Модата се мени много често. Много модели дрехи и обувки, които се считат модерни днес, преди няколко десетилетия биха изглеждали немислимо и никой не би повярвал, че в бъдеще хората ще бъдат в състояние да ги надяват и носят на улицата. Но сега те се смятат за нормални, дори обичайни.
Как ще се промени модата в бъдещето, е трудно да си представи, дори човек с богато въображение и фантазия.
С въплащението на тази идея се заела компанията 3D-Systems заедно със студиото United Nude. Специално за Design Week в Милано специалисти по изработване на обувки са създали няколко модела експериментални обувки на бъдещето.
Обувките на бъдещето 3D-Systems и United Nude са наречени „Re-Inventing Shoes“ – „Преоткрити обувки“. Дизайнерите се опитали да пофантазират на тема „Мода на бъдещето“ и получили доста интересен резултат.
Днес, тези обувки могат да изглеждат немислими същото като преди сто години биха изглеждали маратонките, но кой знае, може би в близко бъдеще именно такъв модел би се носил от обикновените хора, когато отиват на разходка вечер или в магазина.

Лили бе перфекциониска във всяка сфера от живота си. Беше маниачка  на тема чистота. Изключително действена. Тя имаше големи амбиции и смелост. Смяташе се за преуспяла жена. Независимо от постигнатите успехи, често имаше чувство, че се е провалила.

Често си повтаряше:

– Аз съм щастливо самотна и добре, че не съм нещастно омъжена, – но сама не си вярваше.

Радваше се на скъпите си дрехи, мебели, с които бе натъпкала апартамента си. Галерията ѝ от картини на съвременни художници набъбваше. Но всичко това не компенсираше самотата ѝ.

– Готова съм да се откажа от всичко, само да не се налага да давам обяснение на някой друг, за да не бъде сама и да не се чувства изоставена, – често мрънкаше на приятелката си.

Имаше бляскав социален живот, само че тя не искаше това.

Можеше да прави каквото и когато ѝ се искаше. Да харчи собствените си пари. Имаше ангажименти планирани месеци наред. Често пътуваше до Париж, Милано, Рим…… Беше член на разни асоциации, сдужения и клубове.

Искаше да си намери мъж, който да се съгласи с нейни начин наживот. Само че не за такъв живот мечтаеше тя, изискващ високо самочувствие. Лили мечтаеше за топлина и близост.

Избягваще самотните почивни дни. В събота ако нямаше някакви срещи с познати, изпадаше в отчаяние, а вечерта вече беше депресирана.

Тогава сядаше пред телевизора и си казваше:

– Няма да се предам, – а малко по-късно, когато бе преполовила чашата с вино пред себе си, се усмихваше. – Дали да не дам още един шанс на Марко, вместо да го изхвърля нацяло, заради извънбрачната му връзка.

Дълбоко в себе си знаеше, че е безмислено.

– Той е като котарак, – спомни си тя умилкванията му.

Разводът много я нарани и ѝ причини много повече болка и мъка, отколкото изневярата.

По- късно имаше една неудачна връзка с някакъв, който я заряза заради някакво 18 годишно момиче.

– Изглежда умея да привличам само гадняри, – бе споделила един път с приятелката си.

Не бе домошарка. Не искаше да има деца. Но и не желаеше да се обвърже с мъж, който има друго семейство.

От време на време допускаше мъже, които ѝ харесваха или ѝ се струваха интересни, но нито един не можа да привлече истински.

За нея счетоводителите, банковите мениджъри и адвокатите бяха синоним на стабилни, разумни и предани мъже.

Притискаше я самотата. Не искаше да живее повече сама, но желаеше да има и сигурност.

– Какво става с мен?  – плачеше често тя. – Завържа нова връзка и дори в началото усещам, че се получава, но защо не мога да я задържа? Нима искам прекалено много?

– Какво в края на краищата искаш? – питаше я приятелката ѝ.

– Искам да се влюби с цялото си сърце и душа в някой и да му се отдаде напълно – с копнеж в гласа казваше Лили.

Беше се напълно отчаяла:

– Май това няма изобщо да ми се случи.

Неотдавна, в Шанхай, Китай, е открит нов природонаучен музей. Фасадата на сградата е напълно отразява темата на музея. Формата наподобява раковина, външна част е съствена от зелена стена, клетъчна структура и планински склон. Архитектите смятат, че музеят ще се превърне в любимо място за жителите на града.
Застроена площ от 44517 метра е проектирана като усукана черупка на охлюв.
Сградата има оригиналната фасада. Северна напомня на скалисти склонове, а южната е проектирана като зелена стена с катерещи се лозя. Покрив се завърта по спирала, той има покритие от зеленина. Интеграция на растения от сградата ознаменуват хармонията на човека и природата, същевременно това е един вид абстракция на основните елементи на китайското изкуство.
Музеят със свръхсъвременни технология предлага на посетителите възможност да изследват околния света чрез дисплей. По този начин е възможно да се видят над 10000 експоната от цял ​​свят. Също така в музея има 4D кино, зала с експонати и открита градина.
Фоайето на музея е 30-метров атриум, през която се влива слънчевата светлина, която се филтрира през матирано стъкло, напомнящо на клетъчната структура на растенията или животните.

Темата за тоалетните на Запад предизвиква боязън и срам или я свързват с хумор.
За милиони хора в развиващите се страни, това не е причина за смях, а проблем свързан с нехигиеничните условия на живот.
Хора живеещи при различни условия, разрешават ежедневните си проблеми по необичаен начин.
Днес ще ви разкажа как е устроена една тоалетна в Япония, в която е приято да влезеш.
Еико е на 61 години и живее в Токио.
Тъй като тоалетната в универсалния магазин се намира близко до домовете, жените често идват тук, когато правят покупки в магазина.
В детството на Еико обществените тоалетни не били много чисти, а сега в тази, която тя поддържа, ухае приятно и се чува ненатрапчива хубава музика.
В дамската стая, която е до тоалетната, жените могат да си заредят телефоните, да погледат телевизия и да си направят масаж на краката.

Веднъж Антистен при една беседа, държал доста дълга реч.
След това Платон направил забележка на оратора:
– Нима не знаеш, че мярката на думите не е в говорещия, а в тези, които слушат.
Понякога и ние не се съобразяваме, колко дълго трябва да говорим по дадена тема и дали хората желат да слушат нещо по този въпрос.
Нашето неразбиране относно това, ни превръща в досадни бъбривци за околните.