В село Муруфити в Танзания разярена тълпа изгорила седем човека, заподозряни в магьосничество.
Според полицията, селяните атакували предполагаемите „вещици“ и „магьосници“, въоръжени с мачете и ги разсекли на парчета, които след това изгорили. Всички жертви са над 60 години, с изключение на двама. Служителите на реда са арестували подстрекателите. Арестувани са 23 души, сред които е местния шаман, който също е участвал в клането. Всички те са обвинени в предумишлено убийство.
Местните активисти за правата на човека твърдят, че всяка година в Танзания се убиват около 500 „вещици“ и „магьосници“. Като правило това са възрастни жени или албиноси. Местните фермери ги обвиняват за своите нещастия и вярват, че са довели до някакво проклятие, което води до безплодие, бедност и провал в бизнеса.

Отново избори. Една огромна тълпа като настръхнал мравуняк напираше да влезе в киносалона.Какво очакваха тези хора? Може би някой да им разреши проблемите, кой знае?!

Един от „силните на деня“ започна разпалено. Хората го слушаха внимателно и от време се чуваше някоя одобрителна реплика.

– Повярвайте ми, не мога да ви лъжа ………

Ораторът размахваше ръце и се опитваше да покори хората. За него нямаше значение колко ще излъже и колко неосъществими неща ще обещае. Сега му се е удало случай, защо и той да не опита какво е това власт?

Малка групичка отзад го гледаше, а хората в нея тихо си шушукаха и леко се подсмиваха. Сред тях седеше едър човек, с прошарени коси, а в погледа му се четеше ярост и негодувание.

– Този ли, – изсъска през зъби мъжът. – Колко нещо е „присвоил“, а за жените да не говорим, няма женена, няма мома, щом е хубава, негова е. Дом има като дворец, две вили и четири коли.

– Да не мислиш, че не знаем, отдавна сме му влезли в дирите.

Един старец до тях поклати глава и каза:

– Има недостойни хора, чиято намеса харесаме или не, определят хода на събитията.

– А не можем ли с нещо да допринесем за намаляването им? – пракъсна го голобрадо момче, с едва наболи мустаци.

– Вероятно може да се постигне нещо, като не им даваме възможност да действат, – продължи старецът.

Опрял се на вратата, млад мъж с очила, дънки, синя фанела с „чуждестранен“ надпис, присви очи и каза:

– Външният вид нито прави някого да бъде подходящ, нито неподходящ. На нас ни липсва проницателност. Единствено мъдроста на Бога е достатъчно адекватна в управлението на Неговото царство. Не трябва да се впечатляваме от външния вид и гръмките думи, а точно това правим при поредните избори. Обикновено търсим хора, които са инициативни, които могат да разтърсват и разчувстват, настъпателни, общителни, амбициозни, които имат добър подход към хората и могат да се представят добре. А някога питали ли сме ги, какво правят през свободното си време, как се отнасят в семейството си към баща, майка, съруга. Децата уважават ли ги? Могат ли да плачат, да се  грижат за инвалиди, болни и стари хора?…..

Старецът се засмя тихичко и прибави:

– Понякога Господ трябва да ни избавя от нашите „избраници“. Защото на време не сме гледали и не сме се застъпвали, за когото трябва.

Дребна жена с прошарени коси изгледа групичката и каза:

– Такава апатия е обхванала хората, че какъвто и ярем да им наложат, все ще го тегля.  Нявярно нещо силно трябва да ги разтърси, за да разберат на къде да гледат и какво да направят.

Групичката се умълча, а ораторът продължаваше да омайва аудиторията…..

Пътници от Австралия наклонили вагон, за да извадят мъж заседнал между вагона и платформата. Инцидентът е станал на гарата в град Пърт. Нейните камери за наблюдение са заснели случилото се.
На видеото се вижда, как мъж отива към вагона, но единият му крак пропада между вагона и платформата. Бедрото му е силно притиснато, а останалите свидетели и железничарите с нищо не можели да му помогнат.
На гарата се струпала голям тълпа от хора. И тогава пътници и железничари заедно наклонили вагона, за да може да се измъкне заклещелия се човек. Те държали вагона наклонен, докато мъжът успял да се измъкне от капана.
Този инцидент е станал в пиковите часове – в 8:50 сутринта. Представител на градската транспортна компанията Transperth David Hines заяви, че мъжът е паднал, когато е влизал във вагон на самия край на влака.
„Ние предупредихме машиниста и уверихме останалите, че влакът няма да тръгне. Тогава нашите служители накарали пътниците да слязат и ги организирали, така че да помогнат да се наклони вагона“,- разказал по-късно той.
За пострадалия извикали бърза помощ, но не се наложило да го откарат в болницата, защото нямал сериозни травми. Представител на транспортната фирма благодарил на пътниците, които помогнали да спасят човека. Той добавил, че инцидентът не е свързан с натовареността на влака по време на пиковите часове.

Една вечер оживена тълпа се събрала на върха на планината, очаквали някакъв човек да говори там. Стъмнило и всеки запалил лампата, която носел.
Една възрастна жена носела със себе си много малка и изкривена лампа. Независимо от присмехите на другите, тя я запалила и заедно с другите осветила мястото, където били събрани.
Жената била много бедна и нямала пари, за да си купи хубава и голяма лампа.
Изведнъж духнал силен вятър и изгасил всички лампи с изключение на една, тази на възрастната жена. Пламъкът ѝ бил толкова малък, че вятърът не успял да го изгаси.
Всички стояли в тъмнината, само малкото пламъче проблясвало в мрака.
Тогава един човек взел малката и грозна лампа и запалил с нея останалите, а след това казал:
– Докато има дори една малка искра, надеждата не е загубена.

В началото той чу само шум. Изскочи на улицата и пред съседната къща видя тълпа от хора. Хвърли се напред без да се замисля или да планира каквото и да е.
Хората говореха, че вътре имало дете. И тогав той чу стон….
Разбра, нямаше друг избор. Покри се с одеало и влезе през вратата в нажеженият въздух. Смяташе, че одеалото ще го запази от изгаряния и задушаване. Оказа се, че няма лесно да диша, а да се движи напред, ставаше все по-сложно.
В горящото здание той влезе два пъти. Първият път не можа да намери детето. Изчисти дробовете си от дума, пое дълбоко въздух и без одеало отново влезе в сградата. Вървеше като опипваше терена с крака, затворил очи, които сълзяха от силния дим.
Пет годишно момче, сина на съседа, откри в една от стаите. Детето лежеше на пода в бесъзнание. Грабна момчето на ръце и избяга с него на улицата.
Линейката още не беше дошла, за това сложиха детето в една кола и потеглиха. Очите му бяха затворени. То беше престанало да стене. Страхуваха се, че е умряло.
Линейката ги срещна по средата на пътя. Момчето включиха на изкуствено дишане. После един от лекарите каза:
– Ако се бяхте забавили само една минута, преди да го изкарате от огъня, то щеше да бъде мъртво.
Дълбока въздишка последвана от изблик на радост  се изтръгна от гърдите на спасителят.