Нераводушен жител на остров Гърнзи, взел, както си мислел, мъртва котка и я занесъл в приют. Там разбрали на кого принадлежи животното.

Оказало се, че това не е котка, а играчка под формата на куче.

При детайлно разглеждане било установено, че умрялото животно е „много мръсна, мокра и покрита с насекоми“ кукла ръкавица.

Един от сътрудниците на приюта се опитал да намери собственика на черно бялата играчка.

Дружеството за борба срещу жестокото общение с животните Гернси шеговито написало, че „котката“ успели да оправят, като не се смята травмата на носа, куклата нямала нос.

Организацията разказала и други подобни случаи, с които се сблъскали служителите им: одеяло било възприето за болен тюлен, ранена врана се оказала черна чанта, някой видял в парка ранена птица, а една шишарка веднъж възприели като таралеж.

Гущер от Аржентина след травма е получил шест нови опашки. Това е нов рекорд по регенерация.

При автотомия, откъсване на органи при животните, опашката на гущера понякога се цепи, но не до края. В резултат на тази нова опашка се получават 2-3 опашки, но има случаи, при които израстват повече опашки, както в случая шест. А това до сега не е било наблюдавано.

Херпетолог от Националния университет на Кордоба донесъл ранена с остър предмет млада дама в черно и бяло – Salvator merianae.

Силата на удара, не е била достатъчна, за да се раздели опашката, но е стимулирала няколко точки върху прешлените, отговорни за процесите на регенерация.

През 1970 г. работниците от ски курорта в Ню Мексико са измислили много бърз начин да се придвижват от едно място на друго.

Те се спускали като яхвали лопатата, управлявайки движението ѝ чрез дръжката ѝ.

С течение на времето, тази игра започнала да привлича все повече и повече хора, дори се превърнала в спорт, включен в Зимните екстремални игри.

Редовно се получавали травми и наранявания, влошавали се модифицираните лопати, за да им се предаде по-голяма скорост, ето защо състезанията по спускане с лопати почти навсякъде били забранени.

Вероятно си мислите, че за да станете известен актьор, трябва непременно да имате идеален външен вид, но грешите.

Ако наистина смятате така, вие не знаете историята на Силвестър Сталоун.

В резултат на родова травма лявата част на лицето му е лишена от мимики, устата е леко изкривена, езикът е частично парализиран. Заради последното Сталоун има затруднения при говора.

А сега кажете , това попречило ли му е да стане един от най-известните актьори в света.

Температурите бяха станали рекордно ниски, но хората като че ли не забелязваха това. Загрижени и притиснати от проблемите на ежедневието, загръщаха се по здраво в дрехите си и крачеха мрачно на фона на белия пейзаж.

Асен бе свършил занятията си в музикалното училище. Изскочи бързо навън и се разтрепера.

Студът го щипна по откритите части на тялото му, а той придърпа краищата на палтото си и се сви.
След като покрачи малко се постопли. Погледа му бе привлечен от реката. Студът бе сковал в ледена хватка водите ѝ.

– Реката се е заледила, – каза си Асен. – Вместо да продължавам по улицата нагоре, докато стигна моста, не мога ли да пресека тук по реката върху леда? От тук е по-близко до в къщи.

Съмнението не се стърпя и се обади с тънкото си гласче:

– Ледът е крехък. Може да се пропука. Ще паднеш в студената вода. Наоколо минават малко хора. Кой ще ти се притече на помощ?

– Глупости, – размаха ръце Асен, – аз да не съм 100 кила. И без това постоянно ми натякват, че съм много слабичък и трябва повече да ям.

– Не отивай, – отново се обади съмнението. – Опасно е.

Но това, като че ли стимулира момчето и то тръгна смело към реката. Първите му крачки върху леда бяха неуверени, но след като усети стабилност под краката си, закрачи по-смело.

Колкото повече наближаваше средата на реката, толкова повече нещо смущаваше сърцето му, но Асен продължи упорите да крачи напред.

Чу се леко:

– Хряс, – последва го по-силно, – тряс ….

Асен нямаше време да осмисли положението, нито да реши, какво да направи. Ледът се пропука под краката му, и за броени секунди, той се намери в ледената прегръдка на студената вода.

Дрехите му, наквасени в белезникавата и мразовита течност, започнаха да го теглят надолу …

Краката и ръцете му се вдървиха от студа. Той се замята, опитвайки се да се отскубне от нестабилното си положения.

– Помощ, – отчаяно закрещя Асен, – пом…..пом…щ.

Ена жена го бе забелязала от прозореца на близкия блок още, когато смело крачеше по леда и продължи да го наблюдава.

– Този малкия си търси белята, – въздъхна притеснено тя.

Когато видя как леда се пропука под него, жената взе телефона и нервно взе да набира номера на спасителната служба:

– Ало, ало – припряно завика тя в слушалката, – момче ….пропука се леда … река, ще се удави….. блоковете на текстилния….

Жената изтича отново на прозореца, но момчето не се виждаше никъде. Тя бързо облече палтото, нахлупи шапката си у хукна надолу по стълбите.

Нашият герой бе изваден от един младеж, който минаваше от там. Когато мъжете от спасителната служба пристигнаха, намериха момчето в едно топло помещение, което се намираше на близко, загърнато в сухо одеяло.

– Ти ли си плувал по това време в реката? – опита да се пошегува един от мъжете.

Асен го погледна безпомощно.

– Кой те извади?

Асен вдигна рамене. Младежът, който му бе помогнал си беше тръгнал.

Скоро пристигна и линийката. Откараха бързо Асен в болницата. Тъй като лекарите не откриха никакви травми или наранявания, го пуснаха да си върви в къщи.

Мъжете от спасителната служба дълго питаха за човека, който е извадил момчето от реката, но никой не го бе видял, накъде бе тръгнал, нито някой го познаваше.  Той се бе появил навреме, а след това незабелязано си бе заминал.