Насърчавайте тези, които са плахи. Грижете се за тези, които са слаби. Бъдете търпеливи към всички.

Когато служите на човек, който умира, вие го правите чрез физическо си присъствие, но той се нуждае и от практическа помощ.

Какво означава това? Че вие ​​правите малки неща за него, но по практичен начини.

Хората, които умират обикновено не се чувстват добре. Те често имат болки. Можете да им осигурите комфорт, като им помагате и за най-дребните неща. Да загасите или светнете лампата им. Да го нахраните, да го изведете на разходка, ….

Можете да покажете любов, като предлагате практическа помощ за облекчаване на болките и дискомфорта.

Когато хората са в болка, те не се чувстват радостни и щастливи. Когато хората умират, са неразположени, заядливи, дори и агресивни, защото не се чувстват добре. Можете да покажете състрадание, доброта и търпение, за да ги подкрепите.

Защо това е важно? Тъй като още един от страховете, които хората имат, когато умират е страх от загуба на контрол. Първо, те не могат да ходят, да стават от леглото си или да използва тоалетната.

Можете да служат на хората, които умират, като разберете от какво се нуждаят. Всеки път им давайте възможност за избор. „Искате ли вашите чехли?“ „Желаете ли да сменя предаването по телевизията? Какво бихте искали да гледате?“ „Искате ли вашата закуска или по-късно ще се храните? “

Понякога най-малкия жест или навременна помощ може въздейства върху някой, който е изправен пред смъртта. Вашето присъствие е служение към този човек, а вашето състрадание се изразява чрез практическатас,урт, присъсъвие помощ, която му оказвате.

Обладаните не случайно обитават в погребални пещери. Подчинението на тъмните сили е път към духовна смърт.

За това изгонването на бесове от двама нещастни гадаринци означавало не само изцеление на конкретни хора и дори не и силата Божия над силите на тъмнината. Това е още един преобраз на предстоящата победа на Христос над смъртта.

В страха си местните жители са потресени от обстоятелствата, съпътстващи изгонването на бесовете. Би било твърде лесно да се види само недоволството от смъртта на свинете, което довежда до вреда на имущество.

Жителите на гадаринската земя, усещат, че Този, Който стои пред тях е способен да измени целия им живот. Но те не искат това, привичният им живот е толкова ясен.

Така често и ние, негодувайки срещу станалото зло, не искаме да забележим колко сме сраснали с него, така че ако някой се опитва да ни избави от него, то на нас ще ни стане неприятно.

Но ако направим избора си в полза на Христос, трябва да бъдем готови да приемем това, което Той ни дава. Даже ако в резултат на това се лишим от нещо, което наподобява на стадо свине.

Борис беше само на 11 години. Той беше аутист.

Скоро му се наложи да положи изпит. Въпреки, че се стараеше, резултатът не бе такъв, какъвто той искаше.

Борис се прибра в къщи и отчаяно започна да удря по масата с двете си ръце:

– Провалих се, а беше толкова лесно, – негодуваше той. – Прочетох всичко, научих го, а се подадох на страха си, който изтри всичко от главата ми. Как ще се покажа пред мама и татко, съучениците и господин Петров, които ме подкрепяха през цялото време?

Борис плачеше и удряше безмилостно „тъпата“ си глава.

Родителите не знаеха как да успокоят сина си, за това се обадиха на любимият му учител Петров:

– Боби е отчаян, резултатът от изпита му не е толкова лош, но той смята, че се е провалил. Моля ви помогнете му, той ви уважава и слуша.

Петров много скоро посети дома на Борис. Учителят видя отчаяната физиономия на момчето. Погледна го спокойно и му каза:

– Тези тестове от изпитите не могат напълно да оценят твоите способности.

– Но нали тези резултати са важни? – каза объркано Борис.

– Боби, но ти имаш толкова много таланти, – каза Петров, – които един тест не може да оцени.

Борис недоверчиво погледна учителя си:

– Какви таланти? – смънка неразбиращо той.

– Ти притежаваш безценен художествен талант. Умееш да работиш в група, – започна да присвива пръстите на едната си ръка учителят при изброяването.

Борис като чели се събуди от болката и недооценяването си и внимателно се заслуша в думите на Петров.

– Твоята независимост също расте, – продължи учителят, – имаш неподправена доброта, изказваш собственото си мнение за нещата, умееш да се сприятеляваш с връстниците си, обсъждаш и оценяваш собствения си напредък.

– Той има доста спортни и музикални успехи, – допълни майка му.

– Ние се радваме, че имаш толкова различни таланти, – усмихна се добродушно Петров. – Всички те те правят особен и ценен. Ти се развиваш и си прекрасен млад човек. Много се гордеем с теб.

Борис бе застанал с отворена уста и поглъщаше изненадано всяко умение от своите „дарби и таланти“. За него това беше нещо изумително.

„Нима аз притежавам всичко това?“ – помисли си момчето.

– Благодаря ви, господин Петров, за всички мили думи, които казахте за мен, –  Борис вдигна палец нагоре и се опита да се усмихне.

Много пъти Бог се обръща към хората, като започва с думите: “ Не се бойте!“

По същия начин Исус ободрява учениците си. Те ще проповядват „по покривите“, за да свидетелствуват за Учителя.

Колко страшно е това?! Но страхът си отива, когато идва любовта, защото „в любовта няма страх“.

Обичайте Отца, Който се грижи за вас и всичко ще стане възможно.

Ние сме като безкрили птици, а нашите отговорности и работа, възложени ни от Бога, са крилата, които ще ни възнесат към небето.

Когато разглеждаме и броим нашите бремена и товари, това ни довежда страх в сърцата. Но когато ги вземем върху раменете си, те се превръщат в криле, а на тях ние се възнасяме към Бога, по-близо до небето.

Всяко бреме, което приемем в добро настроение и любов, се превръща в благословение за нас. Бог желае предназначения за нас труд да ни помага.

Не желаейки да огънем гърба си за да повдигнем тежест, означава, че се отказваме от нова възможност, за да израснем в благодатта.
Благословеното бреме, няма да ни се струва тягостно, ако е възложено на раменете ни от ръката на Самия Бог.