и парите принадлежат на Бога. Това е дар от него. Внимавайте да не го загубите?
Време е, ако вече не сте решили, да изберете номер едно в живота си. Ако спечелите много пари и ги направите цел в живота си, ще загубите много повече. Бог ви дава всичко и успеха, и благата в живота, ще го замените ли за нещо по-малко, което няма стойност?
Не можете да служите на двама господари. Ако обикнете парите, ще намразите Бога.
Какво значение има колко пари имаш? Винаги можеш да ги загубиш. Ако искате да сте стабилни и сигурни, центърът на живота ви трябва да бъде изграден на нещо, което никога не може да се отнеме от вас. И има само едно нещо, което никога не може да загубите: Божията любов към вас.
Ако смятате, че притежаването на огромно количество пари ще ви направи щастливи, жестоко се лъжете. „Който обича парите никога няма да има достатъчно. И всеки, който обича изобилието никога няма да бъде доволен от доходите си“.
За това пазете се от всякаква алчност. Животът не се измерва с това на колко пари, имоти или предмети сте собственик…..

Ето този млад човек е честен, порадъчен и интелигентен. Той иска да защити някаква дисертация, нещо там да построи. Живее спокойно и с никого не се заяжда. За какво му е да бъде християнин?
А когато влезе в църквата какво вижда? Изстрадали хора, които плачат и се молят. Може ли да бъдеш честен, порядъчен, да работиш и да постигаш целите си без тази религия?
Много такива хора съм срещала. На първо място, за съжаление, за тях обективната истина може да им донесе щастие, но те се заблуждават.
В действителност те живеят с някакви илюзии. Творят, създават, постигат това, към което са се стремели, но в тях ….. остава пусто. А после какво?
Човек трябва да разбере, че животът му е един. Ти можеш да се реализираш външно, да имаш големи успехи, но как е твоята душа?
Случвало се е изведнъж живота на човек да се разклати и той се пита: „Аз наистина ли живях както трябва?“
Но има хора, който съвсем не се замислят. И това е страшно. Те са имали проблеми, искали са да постигнат нещо в живота си, но…
След години виждаш човекът е станал само движеща се плът, достигнал е деградация, която той сам не е забелязал.
Хората са различни, но пътят е един и това е Исус Христос.

За баща си беше неговата малка Лили, но той ги заряза и заедно с майка си отидоха другаде. Майка ѝ често ѝ повтаряше:

– Защо си толкова нещастна? Имаш толкова много неща, би трябвало да си благодарна за тях.

Това, че не плачеше, не означаваше, че е щастлива. Лили искаше да избяга в един свят, който виждаше само по телевизията. Мечтата ѝ бе да кара известна марка кола, да живее в дом, който беше виждала само по списанията. Искаше да има толкова много пари, че да си купува всичко, което иска.

Веднъж беше ядосана и крещеше в стаята си:

– Ще ви докажа на всички, че мога да живея и без вас, и „прекрасното“ си семейство, където трябва да съм благодарна за всичко и да бъда много щастлива. Ще се омъжа за страшно богат човек, защото само парите имат значение.

Всичко изглеждаше толкова ясно и точно. Тя трябваше да постигне огромен успех и да спечели много пари. За нея парите бяха единствения начин да оправи живота си и да изплува над целия този хаос.

Когато беше малка живееше ден за ден. Всеки ден очакваше да ги изхвърлят от дома им, защото беше ипотекиран.

Но тя намери изход! Спаси се благодарение на умствените си възможности и на решимостта никога да не се върне при майка си.

Веднъж сподели на приятелката си Пепи:

– Никога няма да се оженя за човек, като баща ми. Той погуби моята надежда и ме ограби. Непрекъснато ме лъжеше.

Получи добро образование, имаше прекрасна професия, купи си червено порше, имаше дом мечта, спечели и много пари. И нямаше никакъв хаос. Накрая се сдоби с мъжа на мечтите си. Всичко беше толкова идеално……

Макар живота ѝ да беше много напрегнат, Лили работеше усилено, изобщо нямаще време за нещо по-обикновенно. През цялото време се бореше да постигне целите си и да стигне до там да може да каже на родителите си:

– Няма значение, че не ме обичахте, както трябва. Не ме интересува лудницата, в която ме карахте да живея. Ако бях останала и до сега щях да се чувствам жалка. Аз все пак успях, защото исках да бъда щастлива.

