През 1855 г. Лондонското хармонично общество поканило Вагнер да даде няколко концерта в британската столица.

Вагнер едва се появил в Лондон и веднага започнали да го хулят.

В музикалните среди се появил слух, че той се отнасял снисходително към безпорните авторитети като Моцарт, Керубини, Бетовен и „ги измъчва в концертите си“, както му хареса.

Лондончани особено били раздразнени от това, че той дирижирал симфониите на Бетовен наизуст. Те дали на Вагнер да разбере, че това е много неприлично и е израз на неуважение към Бетовен.

На следващият концерт партитурата наистина лежала пред Вагнер.

Концерта имал изключителен успех. Ценителите на музиката веднага обкръжили Вагнер и се надпреварвали да го поздравяват.

– Нали ви казахме … Това е съвсем различно звучение, истинско по Бетовенски звучи. Колко съвършено взехте темпото на скерцото! Как блестящо въведохте виолите! ….

С тези думи един от ценител на музиката взел отворените партитури и…..О, ужас!

Те били на „Севилският бръснар“, дори за изпълнение на пияно… и най-страшното, били най- отгоре над нотите на наклонената масичка, която стояла пред композитора.

Сегашната столица на Перу Лима многократно е разтърсвана от ужасни земетресения.

Първото силно земетресение е станало през 1687 г. Повечето от сградите били напълно разрушени и пострадали огромен брой хора.

След това земетресение градът започва да губи търговското и икономическото си влияние, което е притежавал.

Основните търговски и финансови потоци са се преориентирали към други градове в Южна Америка: Буенос Айрес и Картахена.

Второто опустошително земетресение е станало през 1746 г.

През  XX век  градът също е бил разтърсван. Мощното земетресение през 1940 г. е довело до значителни разрушения.

Глобализацията е проникнала и в земята на изгряващото слънце. Сега жителите на Япония се обличат като европейци в дънки и тениски. Въпреки това уважението към традициите е в кръвта им.

Да разберем, че в Япония има празник е много просто. Хората се държат в съответствие с древни традиции. И това става по един и същи начин, както в столицата и в провинцията.

Към празниците японците се отнасят искрено като децата. Повечето от тях вярват, че ако спазват правилно обредите, това ще им донесе щастие.

Когато момиче навърши пълнолетие и купуват традиционно кимоно. За сравнение, много даже за сватба  не се готвят така, а взимат под наем облеклата. Момчетата се обличат в традиционни костюми.

Общинските власти се канят на всеки празник, на който се празнува за младеж или девойка, които навършват 20 години. Смята се, че така тези хора прекрачват прага на „зрелия живот“. Независимо от това, че между младежите е разпространено мнението за излишната сложност на традиционния етикет и церемония, към този празник се отнасят много сериозно.

Интересното е, че в Япония не се дават подаръци на общите празници, с изключение на Нова година. Хората се поздравяват помежду си, като изпращат картички. Но по-често те се събират на групи по интереси и отиват сред природата.

Аптеки, в които са се изготвяли различни отвари и лекарства е имало още в древността. Те са съществували в двора на владетелите.

Сведения за първата открита в Багдад обществен аптека датира от 754 г. от н.е.

Арабската столица по това време е била една от най-прогресивните. Заедно с аптеките в града открили първото учебно заведение, където се преподавали основите на медицинските и фармацевтични знания.

Не е случайно, че първата аптека в Европа е открита през XI век от араби.

Първата аптека в България е отворена от Д-р Марко Павлов през 1823 г. във Велико Търново