Много хора са особено внимателни към начина си на хранене. Човек сам разбира, че не е важно само какво ядем, а и как се храним,

Слюнката ни съдържа ензими, които помагат при храносмилането. Ако не сме сдъвкали храната достатъчно, преди да я глътнем, тези ензими не успяват да проникнат в нея и да приготвят тялото ни за усвояване на най-доброто от нея.

Нещо подобно става и при четенето на Божието Слово. Ако го четем редовно и размишляваме върху значението на това слово, то ще ни храни и ще се запечатва в сърцата ни. То ще ни обогатява и ще опознаваме Бога все повече.

Само така ще знаем дали отговаряме на Божия промисъл и дали животът ни свидетелства, че сме християни.

Ако Божието Слово работи в живота ни и ни помага да принасяме повече плодове на вяра, ние ще можем да учим и да насърчаваме и другите, така че и те да приемат това Слово като насъщна храна за душата си.

Влязох в кухнята и забелязах, че не съм изхвърлила боклука. Докато го изхвърлях се замислих: „Колко често задръстваме живота си с боклук – егоистични желания, , обида, необуздан гняв, неправилни действия, вина.

Всичко това наранява нас и хората около нас.

Когато боклукът се натрупа в сърцето ни, той трябва да се изхвърли. Има само един начин, да направим това.

Преди много векове псалмопевецът е чувствал подобен товар в сърцето си и е викнал към Бога: „Сърце чисто сътвори в мен, Боже,  и дух постоянен обновявай вътре в мен“.

Молитвата е средството, което е винаги на наше разположение, за да се отървем от нечистотата, която трупаме в сърцата си. И това се прави с една единствена цел, да не стигнем до по-трагични последствия.

Бог всеки ден ни дава възможност да очистим сърцето си.

Реджеп Мустафа работеше като мюсюлмански мисионер в Индия. Той беше ревностен разпространител на исляма. Владееше няколко езика. Бе начетен и образован. Той бе търпелив и умееше да изслушва другите. Благодарение на тези си качества имаше голям успех сред хората.

Веднъж срещна млад неутвърден християнин, когото убеди да приеме исляма. Младежът донесе Библията си, за да я изгорят, но Реджеп не я унищожи веднага. Той пожела да се порови малко в нея.

За тази Книга какво ли не бе чувал, дори че и за Мохамед пише вътре. Когато започна да я чете интереса му се разпали към нея.

За да не разбере жена му с какво се е захванал, той се затваряше в стаичката си и там прелистваше страница след страница, а след това грижливо скриваше Библията от своята съпруга.

Колкото повече четеше, толкова повече се разпалваше жаждата му за истината. Това, което прочете в тази необикновенна Книга силно го разтърси. Отвориха очите му.

– До сега не съм и предполагал, че толкова време съм лъгал не само себе си, но и хората, – каза си Реджеп.- Не в Корана, а в Библията е написана истината. Исус е истинският Бог. На Него искам да се покланям и за Него искам да привличам души за спасение.

Копнежът на ислямският мисионер бе да стане християнин. Младият ратник на Мохамед бе победен от истината и сърцето му закопня да се срещне с други християни.

Но преди това той реши да сподели със съпругата си това, което е станало с него.

– Искам да ти съобщя нещо много важно, – каза той на жена си. – Аз се промених. Станах християнин. Ще ме напуснеш ли за това?

Тя го прегърна и си призна:

– Мили съпруже, когато отсъстваше, аз отивах в твоята стая, вземах книгата, която толкова старателно бе скрил и четях. Това, което узнавах от нея, като че ли ме събуди от дълбок сън и аз станах християнка.

За младото семейство започна нов живот под закрилата на Бога.

Каква радост! Пълна и окончателна победа.

Днес науката потвърждава това, което Библията ни учи, че между ума и тяло има тясна връзка.

Ето какво е казано в Притчите по този въпрос: „Веселото сърце е благотворно лекарство, а унилият дух изсушава костите“.

Но, също така, съществува тясна връзка между душевно и физическо здраве. Чувството за вина, страх, завист, горчивина, вътрешна опустошеност, бягство от реалността, тези и множество други проблеми водят до болест за душата, която е породена от заразата на греха. Те подобно на отрова, отравят нашата душа и тяло.

Но когато в нашия живот влезе Христос, Той ни избавя от вината, освобождава ни от страховете. Дава ни любов към ближния, разкрива смисълът на живота ни. Неговата радост и мир неутрализират отровата на греха, донасят емоционално и физическо изцеление.

Означава ли това, че нашите емоционални и физически разстройства ще изчезнат напълно? Не е задължително. Но, подобно на чист източник, душевният мир от Бога, очиства и освежава душата и тялото.

Колкото и да са чудесата в света, най-великото чудо си остава майчиното сърце.

Живееха майка и син. Майката беше на 84 години, а синът на 60 години. Теди така се бе родил, имаше отклонения в психическото си развитие. А майка му бе дребничка и слаба жена, но никой не я бе видял угрижена или тъжна.

Комшиите им смятаха Зина, тази грижовна майка,  за глупава:

– Защо не го е оставила, – казваха хората около нея, – цял живот да се заробваш да угаждаш на един изрод.

Комшията бай Владо се смееше:

– Той е ненормален. Тя за всичко се грижи. Теди нищо не помни. Дори не може да ѝ благодари. И това ако е живот.

Леля Веска често роптаеше:

– Погледнете го каква грамада е, а всеки ден се цапа, а тя всеки ден го чисти и пере. Това не е ден, два, а цели 60 години. Как не се умори.

– Зина е вечно усмихната и гледа да помага на всички, сякаш не ѝ стига нейната мъка, – защити я баба Дона.

Но имаше нещо, което ги караше да уважават и да се възхищават от Зина, въпреки че зад гърба ѝ се присмиваха, имитираха болния ѝ син и се подиграваха безочливо. Това бе нейната себеотрицателна любов.

Майчиното сърце и любовта са неделими.

И Зина чувстваше Теди като част от нея, плът от плътта ѝ. Колкото и голям да станеше, той си оставаше нейна рожба. Тя живееш за сина си. Всеки час бе ангажирана с него. Всичките ѝ сили и внимание бяха отправени към него.

Преди Зина да умре, последните ѝ думи бяха:

– Кой ще се грижи за моя син?

Каква любов!