Понякога се питаше: „Аз наистина ли съм щастлива?“ Работата и бе непоносима, но тя не можеше да е нещастна. Планът на живота ѝ гарантираше, че тя ще успее.

Понякога ѝ се искаше да заплаче, защото напрежението беше голямо, но не плачеше.

Заплака единствено, когато приятелят ѝ я изостави. Това беше много болезнено за нея. След това се опита да се освободи от спомените за него. Изти го, имаше чувство сякаш никога не го е познавала.

След това отново подреди живота си. Всичко беше в контрол. Осигури си идеална работа, красив дом и идеален съпруг.

И изведнъж…… Изобщо не можеше да си представи, че всичко може да свърши така….Това не беше по силите ѝ…. Всичко се сгромоляса изведнъж…. Великият ѝ план се срина.

И тя заплака за всичко, което бе загубила работа, дом, съпруг, …., а може би и много други неща.

Дора много се зарадва, че ше има гости. Бързо прогони студа от стаите. Мислите ѝ тичаха към тези, които щяха да дойдат при нея. Не бе виждала дъщеря си откакто роди, а и малко повече щеше да се порадва на внучката си.

– Ще прекараме чудесно, мамо, не се притеснвай, – каза Роси, когато пристигнаха с Младен и бебето. – Освен това Младен ще ни помага. Луд е по малката и не откъсва очи от нея.

– Не е ли странно? – Погледна Дора дъщеря си. – До сега не съм виждал мъж толкова привързан към детето си. Не, в това няма нищо лошо…

– Понякога ми се иска да не беше чак такъв, – каза мрачно Роси. – Бих искала да ме остави сама да се грижа на нея.

– А ми ти, как се чувстваш у дома с Дени? Сигурно нямаш минута свободно време. Нали работата ти не ти липсва много?

– Тук е чудесно, – каза внимателно Роси, като избегна въпроса на майка си.

Чувстваше се изтръгната от корените си, самотна и много объркана. Напоследък, когато Дени спеше повече, тя беше по-добре. Дните бяха  добили по-определена форма, но въпреки това работата ѝ липсваше ужасно много. Липсваше ѝ напрежението, бъркотията, радостта от хрумналите нови идеи и самото им осъществяване, колкото и трудни да бяха. Липсваха ѝ хората, които се интересуваха от нещата, които я вълнуваха и разбираха амбициите ѝ.

Тя искаше да угоди на мъжа си, да бъде добра майка и съпруга, но нямаше признанието за постигнатите успехи, наградите, които вървяха редом с работата ѝ. Не можеше да се отърси от всичко това и да забрави.

Когато се роди Дени, трудно си представяше как ще остави. Обичаше я прекалено много. Надвесваше се над нея докато спеше, следеше всяко нейно трепване. Никога няма да забрави деня, когато Дени ѝ се усмихна за първи път. Беше я нахранила и повдигнала да се уригне, когато забеляза как сините ѝ очички не се откъсваха от нея. Дени внимателно разглеждаше майка си. След това розовите ѝ устнички се разтвориха в прекрасна усмивка.

Роси беше трогната, тя усети как очите ѝ се напълниха със сълзи, а сърцето ѝ се изпълни с безмерна обич.

Само веднъж беше изпитала подобно чувство, когато усети Дени да се движи за първи път в нея. Нещо трпваше и изчезваше в корема ѝ. Тя не беше просто бременна, а майка. В нея растеше малко човече. Сподели с Младен преживяното и двамата очакваха с нетърпение следващото потрепване. Когато го усетиха, Младен нежно придърпа Роси към себе си, целуна я и каза:

– Обичам те.

В подобни моменти тя знаеше, че е постъпила правилно.

Седяха на масата и започнаха да се изучават взаимно. Нямаше много хора и обстановката предразполагаше към откровен разговор.

