В едно семейство починал човек. Позната на това семейство позвънила в магазина за погребални услуги, за да поръча венец.
– Да, слушам, – отзовал се глас приемащ поръчките.
– Приемете, моля, поръчка за надписана траурна лента, аз ще дойда в 17.00 часа и ще взема венеца.
– Добре, а какво искате да бъде написано на лентата?
– „Почивай в мир“ и от двете страни, и „Ще се видим във вечността“ ако се побере.
Когато жената дошла да си вземе поръчката, на венеца тя прочела следното:
„Почивай в мир и от двете страни, ще се сещнем във вечността, ако се поберем“.

Ицхах  го позна веднага. Трудно можеше да сгреши, всеки ден го бе виждал в лагера. Издебна момента, когато беше сам и доближи до масата.

След това му се представи официално:

– Аз съм Ицхах Щерн. Бях в „Заксенхаузен“ през последната година от войната.. Сега съм се включил към организация за разкриване на нацисти.

Мъжът го изслуша внимателно и с жест го покани да седне на стола срещу него. Наля му шампанско, но Исхах отказа любезно:

– Не ми понася.

– Съжалявам, че е трябвало да преживеете всичкко онова, – каза мъжът.

– Наистина ли съжалявате, – попита Щерн с непринуден и приятелски тон.

За околните двамата изглеждаха, като стари познати, които спокойно си разговаряха.

– Човешкото страдание никога не е било моя цел, – каза мъжът. –  Аз се борех за един по-добър свят. А светът става по-добър, ако група хора грабнат юздите и предвождат останалите. Масите не знаят какво точно искат.

– Да, но тези маси, – започна малко язвително Ицхах, – не искаха същото, което желаехте вие и за това загубихте.

– Загуби човешкия род, – натърти думите си мъжът. – Ние искахме да премахнем посредственото и да направим скок към съвършенството. И в много неща го постигнахме, независимо че загубихме войната.

– Вие грабехте, – Исхах едва владееше нервите си, – Крадяхте усилията и талантите на другите. Отнемахте живота на хората, въпреки че не го наричахте живот, а човешки материал.

Тези думи не бяха приятни на мъжа, но той не реагира. Реши да изслуша бившия концлагерист, не искаше да прави скандал в ресторант.

– Вършеха се лоши неща, които аз не одобрявах, – каза мъжа.

– Лоши неща ли наричате унищожението на милиони хора? – Исхах го погледна право в очите.

– Вие знаете ли кой съм? – попита мъжът. – Да не би да се заблуждавате?

– Не не се лъжа. Такива като вас, трудно се забравят, Себастиян Бернхард, – тихо каза Исхах.

– Сега ви е лесно да ни съдите, – каза Себастиян, защото загубихме. А я си представете, ако бяхме спечелили?

– Търсех те дълго, – каза Исхах

Себастиян кимна с глава и скръсти ръцете пред себе си.

– Няма връщане назад. Това е моментът на истината, – Щерн впи очи в мъжа пред себе си. – Искам да разбера дали осъзнаваш, унижението и болката ми, че бях третиран като „човешки материал“.

– Чесно казано, не се наслаждавам от това, че сте страдали, – каза Себастиян, – но когато се извършват важни преобразования, няма време да се отделя зърното от плявата. Исках да направя действителността по-различна. Вярвах, че съм дошъл на този свят да го променя, а националсоциализма ми даде тази възможност.

– Търсил си идеален свят и красота, – гласът на Щерн звучеше заядливо, – но в лагера, където ние бяхме, нямаше никаква красота. Или може би смяташ експериментите на Хаим за красиви?

– Бях в лагера, – измести погледа си малко в страни Себастиян, – гледах ви, но изобщо не съм мислил за страданието ви. Аз бях облечен в униформата на СС, а вие в карирани дрехи. Имаше установен ред и той не можепе да се наруши. Разбирате ли ме?

– А сега, какво мислите за всичко това? – попита Ицхах.

– Това, което съм ви направил, не беше по някаква моя прищявка, а заради много по-възвишени идеи.

– И не чувствате никаква отговорност за милионите убити? – Исхах беше потресен.

– Вината, угризенията и разкаянивто спират прогреса на човечеството, – Себастиян се поизправи, все едно щеше да държи реч. – Ти изпитваш ли някакви угризения, когато колиш кравата или стрижеш вълната на овцата? Ако ясно се вижда целта и се знае пътя, няма място за колебание.

– И мислиш, че това аз мога да възприема? – попита хладно Ицхах.

– Едва ли, ти си бил на страната на жертвите, – заключи спокойно Себастиян.

– Странно е, че никой от вас не се е побъркал от зверствата, които е извършил?

– Човек може да се побърка само от неща, които не е успял да направи.

Ицхах гледаше този едър и побелял мъж и си каза: „Човек винаги търси извинения, за да оправдае пороците си“.

Директорът по управление на паричните средства в Bank Indonesia е заявил, че не иска да „доларизира“ икономиката и иска да запази суверенитета на рупията.
От 1 юли в Индонезия напълно е забранено използването на щатския долар и другите чуждестранни валути, в изпълнението на всички финансови транзакции в рамките на страната, е заявил директорът на Bank Indonesia Eco Yulianto.
„До сега много сделки са извършвани с използването на чуждестранна валута, което увеличава натиска върху валутния курс на индонезийската рупия“ – цитира изявлението на банкер вестник Jakarta Globe.
Бързото падане на курса на индонезийската рупия спрямо щатския долар до най-ниското ниво от началото на кризата през 1998 г., което е било 13 000 236 рупии за долар, в средата на март тази година я направило Индонезия най-малко успешния играч между националните валути на развиващите се страни в Азия. Все пак, в последните няколко дни, рупията е реабилитирана и се обменят 12 916 рупии за долар.
На заседание на руско-индонезийската комисията по икономическото сътрудничество, проведено в Казан, представители  на Индонезия са потвърдили готовността си да преминат при плащанията си с Русия в национални валути.
„Предложението за осъществяване на търговията с помощта на местните валути изглежда много интересно, защото Индонезия също се интересува от това как да намали зависимостта си от долара,“ – каза министър-координаторът по икономическите въпроси на Индонезия Софян Джалил.

Футболното поражение на сборният отбор на Хондурас от този на Салвадор в мач на четвъртфиналите за световната купа по футбол през 1970 г. е станало непосредствен повод за война между тези две страни.
Тази война продължила шест дни от 14 до 20 юли 1969 г.
Независимо от преходността на „Футболната война“, конфликтът скъпо излязъл и за двете страни. Общите загуби по разни данни са от 2 до 6 хиляди човека.
Мирният договор бил подписан чак след 10 години.

През последната четвъртина на миналия век Южна Корея стремително се вряза в редовете на най-развитите страни.
Разбира се, за отбелязване на кардиналните промени е послужила и съвремената архитектура в страната.
Тя поразява със своите оригинални форми, екологичност и функционалност.
«The Dreamy Camera» е името на малък двуетажен кафе музей, намиращ се на 9 километра от източните покрайнини на Сеул.
Особеноста на кафенето  се заключава в това, че самата сграда е стилизирана като рядко срещана камера с два обектива „Rolleiflex“.
Две огромни „лещи“ служещи като изпъкнали прозорци, обхващащи двата етажа на сградата и откриват за посетители красива гледка към местната природа.