Петьо стоеше в подножието на тъмно стълбище.

– Знам,че Бог е с мен, но все още се страхувам, – призна си той.

Майка му, която бе до него му каза:

– Ами ако татко те срещне на върха на стълбището, докато аз остана тук, долу?

Лицето на Петьо светна.

Щом чу стъпките на баща си отгоре, той хукна през тъмнината в чакащата прегръдка на баща си.

Забележете тъмнината не изчезна. Стълбите не станаха по-лесни за изкачване. Обстоятелствата не се измениха, но Петьо се промени.

Ето я и прогресията:

Първо идва страхът – тъмното стълбище.

След това идва утехата – знанието, че някой е с нас.

Накрая идва смелостта – бягането през тъмнината.

Както Петьо имаше утеха в двата края на своето пътуване, така ние имаме Отец, който ни обгражда със Своята утеха и присъствие. Светият Дух ни утешава долу, докато Исус ни очаква горе.

Тази Негова прегръдка ни дава смелост да преминем през каквато и да е тъмнина, с която се сблъскваме.

Всеки път, когато Бог ни утешава, Той не просто успокоява страховете ни, а изгражда смелостта ни за следващото предизвикателство.

Чрез Божията утеха можем да развием смелост, която не отрича наличието на страх, а побеждава властта му над нас.

Стенли работеше на 81- я етаж на Южната кула на Световния търговски център, когато видял самолет, летящ директно към него.

Той бързо се пъхна под бюрото.

– Господи, – отчаяно почна да се моли Стенли, – страх ме е. Не мога да направя нищо. Моля Те поеми контрола.

След ужасяващия удар Стенли бе заклещен зад стени от отломки.

Той се молеше и викаше за помощ.

Брайън, който работеше три етажа по нагоре го чу и му отговори:

– Къде си? Идвам при теб.

Брайън намери Стенли и двамата през развалините и тъмнината се промъкнаха осемдесет етажа надолу по стълбите.

Те бяха от осемнадесетте оцелели от зоната на удара.

Бог не ни е обещавал избавление във всяка трудна ситуация, с която се сблъскваме, но можем да бъдем уверени, че Той чува молитвите ни и ще върви редом с нас през всичко.

Като всички останали в селото той отправяше молитви към идолите.

Скоро в семейството му настъпи хаос. Съпругата му го напусна, синът му стана наркоман.

– Тези идоли съвсем не помагат, – каза си той.

Скоро Библията бе преведена на родния му език. И Господ го срещна.

– Когато нямах Библия, нямах ясно разбиране за Божията воля и напътствия, – твърдеше той. – Опирах се единствено на своите мисли и идеи, вземах решения, които не бяха приемливи.

Откакто повярва в единствения истински Бог, животът му се промени. В семейството му настъпи изцеление и помирение.

Когато чешеше Библията, споделяше:

– До срещата ми с Исус не знаех, че живея в тъмнина, но една силна ръка ме изтръгна от там. Само Той може да ни даде светлина и надежда.

Вглеждайки се в изобилната зеленина покрила всичко наоколо, Николай възкликна:

– Не пропускам възможността да видя нещо красиво. Животът е пълен с красота.

Мая допълни:

– Виж пчелата, малкото дете и усмихнатите лица. Помириши дъжда и почувствай вятъра.

Николай махна с ръка:

– Сякаш трябва да си уговорим среща с Красавицата, за да я преоткрием. Освобождаваме ли малко време, оставайки всичко, за да погледнем светлината, която озарява всичко наоколо и вдишваме ли поне малко свеж въздух?

Мая се завъртя в кръг:

– Природата ме опиянява с красотата си. Листата ѝ са по-ярки от моето помрачено сърце. Дърветата са по-големи от всичките ми страхове. С нея получавам нов поглед към малките си проблеми.

– Ако можем да отделим време, да се разходим, да се уединим, – въздъхна Николай, – ясното небе ще прочисти сърцата ни.

– Красотата лекува, възстановява, облекчава товара, – плесна с ръце Мая. – Тя дава благодат там, където сме мислили, че няма такава. Открива светлина в тъмнината. Дарява ни с надежда в най-отчаяните места.

– Господи, – прошепна Николай, – благодаря Ти за красотата. Тя е твоя дар, Твоята радост от сътворението, Твоят свеж въздух за уморените ни дробове. Помогни ни да виждаме красотата навсякъде и във всичко.

,Исус издъхна. Множествата, които се бяха събрали на това зрелище, като видяха какво стана започнаха да се бият в гърдите.

Да, имаше тъга, но след като спектакълът свърши, те си тръгнаха, за да продължат живота си, както досега.

Всички Негови познати стояха надалеч и гледаха. Можем да си представим какво е минавало през ума им.

Римският стотник, свидетел на разпятието на Исус, прослави Бога, като каза:

– Наистина този човек бе праведен.

Тук, сред всички тези лицемерни религиозни водачи, цинични владетели и
безчувствени минувачи, се появи искрица светлина.

Стотникът не бе имал преди връзка с Исус и не бе изучавал Закона и пророците.

Нямаше представа от Божите неща, но разбра това, което видя с очите си и реагира.

Думите на Исус, настъпилата тъмнина и как умря този човек на кръста, го накара да осъзнае:

– Този се различава от всеки друг. Той е напълно невинен. Наистина тоя човек беше Син Божи.

Кръста бе отворил очите му.

Светлината победи тъмнината в него. Объркването му и закоравялото му сърце на войн, свикнал на смърт и кръв, отстъпи пред освобождаващата сила на Божията истина.