Има туристи, които ни правят лошо впечатление. Нявярно и вие сте се сблъсквали с тях. Трудно възприемаме външния им вид, кресливия им глас, начин на поведение, несъобразено с нашите възгледи и традиции, дрехите, които ни изглеждат неестествено в тълпата от хора.
Често ги наблюдаваме от страни и малко отвисоко, сякаш са истински аборигени, но не осъзнаваме, че и ние понякога ставаме досадни за околните с някои от действията си.
Най-много ни дразнят туристи, които са нетактично любопитни. Те стоят в средата на тротоара и се взират в околните сгради или разгръщат карта в средата на кръстовището. Спират и се оглеждат за посоката към ескалатора и създават хаос край себе си.
Може би е по-добре да ги приемем такива каквито са, все пак те не познават нашите обичаи и начин на поведение.
Кой знае, всеки от нас може да бъде на тяхното място?!

В село Муруфити в Танзания разярена тълпа изгорила седем човека, заподозряни в магьосничество.
Според полицията, селяните атакували предполагаемите „вещици“ и „магьосници“, въоръжени с мачете и ги разсекли на парчета, които след това изгорили. Всички жертви са над 60 години, с изключение на двама. Служителите на реда са арестували подстрекателите. Арестувани са 23 души, сред които е местния шаман, който също е участвал в клането. Всички те са обвинени в предумишлено убийство.
Местните активисти за правата на човека твърдят, че всяка година в Танзания се убиват около 500 „вещици“ и „магьосници“. Като правило това са възрастни жени или албиноси. Местните фермери ги обвиняват за своите нещастия и вярват, че са довели до някакво проклятие, което води до безплодие, бедност и провал в бизнеса.

Отново избори. Една огромна тълпа като настръхнал мравуняк напираше да влезе в киносалона.Какво очакваха тези хора? Може би някой да им разреши проблемите, кой знае?!

Един от „силните на деня“ започна разпалено. Хората го слушаха внимателно и от време се чуваше някоя одобрителна реплика.

– Повярвайте ми, не мога да ви лъжа ………

Ораторът размахваше ръце и се опитваше да покори хората. За него нямаше значение колко ще излъже и колко неосъществими неща ще обещае. Сега му се е удало случай, защо и той да не опита какво е това власт?

Малка групичка отзад го гледаше, а хората в нея тихо си шушукаха и леко се подсмиваха. Сред тях седеше едър човек, с прошарени коси, а в погледа му се четеше ярост и негодувание.

– Този ли, – изсъска през зъби мъжът. – Колко нещо е „присвоил“, а за жените да не говорим, няма женена, няма мома, щом е хубава, негова е. Дом има като дворец, две вили и четири коли.

– Да не мислиш, че не знаем, отдавна сме му влезли в дирите.

Един старец до тях поклати глава и каза:

– Има недостойни хора, чиято намеса харесаме или не, определят хода на събитията.

– А не можем ли с нещо да допринесем за намаляването им? – пракъсна го голобрадо момче, с едва наболи мустаци.

– Вероятно може да се постигне нещо, като не им даваме възможност да действат, – продължи старецът.

Опрял се на вратата, млад мъж с очила, дънки, синя фанела с „чуждестранен“ надпис, присви очи и каза:

– Външният вид нито прави някого да бъде подходящ, нито неподходящ. На нас ни липсва проницателност. Единствено мъдроста на Бога е достатъчно адекватна в управлението на Неговото царство. Не трябва да се впечатляваме от външния вид и гръмките думи, а точно това правим при поредните избори. Обикновено търсим хора, които са инициативни, които могат да разтърсват и разчувстват, настъпателни, общителни, амбициозни, които имат добър подход към хората и могат да се представят добре. А някога питали ли сме ги, какво правят през свободното си време, как се отнасят в семейството си към баща, майка, съруга. Децата уважават ли ги? Могат ли да плачат, да се  грижат за инвалиди, болни и стари хора?…..

Старецът се засмя тихичко и прибави:

– Понякога Господ трябва да ни избавя от нашите „избраници“. Защото на време не сме гледали и не сме се застъпвали, за когото трябва.

Дребна жена с прошарени коси изгледа групичката и каза:

– Такава апатия е обхванала хората, че какъвто и ярем да им наложат, все ще го тегля.  Нявярно нещо силно трябва да ги разтърси, за да разберат на къде да гледат и какво да направят.

Групичката се умълча, а ораторът продължаваше да омайва аудиторията…..

Пътници от Австралия наклонили вагон, за да извадят мъж заседнал между вагона и платформата. Инцидентът е станал на гарата в град Пърт. Нейните камери за наблюдение са заснели случилото се.
На видеото се вижда, как мъж отива към вагона, но единият му крак пропада между вагона и платформата. Бедрото му е силно притиснато, а останалите свидетели и железничарите с нищо не можели да му помогнат.
На гарата се струпала голям тълпа от хора. И тогава пътници и железничари заедно наклонили вагона, за да може да се измъкне заклещелия се човек. Те държали вагона наклонен, докато мъжът успял да се измъкне от капана.
Този инцидент е станал в пиковите часове – в 8:50 сутринта. Представител на градската транспортна компанията Transperth David Hines заяви, че мъжът е паднал, когато е влизал във вагон на самия край на влака.
„Ние предупредихме машиниста и уверихме останалите, че влакът няма да тръгне. Тогава нашите служители накарали пътниците да слязат и ги организирали, така че да помогнат да се наклони вагона“,- разказал по-късно той.
За пострадалия извикали бърза помощ, но не се наложило да го откарат в болницата, защото нямал сериозни травми. Представител на транспортната фирма благодарил на пътниците, които помогнали да спасят човека. Той добавил, че инцидентът не е свързан с натовареността на влака по време на пиковите часове.

Една вечер оживена тълпа се събрала на върха на планината, очаквали някакъв човек да говори там. Стъмнило и всеки запалил лампата, която носел.
Една възрастна жена носела със себе си много малка и изкривена лампа. Независимо от присмехите на другите, тя я запалила и заедно с другите осветила мястото, където били събрани.
Жената била много бедна и нямала пари, за да си купи хубава и голяма лампа.
Изведнъж духнал силен вятър и изгасил всички лампи с изключение на една, тази на възрастната жена. Пламъкът ѝ бил толкова малък, че вятърът не успял да го изгаси.
Всички стояли в тъмнината, само малкото пламъче проблясвало в мрака.
Тогава един човек взел малката и грозна лампа и запалил с нея останалите, а след това казал:
– Докато има дори една малка искра, надеждата не е загубена.