В залата обсъждаха нова книга за Светия Дух.

Един от журналистите на местният вестник попита автора на книгата Ангел Новаков:

– Как активирате Светия Дух? Чрез хапче ли?

– Фармацевтичните компании могат ли да създадат такива? – намеси се и една млада журналистка.

Новаков повдигна вежди, поклати глава и се засмя:

– Нищо не правя. Чакам Духът и Той идва.

– Съвсем нищо? – ококори очи журналистът.

– Съществува погрешно убеждение, че ние с нашия опит караме нещата да се случват, – подчерта Новаков, – а всъщност Бог прави всичко.

Двамата журналисти го изгледаха изпитателно, не вярвайки на ушите си.

– Началото на църквата няма нищо общо с човешките стратегии или впечатляващото лидерство, – поясни Новаков. – Светият Дух дойде като силен вятър в стая с изплашени, безпомощни и объркани ученици. Той разби всички етнически превъзходства, като събра хора, които бяха в противоречие, в една нова общност.

Край тях се прибавиха още няколко души и постепенно групичката около Новаков нарасна, а той продължаваше разпалено на обяснява:

– Учениците бяха толкова шокирани, колкото всеки друг, когато видяха какво прави Бог в тях. Те не направиха нищо да се случи; „Духът ги направи способни“. Нашата работа като благовестители в света не се определя от това, което можем да направим. Ние сме изцяло зависими от това, което само Духът може да направи. Това ни позволява да бъдем смели и спокойни.

Един възрастен господин се провикна в множеството:

– Изтощих се, като вярвах, че трябва да накарам нещата да се случат.

Новаков се обърна и му каза:

– Само Светият Дух може да направи това.

Вероника бе млада бизнесменка, която бе израснала в християнски дом. Тя вярваше в Бога, още от много малка. Но тези дни усети празнота в себе си, имаше чувство, че е загубила връзката си с Господа

Тя започна да търси причината, но не можа да я открие. Може би беше твърде заета или животът ѝ беше прекалено забързан. Стресът от изискванията в работата ѝ, конкуренцията, късните часове в офиса и социалните дейности просто ставаха твърде много.

Един ден Вероника реши да си почине и отиде при баба си в планината, която живееше в едно малко селце. Напълни колата с багаж и потегли.

Хубаво ѝ стана, когато видя хълмовете обрасли с дървета, а синьото небе ѝ навяваше спокойствие.

На втория ден от посещението ѝ баба ѝ седна до нея, потупа я по рамото и попита:

– Мила, какво те притеснява?

– Не знам, бабо, – въздъхна дълбоко Вероника. – Чувствам се празна. Изгубих близостта с Бога. Как стана това? Не знам какво да правя.

Възрастната жена я погледна, огледа околната гориста местност и каза:

– Много е просто, мила. Прекалено си заета. А нашият неприятел дяволът е използвал специална стратегия срещу теб.

– Как така? – недоумяваше Вероника. – Внимавам да не греша и да живея правилно.

– Стратегията му е много фина, – засмя се старицата. – Опустошил е живота ти и откраднал мира ти.

Вероника я погледна изненадано, но нищо не каза.

– Ти живееш в свят с много шум, – продължи старата жена. – Телевизорът ти заемат половината стена в дома ти, а той излъчва в ушите, преминават през ума ти и достигат сърцето. В колата имаш радио, компактдискове и какви ли не устройства.

– Шумът е неизбежен, – поклати тъжно глава Вероника. – Дори и да имам минутка спокойствие, изведнъж започва настойчиво да звъни телефона ми.

– За това нямаш мир в живота си, защото не можеш да чуеш Господа, – подчерта бабата. – Нужна ти е тишина. Как можеш да чуеш Бога, когато в главата ти кънтят новините в света и спорта, музика или какво ще бъде времето утре?

– Да, права си, – съгласи се Вероника.

И там в планината далеч от ежедневната суета и шумотевица младата бизнесменка откри отново здрава, стабилна и жизнена връзка с Господа.

Той можел да ходи в продължение на няколко дни в едни и същи дрехи или напълно да се лиши от сън.

По време на военна кампания Наполеон бил във вихъра си. Скачал от място на място. Разглеждал карти и разсъждавал върху различни стратегии.

Можел е да ходи дни наред или практически да не спи нощем. Но Наполеон имал една особеност. Случвало се да заспи  в неподходящо време.

Наполеон можел да спи като дете пред битка и даже, когато стои до оръдия. Той лесно забравял за умората, която тормозела тези, които не спели нощем.

За това, когато битката свършила, Наполеон можел да спи по 18 часа.

Паяците са отлични ловци, те си добиват храна благодарение на ефекта на изненадата. Крият се на незабележимо място, изчакват момента и атакуват плячката си. Но някои паяци са измислили  много по-интересна стратегия.

Съществуват няколко вида паяка, които отразяват ултравиолетовите лъчи, те правят цветята по-привлекателни за пчелите. Тази необичайна стратегия използват паяците – раци, които примамват плячката си, вместо да чакат тя да попадне в мрежата им.

Болшинството от изследваните от този вид паяци в Австралия, Европа и Малайзия правели това на корените и листата, а други на ярките цветове на растенията.

Паяците, които ловуват като използват цветовете на растенията, отразяват повече ултравиолетовите лъчи, отколкото другите видове.

Поради това, пчелите и другите насекоми кацат точно на цветята, на които ги чакат паяците.

Единственият недостатък на тази стратегия е, че паяците по този начин привличат не само жертвите си, но и хищници, които са готови да ядат паяците.

Хищниците от семейство котки са способни да имитират гласовете на своите жертви с цел да ги подмамят.

Първото наблюдение на такъв лов са направили бразилските биолози през 2005 г.

Те видели дълго опашата котка, която издавала звуци подобни на плач на малкото на маймуните тамарини.

Възрастните тамарини се опитали да разберат от къде идва звука, но когато забелязали хищника, успели да се скрият.

Според коренните жители на Амазонка, подобна стратегия при лов прилагат ягуарите, пумите и други диви котки.