Трудно поносими бури, изтощителна горещина, опасни насекоми, разнасящи зараза, всичко това не спряло Агата Кристи, която си пригаждала да пише, седейки в някоя палатка или сложила лист хартия върху някой камък.

Много от нейните романи през 40-50 години не били написани в топлия и уютен кабинет, а при походни условия.

Нещо повече, тя не само е придружавала съпруга си и е писала романи по време на спиранията в археологическите походи, но е имала и свой особен принос в развитието на археологията по това време.

Едно от откритията на Агата Кристи бил портретът на древната Мона Лиза от слонова кост, която тя лично е спасила от напукване.

Благодарение на усилията ѝ и способността ѝ да измисля нещо ново, тази находка била спасена от смърт и била предадена в един от музеите като важен исторически експонат.

Тази Мона Лиза по това време била на 2600 години.

Агата Кристи не се смущавала от такива битови неуредици, като течащ покрив или вана с жаби, за това станала една от добре тренираните участници в експедицията на река Тигър.