Червената детелина е позната като фураж за добитъка, но се използва и като лекарство, благодарение на многобройните полезни свойства и качества.

През 1930 година червената детелина е много популярно противораково средство, което се предписва при рак на яйчниците, гърдата и лимфната система. Сърповидното набраздяване на листата от червена детелина е било смятано за знак, че билката може да помогне при катаракта.
Сред ключовите компоненти на червената детелина са флавоноиди, фенолни глизкоди, мастни киселини, нишесте, кумарини, минерални киселини, етерично масло, салицилати, ситостероли и изофлавони.

Изофлавоните са химикални на растителна основа, които предизвикват подобен на естроген ефект в тялото. Билката съдържа фосфор, ниацин, калий, витамини С и Е, магнезий, хром, калций, медни и железни соли, антитуморни компоненти.

Червената детелина има много добро антиспазматично, противовъзпалително, успокоително и отхрачващо действие. Билката подобрява функцията на женските полови хормони, намалява тежестта на предменструален синдром и коригира неприятните реакции като повишено кръвно налягане и прилив на топли вълни.

Червената детелина укрепва функциите на организма след прием на кортикостероиди и различни антибиотици. Помага при редица женски състояния, като загуба на костна тъкан, която е свързана с остеопороза; мастит; бяло течение; горещи вълни и менопауза.

Червената детелина може да се приема като заместваща терапия при хормонални проблеми, климактериум, маточен кръвоизливи, бронхит, простудни състояния, липса на апетит и други.

Червената детелина помага при болести на кръвоносната система, регулира нивото на хемоглобин, тонизира гладката мускулатура на кръвоносните съдове. Подпомага пречистващата функция на бъбреците, помага при ставни проблеми, чернодробни състояния. Червена детелина е изключително полезна при кожни проблеми  – псориазис, акне, екзема, действа антиспазматично при настинка, кашлица, бронхит.

Външно червена детелина може да се употребява под формата на мехлеми и кремове. Вътрешно се приема под формата на чай, тинктура, капки, таблетки.

В народната медицина билката се използва за по-лесно забременяване. Тя се препоръчва още за лечение на възпаления на гърдата, заболявания на ставите, екзема и псориазис, гуша, пречистване на кръвта, като диуретик и добро отхрачващо средство.

Компреси и лапи за външно приложение се приготвят като 2 супени лъжици сушена червена детелина се прибавят към 1 чаена чаша вряща вода. Отварата се вари 5 минути, прецежда се и с нея се правят лапите и компресите.

За приготвянето на отвара за пиене 1 супена лъжица червена детелина се залива с 300 мл вряща вода. Вари се 10-тина минути и се прецежда. Получената отвара се пие 3 пъти дневно, 30 минути преди хранене по 100 мл.

Смачканите свежи цветове на билката се прилагат при опарвания с коприва и ухапвания от насекоми. При псориазис и екзема вътрешно се приемат тинктури. За промивка на очите при конюнктивит може да се използва разредена тинктура. При упорита суха кашлица се пие сироп, приготвен от настойка.

Екстрактът от детелина притежава висока концентрация на изофлавони. Поради това, той не трябва да се употребява от деца, бременни жени и кърмачки. Екстрактът не бива да се приема и от хора, които приемат хормонални препарати с естроген, андроген, прогестерон и техни производни. Поради висок риск от кървене, червената детелина не бива да се приема в комбинация с чесън, аспирин, гинко билоба, джинджифил.

