Учителката едва вчера провери съчиненията. Всеки бе заел мястото си. Класът стаил дъх очакаше резултатите.
Тя посегна към купа от тетрадки и погледна към Дамян. Погледът ѝ не вещаеше нищо добро.
Момчето се сви на мястото си и забоде поглед в земята.
В напрегнатата тишина, като тътен, изтрещя гласът на учителката:
– Не мога да разбера, как може един човек да направи толкова много грешки?
Рошавата глава на Дамян се надигна, а очите му игриво заискряха:
– Защо един, …. заедно с татко, –  вметна с гордост малкия юнак.

Петър пристигна в училище, а устната му подута.
Децата го гледат с любопитство, а учителката попита:
– Петре, какво се е случило?
Малчугана се мръщи, пристъпва от крак на крак. Вдига хитро очи нагоре и казва:
– С баща ми бяхме за риба. ….. И една оса кацна на устната ми.
– И какво, ухапа ли те?
– Не успя, татко я уби с греблото!

За първи път са публикувани шокиращи факти за деца израстнали в семейство на хомосексуалисти.
Какви деца ще израстат, ако са възпитавани от хомосексуалисти? Този въпрос вълнува всички в продължение на много години.
Подръжниците на еднополовите партньорства твърдят, че на децата им е все едно дали имат майка и татко. Просемейните и религиозни организации, както и много психолози твърдят, че деца израстнали в атмосферата на хомосексуални взаимоотножения, израстват травмирани и непълноценни за живота.
До сега не е имало научно изследване по въпроса поради това, че не е израстнало поне едно поколение такива деца, които да бъдат наблюдавани.
Въпреки това през есента на 2010 г. Марк Регнерус, доктор по социология, доцент в Тексаския университет, започва научното си изследване на тема:“Какви са децата на родители, които имат еднополови отношения“. Ученият е завършил своето изследване до средата на 2012 г.
Резултатите, които е получил американския социолог са шокиращи. Авторът на изследването доказва съществуването на много негативни последици за децата, които са израснали в семейство на хомосексуалисти. Всички тези въздействия могат да бъдат категоризирани, както следва: високо ниво на предаване на венерически инфекции, нежелание да се запази семейната верност, психологически проблеми, социално-икономическа безпомощност и разстройство на сексуалната идентичност.

Петърчо пита майка си:

– Мамо, вярно ли е, че Бог ни храни?

– Може и така да се каже, – мърмори майката под носа си.

Момчето се върти неспокойно и задава следващия си провокиращ въпрос:

– И бебетата щъркелите ги донасят?

– Разбира се, – отговаря майката, искайки да се отърве от неудобните въпроси на сина си. Но малчуганът изглежда още нещо го измъчва:

– Подаръците ги носи Дядо Мраз?

Майката отекчено:

– Както винаги.

Очите на детето заблестяват и то задава последният въпрос, който го е измъчвал до сега:

– Тогава за какво държим татко?

Училищния праг прекрачи дребно момченце. Скоро бе навършило шест години. Нека да го наречем Иван. Той бе забележително момче, прекалено любознателен. Много неща беше научил, но постоянно заливаше околните с поток от въпроси, който започваха с какво, къде, защо, по каква причина, как……
Един път в края на деня, учителката му каза:
– Иван Захариев, довиждане, до утре.
За нейна изненада, момчето се разплака и през хлипанията си едва каза:
– Аз съм Ваня Захариев.
Майка му и учителката започнаха да му обясняват, защо той е Иван Захариев. Момчето се успокои, а после каза:
– Ще попитам татко.
На другия ден, когато дойде, първата му работа беше да с представи:
– Аз съм Иван Захариев Милтенов! Така каза татко!