При юпик има специфично разпределение на отговорностите.

Жените живеят в домове наречени „ена“. Тяхната задача е да обучи по-младото поколение.

По правило, такива домове се съединени чрез тунели с главните домове, където живее общността.

Жените ветерани учат девойките на всекидневни дейности. Разказват им как да се грижат за стопанствата си, да шият, да готвят риба, да плуват с каяк и да играят на игри.

Момчетата до 5-6 години живеят с майките си. След това ги отделят в други домове, наречени „касик“, където живеят само мъже.
Има и друга особеност в обучението на младите хора: всяка зима в продължение на два месеца, момчета и момичета преминават през „универсална подготовка“. Така момчетата придобиват шевни и готварски умения, а момичетата се учат да ловуват и други занаяти, които ще им помогнат да оцелеят в трудни условия.

Пролетта и лятото младежите прекарват в „рибни лагери“, а през зимата живеят в селото.

Капитан Джордж Кахлон е бил един от най-възрастните ранен по време на операцията „Нерушима скала“.
Кахлон е на 51 години, офицер от запаса. В цивилният живот е специалист по сложни системи за безопасност.
В първите дни на войната, той е бил повикан в армията и изпратен да проверява терористичните тунели. Там Кахлон е бил тежко ранен в крака. Коляното му е било напълно разбито.
Сега, след много месеци на рехабилитация в болницата „Каплан“, капитанът може да ходи отново, както преди войната.
– Това е невероятно, – казва Кахлон. – Сега мога да се изкачвам по стълбите и в свободното си време да работя като доброволец в бърза помощ.
Това е истинско чудо. Не инвалид, а съвсем здрав мъж. Все едно никога не е бил раняван.

Богатата екосистема на остров Палау може да се похвали с златните си медузи.
Площта на малката държава Палау в Микронезия е само 458 квадратни киломотра, но нейната дива природа е богата, както на сушата, така и във водата.
Крайбрежните райони на Палау са много богати на морски видове, такива като ракообразни и корали.
В плитките води на острова могат да се видят необикновените родственици на скатовете дюгон.
Трябва да отбележим и богатото разнообразие от пресноводни риби на острова, където има и четири ендемични вида.
В числото на уникалните създания на Палау влизат медузи без жилещи клетки. Тези същества, плуващи в местните солени езера и се свързват с морето само чрез тунели и подводни пещери. Те са загубили способността си да жилят поради липсата на естествени хищници.

Пътуване назад във времето може да е научната фантастика, според един британски физик, но не и в бъдещето.
Професор Брайън Кокс, ядрен физик от Манчестър, потвърдил теоретически, че машина на времето може да се построи. Той твърди, че пътешествие във времето вече е направено, макар и в малък мащаб.
Той уточнил, че хората ще могат да пътешестват в бъдещето, ако се разработят технологии за ускоряване на големи обекти. За сега хората не могат да правят такива разходки, заради липса на необходимите технологии.
– Когато наближите скоростта на светлината, часовникът работи толкова бавно, че можете да направите скок до 10 000 години напред в бъдещето, – казва Кокс.
Общата теория на относителността поддържа това твърдение. Наистина времето се забавя, когато движението приближава скоростта на светлината.
За да се върнете назад във времето са ви са необходими „тунели“, специални места в концепцията за пространството и времето, което е много съмнително. Повечето физици се съмняват в реалното им съществуване, независимо от факта, че съществува хипотеза за защита на хронологията. Физиците не могат да докажат реалността на „тунелите“, а от  там и тяхната стабилност.

Тази железопътна мрежа се простира от Ванкувър до Монреал. Тя минава през такива големи градове на САЩ като Минеаполис, Чикаго и Ню Йорк.

В началото идеята за строителството й е било само едно безразсъдно перчене. В действителност това е било едно от най-смелите решения в историята на железопътните пътища.

Всичко започва през 1867 г., когато източните провинции на страната се обединяват в конфедерация. На запад от тях лежат безкрайни прерии и неизследвани гори. Зад тях, на тихоокеанското крайбрежие се намирала Британска Колумбия властите, на която дълго се колебаели, на коя страна да се присъединят, към САЩ или Канада.

През 1881 г. започва строителството под ръководството на Уилям Ван Хорн, американец от холандски произход. Пътят през прерията е прокаран много бързо, само за 15 месеца. От базата за снабдяване във Уинипег на запад се движели монтажни влакове. Всеки от тях бил натоварен със строителни материали за една нова миля от пътя.

Строителството на Канадската Тихоокеанска железопътна линия е било голямо достижение на инженерното дело. Преминаването на огромни разстояния, усвояването на нови райони, преодоляването на скалисти хребети и планини, освен това строежа е водел със себе си цивилизация, настаняваща се все по на запад, всичко това е било епопея изпълнена с романтика.

По пътя се срещат тунели, виадукти и дълги мостове.

Двупосочен мост пресича река Св. Лаврентий близо до Монреал. Той има дължина 1115 м. Максималното разчистване над водата е 17 м. Мостът има стоманена конструкция поставена върху каменна основа. Открит е през 1912 г.

Лебриджският виадукт през река Бели в провинция Алберт има дължина 1624 м. Състои се от 67 участъци на стоманени опори. Максималното ниво на водата в реката е 90,7 м.

Дължината на Канадската Тихоокеанска железопътна линия обхваща 27 340 км непосредствено на територията на Канада.