Еди собственик на крава, която скоро се била отелила, успял успешно да я продаде на пазара.
Изглежда кравата била ужасно огорчена от това, че са я разделили от телето ѝ, за това избягала от новото си жилище.
Преодолявайки десетки километри, тя се добрала до родните ясли.
Новият стопанин на кравата бил толкова развълнуван от тази кравешка преданост, че веднага след като „преданата майка“ била намерена, той купил и нейното теленце, така че двете животни да не се разделят повече.
В околностите на немския град Хамбург дива свиня се е установила в една ферма и живее заедно със осем крави.
Фермерът Дирк Риз е казал, че глиганът, когото нарекли Банан живее с кравите повече от два месеца. Според него дивата свиня се чувства прекрасно.
– Тя напълно се е установи в стадото. Това е невероятно, – казал е Риз.
Банан е станал местна знаменитост и може да не се страхува, че може да стане лека плячка за ловците. Този глиган има специален статус.
Това не е първият случай, при който глиган и крави живеят в едно стадо.
Малко диво свинче, което кръстили Йохан се преселило при стадо крави във ферма в Долна Саксония. Синът на местения фермер е предположил, че Йохан е останал сирак.
Кравите са го приели като свое собствено теле.
В гората няма ветеринарен лекар, а можи би това е за добро. В гората няма аптека, от човешка гледна точка. А кой лекува дивите животни?
Адаптацията на всеки вид го е научила на определени знания за билките и способности как да се избавят от раните. Личният опит на всяко животно се наслагва в наследствената памет.
Явно е, че и човек е придобил такива знания. До наши дни са се запазили рецепти на билкари и лечители. Тези знания за билките и отварите от тях не са резултат от научни лабораторни изследвания. А как са ги открили?
Понякога във всеки от нас се появява желание, вкусови предпочитания или отхвърляне на едно или друго растение, плодове и зеленчуци.
Устойчивостта на животните относно тяхното здраве е много по-голяма, отколкото при хората, но тя не е безгранична. За това зверовете и птиците прибягват до различни видове треви.
Така овцете, за да се отърват от чревните паразити ядат пелин. Куче охапано от змия в гората, намира трева, която действа като противоотрова. Животните различават растения, който действат слабително или предизвикват повръщане. Крави и коне ще прескочат, когато пасат, татула, бляна, горчивия репей.
Както винага „под ръка“ на животните е слюнката им, която е добър антибиотик. Кравата ближе току що родилото се теле, раненият звяр ближе раните си, а конете се ближат помежди си.
За да се избавят от паразити птиците се къпят в прах или сядат в мравуняк, където ги обработват мравките. По-големите животни живеят в сътрудничество с птици, които кълват насекомите по гърбовете им, в ушите и ноздрите им. Даже зъбите на крокодила се чистят от птичка.
Но въпреки съществуващата взаимна помощ, природата е жестока към тези, които са загубили силите си. Оцеляват и произвеждат потомство само по-жизненоспособните.
На собственика на къща, намираща се на улица Cesky Krumlov № 74 много му провървяло.
Туристите нямали край, магазинът за сувенири процъфтял.
И това е, защото точно тук археолозите са открили уникална „говежда настилка“.
През 15-16 век местните занаятчии асфалтирали улицата с кости и копита на хиляди телета. На кой точно му е дошло на ум, така да използва останките на двукопитни животни, не се знае.
Археолозите предполагат, че това е бил някакъв рекламен трик, измислен от хората, които живеели в този дом.
Още от времето на Чингизхан е съществувал интересен метод за преодоляване на широки реки. Всеки войн е имал мека обработена кожа от козел или теле, по краищата на която през дупчици минавало здаво и тънко въженце. В кожата слагали дрехите и оръжието, след което война затягал въженцето. Получавал се голям добре затворен чувал, пълен с въздух.
Обикновенно връзвали чувала за опашката на бойния кон и плували държейки се за него. Израстнали край буйни реки, монголите лесно преодолявали по този начин всякакви водни прегради по пътя си. От тях някои казахи са заимствали споменатия метод.
Но основната маса казахи, от стари времена са използвали съвсем друг начин. Те вкарвали във водата освободените от товар коне наведнъж, като най-отпред пътували най-опитните и силни животни. В средата, пазени от майките си, прекосявали водата жребчетата. Хората правели салове от камъш и върбови клони и само малка част от тях използвали надути бичи стомаси и изсушени тикви.