Пазачът почука и зачака отговор. После отвори вратата и влязоха в стая облицована с груб камък.
Един мъж седеше с кръстосани крака в средата на стаята. Четеше на бледата светлина Корана. Не вдигна поглед и не ги поздрави.
Тактиката му за надмощие не впечатли Ефросина.
– Знаеш ли кой съм? – попита той, след като почтително затвори книгата.
– Дяволчето Фют? – реши да го подразни Ефросина.
– Ще бъдеш ли моят Ян Бибиян?
– Без мене в тази игра.
– Това не е съвсем по вкуса ми, но съм сигурен, че може да се уреди нещо.
Ефросина нямаше желание да го остави да се преструва на нещо различно от чудовището, което всъщност бе.
– Никой не знае истинското ти име, но си известен като Джема. Искаш да унищожиш Израел и да създадеш ислямска държава, която ще се простира от Афганистан до Мароко. А ти ще си… султан ѝ?
– Не съм сигурен каква ще е титлата ми – отвърна Джема. – Султан звучи добре. Хареми, дворцови интриги ….
Джема я изгледа предизвикателно:
– Вашият Христос е казал: „Блажени миротворците“. Знаеш ли, че той е и пророк на исляма? Не последният, разбира се. Последният е Мохамед, но вашият Спасител е признат за велик учител.
– И моята, и твоята религия боготворят Исаак и Авраам, – каза Ефросина.
– Но вие не вярвате в Неговите последни послания до последния му избран пророк, в святите му думи, написани чрез Мохамед и изложени в Корана.
– Моята вяра започва и свършва със смърт и възкресение.
Джема сдържа хапливия си отговор и каза:
– Вярваш ли, че си блажена? Че си благословена?
– Вярвам, че работата да се сложи край на насилието е благословена.
Той кимна.
– Добре казано. Но защо? Защо искаш мир?
– Нима не е очевидно?
Ефросина беше очаквала словоизлияния за злините на Запада, с които да оправдаят масовите убийства. Беше слушала записи на техни ръководители и бе гледала десетки видеозаписи с фанатизирани мъченици.
Тя искаше да разбере с какво Джема се различава от тях, макар че разликата в случая бе без значение.
– Мирът означава застой и криза, – каза Джема. – Когато човек живее в мир, душата му атрофира, а творческият му дух умира. Единствено в стълкновение ние сме съществата, за които Аллах ни е предназначил. Войната води до смелост и саможертва. А какво носи мирът? Нищо.
– Мирът носи процъфтяване, прогрес, благосъстояние, благоденствие и щастие.
– Това са плътски неща, а не духовни. Твоят мир иска само по-голям телевизор и по-лъскава кола.
– А твоята война носи страдание и отчаяние, – противопостави се Ефросина.
– Не удобството на луксозен дом, а опита от споделени трудности, ни сближава с Аллах. Не твоята демокрация, рок музика или порнографски филми. Те ни отвличат от истинската причина за съществуването ни. Единственото ни предназначение на земята е да служим на волята на Аллах.
– Кой знае каква е волята му? – попита тя. – Кой реши, че ти познаваш намеренията му по-добре от всеки друг? Коранът забранява самоубийството, а ти изпрати млад човек да разбие пълен с хора самолет.
– Той умря като мъченик.
– Не, – рязко възрази тя. – Ти си убедил едно хлапе, че умира като мъченик и че ще получи седемдесет и седемте девственици в рая. Не се опитвай да ме убедиш, че вярваш в това. Ти се опитваш да получи власт и да експлоатираш сляпата вяра на глупаци като този младеж, за да постигнеш целта си.
– Очевидно знаеш, че винаги е ставало дума за власт, – каза той. – Преди векове Англия е постигнала такава с помощта на флот си. ……. А с какво разполагат народите от Близкия изток, освен с готовността на някои от хората си да се самовзривят? Да, това оръжието е грубо. Но позволи ми да те попитам следното. Колко похарчихте за осигуряване на националната си безопасност, след няколко поредни нападение? Сто милиарда? Петстотин?
Числото бе по-близо до трилион, но Ефросина не отговори. Разговорът не вървеше, както очакваше. Джема се разкриваше като човек, твърдо устремен към властта.
– Преди нападението срещу Световния търговски център един от петстотин хиляди мюсюлмани бе готов да стане мъченик. Оттогава броят им се е удвоил. Това са десет хиляди мъже и жени, готови да загинат в джихата срещу Запада. Наистина ли мислиш, че можете да спрете десет хиляди атаки? В момента разполагаме с почти безграничен запас от доброволни мъченици и скоро ще започнем да ги използваме в нападения, които ще променят световните граници според моите представи.
Говореше не като фанатик, а като президент на корпорация, който излага плановете за разширяване на компанията си.
– Не прави това, – умолително каза Ефросина.
– Вече е прекалено късно да спрем.
Лицето му стана сурово и безжалостно. Ефросина едва не припадна.
– А твоята смърт ще е първият удар.
Първите дилижанси в Санкт Петербург се появили през 1840 г. благодарение предприемчивостта на директора на 1-ви кадетски корпус барон К. А. Шлипенбаха.
