„Не е честно!“ навярно много пъти сме чували този израз и сякаш никога не се разделяме с това усещане.
Исус разказа една притча за справедливостта. Стопанинът на лозето плати еднаква надница на всички работници, които бяха работили през деня, независимо кога бяха наети. Тези, които бяха работили най-дълго през деня не бяха доволни и роптаеха срещу стопанина.
Не е честно! Освен ако не съм от онези, които започват работа в пет следобед. Ако съм на пълен работен ден, няма да се замисля кое е честно и кое не, но ще съм благодарна за работата, която имам.
Ами ако съм чакала цял ден, за да получа работа и накрая не съм я получила?
Ако се чувствам непотребна и отхвърлена?
Докато виждам как наемат другите, може да съм стигнала почти до отчаяние и накрая да се откажа.
Не сме ли всички като работниците наети в края на деня?! Повикани сме и натоварени с определена работа от Бога. Творецът на небето и земята ни призовава да работим за Неговото царство. Да споделяме богатството на Неговата милост не защото заслужаваме, не защото сме достойни или имаме определена заслуга за това, а поради Неговата благодат.