Минаха през втората врата, която не пропускаше вода и влязоха в помещение, където някога са били резервоарите с въздух на подводницата.

Самите резервоари бяха извадени. На тяхно място беше поставено ново оборудване, две табла с шайби и ключове, и бюро с компютър.

По-нататък се намираше помещение с уред за телепортиране, поне така предполагаха тримата приятели, които бяха нахлули в тази тайна „обител“.

Хари се засмя, когато видя варел със синкава течност, която много приличаше на маслото, което се появяваше тайнствено в чантата,  на определени интервали от време.

Варелът беше свързан с часовник и тръби, които завършваха в кръгъл съд на пода.

– Е сега вече знаем от къде идва загадъчното маслото, което пълни кожената чанта, която намерихме в изоставената сграда, – каза Станислав.

– Как ли работи това нещо? – попита Светослава, като внимателно разглеждаше всички прибори, тръби и инструменти.

– Не съм достатъчно умен, за да мога да ти обясня това, – засмя се Хари.

– Учудващо е, че такова нещо изобщо работи, – продължаваше да оглежда целият механизъм Светослав.

– Това е научно постижение, което ще промени бъдещето на транспорта като цяло, – подхвърли Станислав.

Хари пристъпи към часовника и го пренастрои, така че загадъчното масло да се появява два часа по-рано.

– Ей, какво правиш? – развика се Станислав.

– Изпращам съобщение на Венци, Мира и Наско, че сме открили източника на тайнственото масло, – засмя се Светослав.

Венци, Мира и Наско бяха другите трима ентусиасти, който се бяха заели да разгадаят тайната на появяващото се масло в чантата.

Тримата приятели Хари, Станислав и Светослав бяха открили тайнствения източник, но не знаеха още как работи. Техническите умения и знания, които притежаваха, не бяха достатъчни, за да разгадаят, как работи това чудо.

Холандски учени са открили още един алтернативен източник на електроенергия, който работи денонощно и не зависи от наличието на ярко слънце и силни ветрове. Този метод е подходящ за фермите в Азия. Става въпрос за оризищата.
Оризът е много популярен на планетата. Учените твърдят, че това растение произвежда повече енергия, отколкото му трябва. За да работи системата са необходими всички растения, които растат във водата.
Технологията работи от излишъка, който ориза отделя при фотозинтеза. Този излишък достига до 70 процента, преминава през корените и се поглъща от микроорганизмите.
По време на този процес се появяват свободни електрони, които могат да „се съберат“, чрез електроди, които се поставят в корените на ориза.
Учените признават, че технологията е далеч от перфектена, но  изглежда обещаваща и разбира се, тя ще бъде в състояние да предостави на жителите на азиатските села безплатна енергия.
За сега прототипът на технологията изглежда като плочки 50 на 50 см, които се свързат помежду си. Плочките се поставят под корените на растенията.
Тази технология не е много удобна и струва около 1000 долара за 1 кв.м, а произвежда ток 0,4 Вт на квадратен метър.
Сега учените разработват нова технология, която ще представлява тръба. Тази система по-лесно ще се инсталира на насажденията. Тя ще дава 3.2 Вт на кв. метър.

Човечеството винаги е воювало и за съжаление продължава да воюва.
Използвайки ресурсите и технологиите, достъпни за една или друга епоха, човек е създал оръжия, които режат, мачкат, трошат и разкъсват врага.
Всяка нация притежава оръжие, с което армията ѝ се смята за непобедима.
Днес искам да ви представя едно интересно китайско оръжие. То се нарича рояк пчели или летящ огън.
Това е дървен контейнер, запълнен с тръби във формата на шестоъгълник. Когато се гледа отпред прилича на голяма пчелна пита. Във всяка тръба се намира стрела с витло
Когато от това оръжие се стреля веднъж, излитат 32 стрели.
Така на китайските войни им се е отдавало да изтрелят срещу противника хиляди стрели и да поразят за няколко секунди множество врагове.

Един журналист попитал Густав Малер:
– Трудно ли се пише музика?
– Не, това е много лесно, – казал Малер. – Навярно знаете как се прави тръба!? Вземате отвора ѝ и около него овивате медта. Е, почти същото е и с композирането на музиката….
Надявам се журналистът да е разбрал, как се пише музика!
Че нещо е лесно да се направи можем да кажем за всяка дейност. Понякога нещата външно изглеждат много лесни, но това съвсем не е така. Зад всяка създадена прекрасна творба се крие неимоверен труд.

Преди две години бе представена една футуристична концепция на чадър Invisible Umbrella от проектанта-студент Quentin Debeyna. Датата за възможната поява на чадъра в реалния свят бе отложено за 2050-та година. Въпреки това, една група от китайски изобретатели заяви, че са открили начин да произведат чадъра вече през 2015 г. и стартирали краудфандингова компания за набиране на средства за проект Air Umbrella с изненадващо малка сума на крайния сбор 10 хиляди долара.
Air Umbrella е пластмасова тръба с дължина 50 см, дължината на тръбата се регулира от потребителя. В единия край на тръбата има отвори за всмукване на въздух и превключвател. На другия край е  вградена въздушна помпа под високо налягане и формира над главата на потребителя, сухо и защитено от влага пространство. Устройството се захранва от батерия, която заема цялата кухина на тръбата.
Чадърът се планира да бъде в два варианта: Мъжки, с тегло 800 гр и дължина на корпуса от 50 см и по-лек за жените, тежащ петстотин грама, имащ дължина 30 см. Съответно, на „мъжки“ вариант батерията му държи 30 минути, а при женския 15 минути .
Пет дни преди края на кампанията за набиране на средства за стартиране на проекта са внесени близо 85 хиляди долара. Цена на устройството в предварителна заявка ще бъде 118 долара. В комплекта има зарядно за кола. Авторите обещават, че всеки ще получи своия чадър, преди края на следващата година.