Пастор разказвал за свой познат, който пастирувал в друг град:

– Той е много млад и му липсва още опит. Та този млад човек се  молил Бог, да изпрати някакъв транспорт за лидерите на по-голяма църква, за да ходят при него и да му помагат.

– Навярно Бог му е изпратил някакъв транспорт, – обадил се един от слушателите.

– И още как, – засмял се пасторът. – Скоро им изпратили от чужбина, няколко счупени велосипеда, от типа, карай за здраве!

Урок: Когато искаш нещо от Бога, кажи Му конкретно какво  ти е нужно:)

В дома на Петрови имаше две момиченца Нели на седем години и Мими на четири.

Времето беше хубаво и Нели предложи на майка си:

– Ние с Мими ще идем на разходка, нали нямаш нищо против, мамо?

Беше почивен ден и никой за никъде не бързаше. Майка им Надежда само кимна с глава и двете момичета тръгнаха.

След известно време звънна телефона. От него звучеше плачещия глас на Нели:

– Мамо, Мима изчезна ….. загубих я …..

Надежда скочи бързо, съобщи на останалите в дома, какво се е случило, разпредели районите на търсене и бързо се отправи към вратата.

Когато я отвори, в къщата се възцари пълна тишина. На прага стоеше „виновницата на тържеството“.

Мими не можеше да стигне до звънеца, затова бе застанала пред вратата и чакаше някой да я отвори.

Тя видя облечените си родители и баба си, и попита:

– Къде отивате?

– Вече никъде, – усмихна се Надежда.

Като майка се опита да се овладее и да не изкрещи на малкото дете. Знаеше, че една неправилна реакция, може да нанесе непоправима травма на дъщеря ѝ.

Бащата и майката се спогледаха, а бабата само вдигна пръст към устните си.

Надежда попита:

– Къде е Нели?

– Тя срещна една своя приятелка. Стана ми скучно и си тръгнах към къщи, – обясни спокойно Мими.

Явно на Надежда ѝ предстоеше разговор и с двете момичета.

След няколко минути си дойде и Нели. Тя бе цялата обляна в сълзи.

Когато Надежда я видя в такова състояние побърза да я успокои:

– Мима се прибра. Каза, че си срещнала своя приятелка, а на нея ѝ станало скучно край вас, за това си тръгнала към къщи.

– Мамо, – хлипаше още Нели, – всичко разбрах. Прости ми. Ще се грижа в бъдеще по-добре за сестра си.

Майка ѝ я прегърна и детето се успокои.

С по-малката и дъщеря тя поговори по-късно.

Този урок бе от полза и за двете момичета.

Валентин Григоров живееше в малък град. Когато беше на седем години, на урок посветен на Деня на Земята, той чу за проблема свързан боклука и важността този боклук да бъде преработен.

Тогава той реши: „Ще се занимавам точно с това. Даже мога да принеса някаква полза и да помогна на много хора“.

И започна да събира боклук, като го сортираше.

Пластмасовите бутилки, които успя да събере за последните три години, можеха да заемат площ на 119 футболни игрища.

Валентин стана най-малкият предприемач и създаде собствена компания, която за последните пет години е събрала около 3,5 тона боклук.

Карайки велосипеда си, малкият предприемач започна да събира боклука по плажа, улиците и  парковете.

След това го отнасяше в дома си и го разпределяше.

– Майка ми и баща ми са ме учели да не правя боклук и ако направя такъв да и си го почистя, – сподели Валери с журналист от местния вестник. – Сега не правя нищо по-различно, дори това се превърна в мой собствен бизнес.

А ето как бе започнало цялото начинание.

Първоначално в двора на семейство Григорови бяха поставени няколко коша, в които боклука се разделяше. Приятели и съседи идваха и донасяха своя боклук. Всяка седмица идваше камион и отнася разпределения боклука. За всяка партида Валери изкарваше от 200 до 400 лева.

След три години с Валери започна да работи цяла бригада от желаещи. Момчетата участващи в групата събираха в прикрепени кошници на колелетата си боклуците от района.

От получените пари 25 % Валери внасяше в няколко дома за изоставени деца.

– Не е лесно да не правиш нищо, – смееше се Валери, – но е чудесно, когато успееш да направиш нещо.

Той винаги казваше на своите клиенти:

– Кокошката кълве зрънце по зрънце. Една бутилка, това е добро начало.

Валери е щастлив и доволен от работата си. Той се усмихва и казва:

– На мен ми е провървяло в детството, но искам да помогна на тези, които не са имали моите възможности за развитие…

В човека има две основни вътрешни състояния по отношение на света: ДА и НЕ.

Външните състояния също са две: YES и NO.

Щастието има, когато

YES вътрешно = YES външно и NO вътрешно = NO външно.

Днешният урок по физика за Щастието, моля да прочетете по два пъти всеки отделен абзац.

Бог се нуждае от хора, на които той може да се разчита. Той иска ние да бъдем толкова решителни и толкова благонадеждни, колкото и постоянни. Вярата се заключава точно в това.

Бог търси хора, на които да възложи цялата тежест на Своята любов, сила и верни обещания.

Божиите локомотиви имат достатъчно сила, за да се справят с всяка тежест, която ние закачим за тях.

За съжаление, много често кабелът, който прикрепяме към локомотива, се оказва твърде слаб, за да издържи тежестта на нашите молитви. За това Бог ни изпраща на поправка. Учи ни да бъдем благонадеждни и издържливи в живота на вяра.

Нека прилежно се отнасяме към нашите уроци и да заемем твърда позиция, за да устоим.

Бог знае, че ти си в състояние да преминеш през изпратеното ти изкушение. Ако не беше така, нямаше да ти го изпрати.

Неговото доверие в теб обяснява всички изпитания в живота ти, колкото и горчиви да са. Бог познава нашите сили и ги измерва до последния инч.

Никога не се е случвало, някой човек да бъде изпитан от Божие изпитание повече, отколкото може да понесе.