Група учени от Великобритания и Германия са открили експериментално съществуване на скрити йерархии в струнните квартети.
В изследването са участвали два професионални музикални струнни квартета. Били им предложени за изпълнение фрагмент от творби на Хайдн op. 74, п. 1, където композиторът използва неочакваната промяна на темпото.
При анализа на записите, изследователите са обърнали внимание на малката промяна на скоростта на свирене на всеки един от музикантите. Оказало се, че един от четиримата изпълнители в първата група, често трябвало да променя своето собствено темпо, синхронизирайки се с темпото на колегите си, ако това не го е направел той, другите се адаптират към темпото му.
Във втория квартет, четиримата се приспособявали един спрямо друг в еднаква степен.
В единият състав се виждаше подобие на самодържавие, а другият на демокрация.
В същото време самите музиканти бяха изненадани да научат, че постъпват така. Те са изказали предположения, че при изпълнение на други произведения, организацията вътре в оркестър може да се промени.
Сега изследователите искат да изяснят, чувстват ли разлика във вътрешната йеархия на квартетите зрителите и ако това е така, какви музикални колективи предпочитат да слушат.

Когато започнах да обичам себе си разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни знаци, че аз живеех срещу собствената си природа. Днес знам, че това е честност.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко много може да бъде наранен човек, принуждавайки го да изпълни желанията ми, знаейки, че не е време за това и че човека не е готов още за това, дори ако този човек съм самият аз. Днес го наричам уважение.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да искам друг живот и така можах да видя какво ме обкръжава и ме кани да раста. Днес това наричам зрялост.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства, аз съм на точното място в точното време и всичко, което се случва е в подходящия момент. Винаги мога да бъда спокоен. Сега аз го наричам увереност.
Когато започнах да обичам себе си, спрях да губя времето си и прекратих да мечтая за бъдещи грандиозните проекти … Днес аз правя това, което ми доставя радост. Това, което обичам да правя, което е желано от сърцето ми, аз го правя със неговото собствено темпо. Днес аз го наричам простота.
Когато започнах да обичам себе си, аз се освободих от всичко, което е вредно за здравето ми – храна, хора, предмети, ситуации. Всичко, което ме отделя от пътя ми. Днес това наричам любов към себе си.
Когато запонах да се обичам себе си, престанах винаги да бъда прав и от тогава не грешах. Днес разбрах, че това е скромност.
Когато се влюби в себе си, аз отказах да живея в миналото и да се тревожи за бъдещето. Днес аз живея за днешния ден, където всичко се случва. Аз наричам това удовлетворение.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че умът ми може да ме безпокои и дори да ме направи болен. Но когато го взех близко до сърцето си, той се превърна в ценен съюзник. Днес наричам тази връзка мъдростта на сърцето.
Ние вече не трябва да се страхуват от спорове, сблъсъци или проблеми със себе си и другите. Дори звездите се сблъскват и от техния трясък се раждат нови светове. Днес знам, че тови е животът.

Това е необикновен часовник. За който е интересно, че не той върви с времето, а времето върви с него.
Навярно разбирате за какво става дума. Не разбрахте ли?
Добре, тогава ще обясня.
Когато човек не се занимава с него, той си върви както си знае. Времето не му влияе ни най-малко.
Нима има такива часовници?
Той си върви с обичайно темпо. Само че времето трябва да се движи с него. Следователно, ако преместя стрелките, премествам и времето
Да ги предвижвам напред е невъзможно, но мога да ги връщам назад в рамките на един месец. И тогава всички събития протичат още веднъж и можете да ги промените в по-желана от вас посока.
Колко полезен би бил такъв часовник в живота.
О, ако можеше да си приберем обратно грубите и необмислени думи, които сме казали, да премахнем безрасъдните си постъпки, които сме извършили…..
О, това би било чудесно.