В последно време Манол усещаше, че душата му е мъртва, но не знаеше със сигурност дали е така. Преди жена му да се разболее от рак, живота му бе по-ведър и по-ясен. Сега всичко му се струваше унило, мрачно и безинтересно.
Погледна детайла, от който бе почистил малка част. Той блестеше на ярката слънчева светлина.
Може би и душата му бе така зацапана и замърсена от скръбта. Мръсотията полепва бързо по всичко, както скръбта по душата.
„Как ли Бог изчиства и възстановява душата?“ – помисли си Манол.
Представи си как Божията ръка отнема тинята и сметта от душата му и тя засиява.
„Но аз съм вече стар, нима Бог ще се занимава с такъв старец като мен?“ – каза си Манол.
Той взе отново топче памук и продължи с почистването на детайла. Докато работеше си мислеше за Добрият пастир Исус, който се грижи овцете му да имат достатъчно вода и храна. Под Неговата ръка те винаги се чувстват в безопасност.
От какво се нуждаеше Манол? От съпруга? Не, никой не можеше да му замени неговата скъпа Маша.
– Щеше да ми бъде по-лесно, – въздъхна Манол, – ако някой само с малко памук и почистващ препарат можеше да ме поправи.
Работеше бавно и прецизно. Мислите му отново се отклониха към душата му. Ако тя трябваше да бъде подкрепена и възтановена, това можеше да направи само Исус. Манол разбираше, че сам не може да се справи с положението. От седмици се опитваше да излезе от депресията, но не се получаваше.
Той погледна ръцете си, беше много стар, струваше ли си някой да се заеме с „почистването“ му. Изведнъж трепна. Не бяха ли всички хора еднакво ценни за Исус?
Спомни си една от притчите в Библията, където пастирът търсел една загубена овца, въпреки, че имал още деветдесет и девет други. Малък лъч на надежда започна да се промъква във душата му.
За Манол нямаше значение как щеше да бъде „почистен“, само трябваше да вярва, че това ще се случи.
Спря да работи и погледна нагоре. Думите му заседнаха на гърлото. Сълзите рукнаха от очите му.
– Исусе, – прошепна Манол през сълзи, – моля те изчисти и подкрепи душата ми.