Може би, в ерата на заеми и вноски най-подходящите математически умения са майсторското изчисляване на лихвите на ум.
Най-бързият начин да изчислиш процент от число е като умножиш дадения процент по числото и премахнеш последните две цифри в получения резултат.
Колко е 20% от 70?
70 × 20 = 1400.
Премахвате двете последни цифри и получавате 14. При разместване на множителите, произведението не се променя. И ако вие пробвате да изчислите 70% от 20, то резултатът отново ще бъде 14.
Този метод е много ефикасен за кръгли числа, но какво се прави, ако трябва да се изчисли процент от числото 72 или 29?
В този случай трябва да се пожертва точността, заради скоростта и да се закръгли числото. Например, 72 закръгляме на 70, а 29 на 30 и извършваме съшите операции.

Всички знаят, че всички котки мъркат. Това е тяхната „обединяваща“ способност.
В Интернет могат да се срещнат малко неверни неща за това умение и по-специално, че зайците, катериците, морските свинчета, тапирите, слоновете, горилите и миещите мечки, че също можели да мъркат.
Но всичко това е лъжа, до известна степен. Защо известна степен?
Изброените животни също могат да издават звуци, подобни на мъркане, но това не е същото, което издават котките.
Но има два вида Жьоне, нещо средно между котка и мангуста, които са способни да мъркат, та нали са „полу котки“.
Така че не вярвам, някой друг вид, освен котката и двата вида Жьоне да могат да мъркат.
Другите животни произвеждат подобен звук, която се получава при вдишване и издишване, но това съвсем не е мъркане.

Фотографът от Непал Анил Нюпан  обича да създава виртуални светове, където главния герой е самият той.
Тези светове фотографът създава със своите технически умения и собствената си камера.
В резултат на това в обектива попадат фантастични сцени, където винаги присъства фотографът.
От страни изглежда съвсем реалистично. Но Анил не съобщава колко време му отнема, за да създаде тези снимки. Изглежда не е малко, защото във всяка снимка се усеща задълбочена подготовка.
Фотографията е не само хоби, но и упорита работа.

Професор Владимир Динец от Университета в Тенеси забелязал, че крокодилите много обичали да играят. Освен това, те играят не само с предствители от своя вид, но и с други животни, например с видрите, даже и с човек.
В резултат от 3 хиляди часа наблюдение на крокодили, професор Динец забелязал 3 основни начина, чрез които те се забавляват. Най-любимият им бил игра с различни предмети: топка, различни плаващи във водата растения и клонки, ….
Освен това крокодилът обича да вози приятелите си на гръб. Също да плават по вълните и да се гмуркат надолу.
Като пример за отношение между видовете професор Динец привежда историята за човек, който спасил прострелян крокодил и след време станали приятели. Те заедно плували и играели. Крокодилът се преструвал, че напада човека, но не му причинявал вреда и нямал нищо против дружеските прегръдки.
Това проучване добавя тежест на теорията, че способността да се играе е универсална характеристика на „умните“ животни, т.е. животни, които показват умение да се адаптират към обстоятелствата.

Ема изобщо не сваляще поглед от съпруга си. Болезнено желаеше да привлече вниманието му, но не притежаваше умението да го увлича и запленява. Ема не знаеше как да го прикани да разкаже за нещата, които не знаеше. Тя присвиваше леко устни, щом той започнеше да говори за някоя жена. Неодобрително свеждаше поглед, когато той  споменаваше името на съседката. Не изгаряше от желание да чуе някоя новина за нея.

Може би съпругът ѝ при първата им среща е бил привлечен от непокварената свежест на Ема. Била е младо момиче, което не се бе сблъсквало с интриги, клюки, издигане в кариерата, …. Тя имаше големи сини очи и нещо, което другите нямаха – искреност и вярност. Но сега всичките ѝ добродетели бяха недостатъци за Борис.

Той се нуждаеше от съпруга, която може да долявя посоката на промените, да пригажда стила си към господстващата мода, да бди над него и да го предпазва. Искаше съпругата му да разбира бързо и да умее да се приспособява към всяка компания.

Вместо това, Ема беше обременена жена, която в суетата си, беше готова да обиди всеки, който не ѝ допадаше.

А съседките клюкарстваха зад гърба ѝ:

– Никога няма да има дете, ако не се постарае поне малко пред него, – усмихваше се предизвикателно Кера.

– Какво иска от него; – тръсваше русата си грива Елеонора.-  Той е толкова чаровен и красив мъж.

– Не може да му прости, че го е видяла с Дора под ръка, – отбеляза Милка. – Нали е прекалено амбициозен, подмазвал се е, за да се издигне, а тя не го разбра.

– Познавах баща му и дядо му, – подзе баба Мара. – Те бяха много амбициозни и алчни. За тях желанието да притежават много и да имат неограничена власт, е стимул за издигане.

– Понякога я съжалявам, – каза тъжно Надя. – Тя иска да живее по-скромен живот, но лошото е, че изисква от него да харесва същото.

– Тогава е трябвало да вземе по-скромен и не толкова амбициозен мъж, – подскочи Кера.

– Той няма да се примири с незначително бъдеще, – каза баба Мара. –  Никога няма да допусне, тя да застане на пътя му

– Тя ще го принизи ако може, – с въздишка каза Елеонора.

– Не и тя, – поклати глава Ангелина.

Каквото и да говореха за нея, Ема се чувстваше нещастна. Тя обичаше, но беше отхвърлена. Бе станала жертва на амбициите на един мъж. На Борис му трябваха много пари, а баща ѝ ги имаше….. Жалко за бляновете и мечтите ѝ. Щастието, семейството и децата се бяха превърнали в химера ……