– Хайде да поръчаме шампанско! – усмихна се приветливо Мартин.

– Две чаши шампанско, моля. Силно газирано, без пяна и достатъчно студени., – каза Милена на келнера, когато той дойде да приеме поръчката.

Мартин едва удържа усмивката си. След каро сервитьорът се отдалечи разговорът се възобнови.

– Разкажете ми за големия мъж, за който сте се оженила, – каза Мартин. – Чух, че доста е пораснал в една  чуждестранна инвестициозна банка.

– Какво да ти кажа, той наистина много се старае. Господар е на една юридическа джунгла.

Тя усети присмехулния му поглед, но се направи, че не го забелязва. Мартин беше човек работещ за прехраната си, а тя богата бизнес дама, която разполагаше с живота си, както намери за добре.

– Изглежда двамата служим на различни богове, – подкачи я Мартин.

– Аз не служа на нищо и на никого, – нервно подръпна ръкава на блузата си Милена, – аз съм идеологически неутрална.

– Съмнявам се, това да е възможно, – хладни пламъчета пробляснаха в очите на Мартин.

– Но аз не съм вярваща. – вдигна рамене Милена. – Не само не вярвам, но и не проявявам интерес. Мога да си карам чудесно без каквито и да е богове и религии.

– Вие имате религия, – вече съвсем сериозно каза Мартин. – И знаете ли каква е вашата религия?

– Правото! – уверено каза Милена, все пак тя беше и адвокат.

– Не, това е средство за постигане на целите. Вашата религия е редът.

– В какъв смисъл? – недоумяваше Милена

– Това е божеството около което се върти животът ви. Живеете в хаутичната джунгла на финансовото бойно поле, но целият ви живот е посветен на това, да внасяте ред в хауса.

Милена се разсмя:

– Никога не съм чувала подобно нещо.

– Вашата отдаденост на реда се забелязва още във външния ви безупречен вид. Косата ви е винаги добре оформена. Полата и роклята ви никога не са измачкани. Папките, докладите, записките и писмата са блестящо подредени, като войници в строя. Ако успеете да превърнете хауса в ред смятате, че владеете положението. За целта използвате здравия си разум и интелекта си. Така постигате огромен успех в професията си. А какво дава този успех? Пари, власт и положение. Но те са ви необходими за да осигурите по-голям контрол над своя живот, което ви помага да се наслаждавате на реда. Вие сте дълбоко религиозна. Богослуженията ви са часовете прекарани в офиса. Вашата троица са пари, власт и положение, но над всички е редът, основа за съществуването ви, източник на силата ви, вашата любов на живота.

– Искаш да кажеш, че съм смахната?

– В никакъв случай. Просто казвам, че не сте идеологически неутрална и си имате бог.

– Нима хората не обичат реда? Кой не желае да направлява сам живота си?

– Напротив, много хора обичат хауса, намират го дори за стимулиращ. Но до каква степен контролираме живота си, особено ако сме подритнати от някой над когото нямаме власт?

– Някаква степен на организация винаги е възможна. Особено ако човек си състави житейски план….

Мартин звънко се засмя:

– Житейски план?

– Стига само човек да си съствави напълно последователен план, продиктуван от здравия разум и логиката, – настояваше разгорещено Милена, но Мартин продължаваше да се смее. – Няма причина  бъдещето да не бъде поставено под контрол.

– Признавам, че всички се нуждаем от цели, към които да се стремим, но такъв план, какъвто вие предлагате, ще се провали. Бъдещето е непредсказуемо.

– Не и моето, – сви гневно устни Милена.

– Защо толкова се страхувате, – започно по-спокойно Мартин. – Промените и непредвидените неща в бъдещето, дават възможност за изграждане на човека. Като затворите вратата на бъдещето, което не можете да предвидите, ограничавате себе си. Нима не разбирате това? Как Бог би ви отредил вълнуваща роля в сътворението, ако вие смятате сътворението за бъркотия и отказвате да излезете от безупречно подредения си килер?

Всеки от тях вдигна чашата си и отпи, като знак за помирение. След това щяха да се разделят и всеки щеше да поеме по своя избран път.