Избийте зъбите си! Давайте! Удряйте по тях!

Почакайте! Не правете това!

За тези от вас, които са го направили, нека обърнат внимание, че средата от кървава каша около зъбите е останала практически непокътната.

Това е така, защото зъбите са съставени от емайл, който е най-твърдото вещество в човешкото тяло и възможно един от най-устойчиви материали на планетата.

Тогава е лесно да се обясни, защо по-голяма част от стоматологичното оборудване, представлява миниатюрни електроинструменти с високо качество, които много трудно могат да извадят дори и най-малка част от повърхност на зъбите ни.

Образуването на слюнка става подсъзнателно и автоматично. Всички знаем, че определени продукти и условия могат да предизвикат обилно отделяне на слюнка.

Но как става това?

Това не е толкова сложен процес. Оказва се, че слюнката се получава от една от главните течности на човешкото тяло – кръвта. Докато кръвта тече  по една от многобройните жлези, разположени в различни части на лицето, плазмата – течната част на кръвта, се филтрира и накрая се превръща в слюнка.

Това става благодарение на специални клетки, разположени в слюнчените жлези, отговорни за реабсорбцията на някои плазмени компоненти.

Добавете към това многочислените слизести жлези, разположени в устната кухина. Така ние получаваме вискозна, прозрачна и биологична среда на организма.

Сложният процес на диагностика на епилепсията ще се опрости, благодарение  на електронния „костюм“, който постоянно следи жизнените изменения в тялото. Пациента може да го носи като ежедневно облекло.

Специална риза и шапка, снабдена с датчици, които записват дейността на мозъка и мускулите, си взаимодействат с приложение към  смартфон, така че лекарите могат да проследяват промените всяка минута в реално време и да разберете какво причинява на атаката.

До днес диагнозата се установява във болница от лекар с помощта на енцефалограма, която измерва мозъчните вълни по време на атаката.

Костюмът „Neuronaute“ разработен от френската компания BioSerenity може да се носи извън болницата, всеки ден при извършване на ежедневни дейности.

Ризата и шапката са свързана със смартфон чрез Bluetooth, както и специални приложения, които обработват и анализират данните. Даже, когато собственикът няма припадък, данните за температурата на тялото и активността му се изтеглят и съхраняват.

Вградени датчици наблюдават мозъчната активност, движение на очите и температура.

Освен това, устройството разполага със сензори за регистриране на мускулната и нервна дейност. То е способно да проверява движенията, дишането, пулса и кислорода в кръвта.

Новият продукт ще бъде особено полезен за деца, които трудно застават неподвижно при правене на енцефалография. Устройството записва не просто това, което се случва с един човек получил епилептичен припадък, но и създава информация, чрез която ще се определят възможните причини. Лекарите ще знаят на коя област от мозъка влияе пристъпът и какъв вид припадък има човека.

Разбира се бузите ви ще почервенеят и даже пот ще се яви по лицето, но това свидетелства ли, че алкохолът наистина затопля тялото ви?

Кой е виновникът за усещането на топлина, разливаща се по тялото? Кръвта.

Много от страничните ефекти при пиене на алкохол се свързват с неговите съдоразширяващи свойства.

Алкохолът помага за разширение на кръвоносните съдове, отклонява кръвта от центъра към периферията. Всъщност телесната температура не се променя, просто топлината се преразпределя.

Температурата на хората е около 37 градуса по Целзий. Голяма част от топлината, генерира обмяната на веществата.

Кожа, която съдържа много сензорни рецептори, за това чувства промените, така че, когато се пие алкохол, тя изпраща съобщение към мозъка: „Горещо!“

Един човек пожелал да отмъсти на друг, затова купил змия, надявайки се да направи така, че змията да ухапе обидилия го.

През нощта, за да не го види никой, обиденият отишъл при ловеца на змии. Избрал първата попаднала му змия, платил за нея и я сложил в пазвата си, за да скрие непочтените си намерения от любопитните очи.

Той се надявал в скоро време да срещне този, който го е обидил и да направи така, че змията да го ухапе. Но съдбата решила друго и обиденият дълго трябвало да очаква тази среща. През цялото това време той носел змията  в пазвата си.

Когато накрая срещнал този, който го обидил, той привел плана си в действие. Ухапаният извикал от болка

– Защо викаш? – попитал обиденият. – Аз дори не плача.

– А защо трябва да плачеш? – триейки ухапаното място, попитал ухапания.

– Погледни тялото ми, то цялото е нахапано от тази твар, която носих в пазвата си, докато те срещна.

Обиденият разтворил дрехата си и показал раните по тялото си.

– Хубаво е, че змията не е отровна, – каза обиденият.

– И какво, струваше ли си? – попита ухапания.