Веднъж съпругът се върнал след като изучавал Библията. Прегърнал, целунал жена си радостен.
Жената учудено го погледнала и го попитала:
– Какво се е случило, скъпи?
Мъжът въодушевен отговорил:
– Нищо, просто с пастора изучавахме Библията.
– Навярно, от книгата на ефесяните „мъжете да любят жените си, както своите тела.“?
– Не, Евангелието, където Исус казва: „Вземи кръста си и Ме следвай“ …..

Свещеникът Бернард Кинфи, духовник от католическата църква продължава мисията си в Централноафриканската република, като помага на жертвите от въоръжените конфликти, независимо от техния статут или религия.
Когато терорът наближил малкото селце Босимптил, разположено в северозападната част на Централноафриканската република, живота на местния свещеник и доктор, 32 годишния Бернард Кинфи, коренно се е променил. Свещеникът, разтърсен от кървавите плодовете на междурелигиозния конфликт, тръгнал да спасява всеки човек, независимо от религиозната му принадлежност. На тази цел духовник служи в продължение на две години, като през последните няколко месеца е спасил стотици, ако не и хиляди мюсюлмани и християни.
Потокът от бежанци, нуждаещи се от помощта на Бернар, не спира нито за миг. Малкия храм и болница в Босимптил са станали единственото убежище на стотици километри наоколо. Тук намират подслон и необходимата медицинска и материална помощ десетки семейства. Много от които  Бернард лично превозват в относително безопасния Камерун.
Свещеникът често се налага под свистенето на куршимите, да извежда мирните жители от зоната на престрелките. Той не се бои открито да осъдии двете страни на конфликта. Веднъж закривайки с гърдите си 14 годишно момче, го е спасил от явна смърт.
Животът на Бернард не минава без ежедневните задължения свързани с погребването на жертвите на терористите. Знаейки, че той не оставя без дължимото прощаване нито един от убитите, терористите му казвали къде има натрупани мъртви тела.
За две години безкористна служба на хората Бернард е внушил в сърцата на радикалите суеверен страх. При появата си в черна дреха с кръст на гърба въоръжените до зъби бойци се успокоявали, а най-неподатливите командири започвали преговори.
– Мисля, че им харесва моята дреха, – шегува се свещеникът.
Трудът на този безкористен свещеник дълго време е останал неизвестен, докато сътрудници на Human Rights Watch не са „открили“ този невероятен човек в процеса на работата му.

В Ирак християни останали в териториите, окупирани от бойци на „ислямската държава“, са оставени да умрат от глад.
WorldWatchMonitor и Assyrian International News Agency  съобщава за откриването на телата на трима асирийци, които са починали в домовете си от глад.
В град Башика местен жител усетил остър мирис от дома на съседа си. Там били намерени телата на Джордж Дейвид и синът му Дейвид Саад. Бащата и синът са били глухонеми.
Градът в долината Ниневия отдавна е обитавана от асирийските християни,  а сега е завзет от джихадистите.
В Башика също е намерено тялото на 70 годишен християнин. Изтощеният мъж е починал седнал на стол в своя дом.

Хората около вас не знаят какво се върти в главата ви. Те не виждат вашите мисли, емоции, мечти или мотивите на вашите действия. Така те не виждат и вашата вяра в Христос.
За тях е достъпно само тяло ви. По външния ви вид, те оценяват това, което се случва вътре във вас. Намръщеният поглед свидетелства за недоволство. Усмивката говори за благодарност и добро настроение. Свитите юмруци показват враждебност и гняв.
Сега разбирате защо апостол Павел ни призовава да представяме телата си в жива жертва? Ето и отговорът. Това, което се случва с тялото ни, показва на окръжавщите, какви сме ние в действителност.
Ние можем много да говорим за християнската си вяра, но ако тялото ни свидетелствува противното, хората имат пълно право да се усъмнят в нашите думи.
Дрехи, думи, навици с всичко това трябва да прославяме Христос.
Ние трябва  да бъдем „…безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение…“.
От поведението на твоето тяло вижда ли се твоята вяра в Христос?

– Щом си толкова умен, защо не си богат? – попитал един човек, които се надявал на своето богатство и не бил уверени много в своя ум.
Ето как отговорил мъдрецът на това:
– Виждаш ли, скъпа дрехо, – казал мъдрецът като се обърнал към бродираната със злато дреха върху питащия, – моето богатство е вътре в мен, а не отвън. Когато твоя собственик заспива, той не взема теб, слугите си, златото си или какво да е друго нещо. Ако на стопанинът ти му се присъни тигър, той бяга уплашен и не търси помощ от слугите си. Умението му да бяга го спасява от хищния звяр. Ако сънува, че замръзва, ще трепери, но няма да може да те облече. Спасява го умението да пали огън. Истинското богатство са нашите способности. Те са вътре в нас, а външно само се проявяват.
Богатият изумен попитал мъдреца:
– Ти си луд! Как можеш да говориш с моята дреха и да не ме виждаш в нея?
Засмял се мъдрецът и казал:
– Така правят повечето хора. Те говорят на телата на хората, но не виждат техния стопанин.