Трудно поносими бури, изтощителна горещина, опасни насекоми, разнасящи зараза, всичко това не спряло Агата Кристи, която си пригаждала да пише, седейки в някоя палатка или сложила лист хартия върху някой камък.

Много от нейните романи през 40-50 години не били написани в топлия и уютен кабинет, а при походни условия.

Нещо повече, тя не само е придружавала съпруга си и е писала романи по време на спиранията в археологическите походи, но е имала и свой особен принос в развитието на археологията по това време.

Едно от откритията на Агата Кристи бил портретът на древната Мона Лиза от слонова кост, която тя лично е спасила от напукване.

Благодарение на усилията ѝ и способността ѝ да измисля нещо ново, тази находка била спасена от смърт и била предадена в един от музеите като важен исторически експонат.

Тази Мона Лиза по това време била на 2600 години.

Агата Кристи не се смущавала от такива битови неуредици, като течащ покрив или вана с жаби, за това станала една от добре тренираните участници в експедицията на река Тигър.

В последно време учени от много университети са се заинтересували от създаването на различни биороботи

Новият 5 сантиметров биоробот е създаден с помощта на мускулите на морски охлюви. Според създателите, те са избрали мускулите на тези животни, защото са най-студено устойчиви и могат да се адаптират към значителни изменения на температурата и други условия.

Изобретателите са прикрепили всички крайници на робота към тялото, напечатано на 3D-принтер.

С помощта на външно електрическо поле, учените са в състояние да контролират биоробота, благодарение на  свиването и отпускането на неговите мускули. На първите тествания роботите са се движили със скорост 4 мм в минута.

Поради добрата адаптивност на новия биоробот учените са могли да измислят с полезна мисия цялата войска от такива устройства. Изследователите искат огромно количество от тях да ги отправят във водоемите, за провеждане на операции свързани с търсене.

Един от основните проблеми на традиционните роботи е липсата на гъвкавост, но използването на тези мускули осигурява най-доброто съотношение на полезна работа с теглото.

Заслужава да се отбележи, че учените са се опитали да създадат прост робот използвайки традиционни технологии, но в резултат на изследването се е установило, че използването на мускулите на морски охлюви повишава ефективността на роботите с повече от 1000 пъти.

Живеят хора, които трябва само да излязат от дома си в град Гуилин и пред тях се открива зашеметяваща гледка.

Сякаш това са снимки, на които човек трябва да отиде на другия край на Земята, за да ги направи.

Пейзажите на река Ли са толкова разнообразни.

В зависимост от метеорологичните условия и времето на деня, наблюдавайки ги, можеш да си помислиш, че това са различни пейзажи, а не една малка площ, фотографирана от различни ъгли.

Арабското ястие лагмаджо, което се е превърнало в национално ястие в Армения е такова и за някои други страни: Грузия, Иран, Ирак, Йордания, Ливан, Палестина, Саудитска Арабия, Сирия и Турция.

Отличителна черта на арменската кухня е използването на значително количество сол. Експертите отдават това на специалните климатични условия.

Консумацията на сол от организма в горещо време е много по-висока, отколкото в умерен климат.

Популярното днес блюдо е шашлик. Преди да бъдат изпечени шишовете на въглища от твърда дървесина, големите парчета месо, предимно свинско, но също и пилешко, говеждо и агнешко, се овалват в лук, черен пипер и сол. Заедно с месото се пекат домати, патладжани, чушки и картофи.

За западно-арменската кухня са характерни кимионът, канелата, бахарът, джодженът. Докато в източната част се използват повече треви, като червен босилек, кориандър.

От култивираните зеленчуци най-често се използват доматите, зелето, патладжаните, чушките, морковите, краставиците и тиквичките. Често те се съчетават по необикновен начин с месото и рибата.

Едно от любимите арменски мезета – суджукът, също е твърде пикантен заради количеството сол и чесън, пипер и канела, които му придават специфичен вкус и аромат.

Арменският хляб лаваш е задължителен за трапезата. Това са много тънки и дълги питки, които се навиват като палачинки, а дължината им достига половин метър. Пекат се като в древността – в глинени печки тонири с цилиндрична форма, закопани в земята. Те се нагряват бързо и налепеният по стените им слой тесто се изпича за минути. Лавашът е много популярен и заради ниската си калоричност.

Арменците много обичат сладкиши. Най-популярни са т. нар. хати – кръгли, сладки питки с различни плънки, и пахлавата, която с ореховата си плънка много прилича на баклава.

Арменските сладкиши с орехи и много захар или мед напълно описват уникалната култура на страната.

Арменците умеят да правят и бира. Ксенофонт описва как на връщане от Персия през Армения гръцките наемници видели местните да пият отвара от ечемик. И днес на арменски „гареджур“, тоест бира, означава буквално „ечемичена вода“.

В приготвянето на арменските ястия се използват около 300 вида диворастящи треви и цветя, които се употребяват като подправки или дори като основни ястия.

Балканските противоречия са нова причина за свикване на 24 октомври 1885 г. в Цариград конференция на Великите сили.

Тази конференция продължава и след Сръбско българската война.

Вече е трудно да се иска възстановяване на положението отпреди 6 септември, затова Великите сили преговарят главно по условията за признаването на Съединението.

Преките турско-български преговори завършват с подписването на 24 март 1886 г. на Топханенски акт, който признава Съединението. Компромисът е постигнат благодарение на турското съгласие българският княз Александър Батенберг да поеме управлението на Източна Румелия, а в замяна Османската империя получава Кърджалийска околия и селата по долината на река Въча, населени предимно с българи мюсюлмани.

Съединението е извършено и защитено благодарение на пълното единение на българите от всички краища. Успехът му подсилва оптимистичната вяра, че това е само първата стъпка към пълното освобождение на българските земи.

Съединението е изцяло българско дело и е сред най-успешните събития в нашата историята.

Но то има и негативните последици.Съединението довежда до конфликт с Русия, което ще предизвика проблеми в бъдеще.

Съединението успява благодарение на щастливо стечение на обстоятелствата. Щастието е добро, но е несигурен помощник, защото лесно променя посоката си.

Значителното уголемяване на територията на България ѝ създава потенциални противници на Балканите. Това затруднява следващата стъпка, борбата за освобождение на Македония.