На улицата е неприятно захладняло. Студът бавно прониква до костите по пътя за дома или работа.
Дъждът неусетно напоява обувките, слънцето скоро няма да се появи, а печката тепърва трябва да се запали.
Здравей есен!
Заедно с нея идва сезонната меланхолия и нестихващата депресия.
От есента ще ни спаси „топлата дреха + ароматния чай + мъркащата котка“.
Но и в такова време човек може да се почувства щастлив. Важното е да не престава да твори и да мечтае.
Обикновено се смята, че жителите на западните държави, освободени от съветската армия от фашистите, са неизказано радостни от спасението им от хитлеристите. Но такива ярки настроения не са царували навсякъде.
Според спомените на поета фронтовак Дейвид Самойлов, в източната част на Полша жителите гледали съветските войници с „предпазливост и полувраждебно“. При възможност се стараели да се обогатят от красноармейците.
Съветските жени не ходели сами на улиците на полските градове, за да не се натъкнат на неприятности.
В Унгария местното население много често нанасяло на съветските военнослужещи коварни удари в гръб.
Както си спомня ветеранът от Великата Отечествена война поетът Борис Слуцкий съветските пияните войници и офицери унгарските селяни ги отмъквали един по един и ги удавяли в силажните ями.
Веднъж Рубен Николаевич Симонов, режисьор в театъра и киното, решил да проведе възпитателна работа сред актьорите в театъра.
Преди репетиция, той събрал актьорите и започнал своя монолог:
– В последно време ви наблюдавам, наблюдавам …. И ето какво искам да ви кажа: Вие нищо не разбирате от живота! Ни-щич-ко! Вие трябва да пътувате в метрото, в тролейбусите, да ходите по улиците и да се запознавате с хората. Вие абсолютно не познавате живота! А трябва да го познавате! ….
Някой от актьорите ехидно прекъснал режисьора:
– Рубен Николаевич, извинете! Колко струва пътуването във метрото?
Цената на билета в метрото тогава била пет копейки.
– Как колко? – възмутил се Симонов – Рубла!
Руел да Коста от Бъкингамшир, Англия, обича паркур и успял да привлече към това вълнуващо занимание дъщеря си Джейда.
Веднъж момичето закъснявало за рождения ден на приятелката си. За да пристигне навреме бащата предложил на дъщеря си оригинален изход от положението.
Безстрашните Руел и Джейда, скачали, премятали се, правели различни трикове и тичали по улиците на града.
Тази разходка била повече от благополучна. Момичето успяло навреме да отиде на празника.
Нели е малка, но не обичаше да лае за щяло и нещяло, тя е сериозна дама. В къщи бе спокойна, а на улицата вървеше с ясно определена цел. Никого не докосваше и не обичаше децата. Няма да отиде при тях, и ако ги видеше да се задават, не ги гледаше подозрително.
Нели си отиваше у дома със стопанката си Фанка, когато иззад ъгъла се показа баба с момче на четири години.
– Иди погали кучето. Виж колко е смешно и мило, – нареди бабата на внучето си.
Нели изпадна в шок. Те не бе свикнала да се спускат към нея, нито да викат край нея хора.
Внукът на тази баба веднага протегна ръцете си към кучето. То започна да се крие зад Фанка. И се опита да се слее с асфалта.
Обикновено Нели привличаше вниманието на хората, поради своята миловидност и малък ръст, за това Фанка я взимаше на ръце, но не и този път. Когато стопанката ѝ понечи да я повдигне, момченцето изведнъж хвана каишката.
Фанка очакваше, кучето да се разлае, но то само изръмжа и се изопна на асфалта.
Детето започна да го дърпа под одобрителните възгласи на баба си:
– Погали го, нищо няма да ти направи.
Фанка грабна каишката от момче, взе на ръце кучето и си тръгна.
Бабата взе да подтичва и да вика отзад.
Изведнъж от входа излезе Ники с голямото си куче и тръгна към Фанка. Бабата веднага промени траекторията си и ги заобиколи.
Ако всичко беше свършило така, това би било много добре, но не стана ……
– Махнете това чудовище! Такива кучета трябва да се убиват! Видях по телевизията такива какво правят с децата!, – започна още по-силно да вика бабата, така че хората започнаха да се обръщат към Фанка и Ники.
В двора познаваха Нели и кучето на Ники още от рождението им. И никой не се стряскаше от тях.
– Искахте да погалите кучето, елате и го направете, – каза Фанка, на която този цирк бе започнал да ѝ идва до гуша, като същевременно свали намордника на голямото куче.
Бабата хвана внука си и бързо се отдалечи, като продължаваше недоволно да мърмори…..