Кукурякът се споменава още в римската и древногръцката литература, а през Средновековието масово е култивиран като лечебно растение. През 16 век хората вярвали, че ако засадят кукуряк до външната врата на къщата, билката ще ги пази от вещици и зли духове.
Най-вероятно мистичните свойства, които са му приписвани в миналото се дължат както на отровните съставки в него, така и на способността му да остава зелено и да расте дори и през зимата.
Макар и известен със своите лечебни качества през Античността и Средновековието, използването му в медицината винаги е било съпроводено със смъртни инциденти. Причината за това е, че всички видове кукуряк съдържат силни алкалоиди, които могат да причинят смърт, ако се погълнат в по-големи количества.
В средата на 20 век започва усилена селекционерска дейност, в резултат на което са създадени множество сортове и хибриди.
Кукурякът съдържа специфични гликозиди с кардиотонично действие, стероидни сапонини, мазно масло със слабително действие, горчиви вещества, растителни мазнини, мазнини, хелебригенин, хелеборсит и други.
Кукурякът е известен като отлично кардиотонично средство. Активността на използваемите части се обуславя от специфичните гликозиди, които се характеризират с бързо настъпващо действие и продължителен кардиотоничен ефект.
Кукурякът успокоява нервната система, има слабително, пикочогонно и нервно-успокоително действие. Прилага се при заболявания като хемороиди, сърдечна недостатъчност, плеврит, жълтеница, кашлица, задържане на течности в тялото.
Препаратите с кукуряк се използват като кардиотонични средства, които оказват продължителен ефект.
В българската народна медицина кукуряк се използва при възпаления на гръбначния стълб, нервни заболявания, менингит, плеврит, а напоследък и при ракови заболявания.
Външно кукурякякът се използва по следния начин.
Сваряват се корени от билката с оцет в отношение 1:10. Използват се за засилване растежа на косата, против пърхот и косопад. Сварените корени с вода се използват за промивка на екземи и гнойни рани.
Вътрешно кукурякът се използва така.
Една чаена лъжица от кукуряка се слага в 500 мл вода и се оставя да ври 10 минути. Пие се 4 пъти дневно, по 1 супена лъжица преди хранене.
Кукурякът е опасно и отровно растение, затова трябва да се приема под лекарски надзор и не бива да се надвишават препоръчаните дози, за да се избегнат усложнения и нежелани последици.

Учените са открили нови и полезни свойства на краставицата, които имат върху човешкото тяло направо чудотворно въздействие.
Всеки знае, че краставицата съдържа 95-98% вода, което я прави най-диетичния продукт. Но това не е всичко относно ползата от нискокалоричните зеленчуци. Изследователите са доказали, че краставиците са източник на огромни количества микроелементи, като захар, протеин, каротин, фолиева киселина, калий, фосфор, желязо, натрий, магнезий, хлор, манган, цинк, мед и хром, както и на хлорофил и витамини В1, В2 и C.
2-5% от състава на краставица са алкални соли, които спират процеса на стареене и предотвратяват образуването на камъни в бъбреците. Освен това, употребата на краставиците има благоприятен ефект върху щитовидната жлеза, сърцето и кръвоносните съдове, поради съдържащия се в тях лесно смилаем йод. Благодарение на сърцевината си, краставицата подобрява функцията на стомашно-чревния тракт и извежда холестерол от тялото.
Учените твърдят, че краставиците извеждат излишната течност от организма, подмладяват го, убират отоците, понижават кръвното налягане, подобряват паметта, укрепват сърдечния мускул и кръвоносните съдове, което води до тонизиране на кожата, заздравяване на зъби и венци. Този зеленчук е отличен продукт за отслабване.
От състава на краставицата всичкое полезно: сърцевината, семките и сока. Семена помагат за прочистването на организма от холестерол, а сока елиминира дългосрочните кашлица и солни натрупвания в костите. Освен това, зеленчукът е успокоително, обезболяващо и противовъзпалително средство.

Святият Дух слезе на Педесетница, когато старозаветните вярващи празнуваха даването на Закона. Старозаветния Закон налага ограничения за човешкия грях и подтиква човека към добро отвън, но Святият Дух идва, за да измени сърцето на човека отвътре.
И както се казва в пророчеството: „Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, и като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце. И ще вложа Духа Си вътре във вас, и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми, и да ги извършвате“.
Святият Дух изгражда Църквата, която е едно тяло, пронизано от свръхестествен живот. Пребивавайки в общение със Святия Дух, ставаш част от Църквата.
Истинското присъствие на Святия Дух се проявява във вярата в един живот, който се коригира в съответствие с Божиите заповеди и общение в Църквата.
Святият Дух ни води по пътя на спасението, когато ние отговорим на Неговия нежен повик.

Въпреки че образуват огромни рояци видовете скакалци се срещат в две форми. Те живеят по сами или заедно със такива като него.
В определен момент, при наличието на благоприятни външни условия, популацията на скакалците разко нараства, а след това мигрира на големи разстояния, носени от вятъра.
Лавинообразния растеж се дължи на факта, че вероярностния преход на всеки индивид в рояка е толкова по-голям, колкото повече скакалецът има зрителни, тактилни и химични контакти с другите индивиди.
Преходът се придружава с изменение на окраската, пропорциите на тялото и особено разко нараства двигателната активност.
Експерименти са доказали, че стимул за подбуждане на тези превръщания се предизвиква от интензивното отделяне на серотонин в невроните на насекомото.
В бъдеще е възможно да се създадат лекарства за контрол на числеността на скакалците, базирани на блокирането на синтеза на серотонин.