Надземната част на иглика съдържа фенолни гликозиди, флавоноиди, сапонини, каротин, дъбилни вещества, витамин С, естери на салициловата киселина, етерично масло и други. Корените и коренищата имат подобно съдържание.
Използваемите части на растението са корените, коренището, цветовете и листата. Корените и коренището трябва да се берат преди да е настъпил цъфтежа през април и когато листата започват да жълтеят, през юни. По време на цъфтежа – март, май се берат листата.
Сапонините, които се съдържата в иглика имат отличен отхрачващ и откашлящ ефект. Билката се използва за лечение на грип, астма, коклюш. Корените се използват за облекчаване на възпалителни заболявания на пикочните пътища, трудно уриниране и подагра.
Листата на игликата служат за лечение на главоболие, отпадналост, липса на витамини С и А. Цветовете на игликата се използват за лечение на безсъние и нервност. Корените притежават отхрачващо и известно потогонно и диуретично действие. Засилват стомашната секреция и действат успокоително на нервната система.
Игликата се използва при всички видове кашлица и възпалителни процеси на дихателните пътища, при неврози. Цялата билка се използва при сърдечна слабост, бъбречни възпаления и шипове.
Вътрешно приложение на иглика: 1 супена лъжица корени от билката се вари в 500 мл вода около 10 минути. Пие се по 1 кафена чашка, 4 пъти преди хранене. Може да се подслади с мед.
От надземната част 2 супени лъжици се запарват с 500 мл вода. Пие се по същия начин.
При работа с игликата могат да се получат нежелани алергични реакции. Същото се наблюдава и в някои случаи при отглеждането и като декоративно растение в стаята.

Можеш да вземеш едно прасе, да го очистиш от мръсотията, да го напарфюмираш, на врата му да сложиш панделка и да го пуснеш в стаята си. Но веднага щом усети, че е на свобода, то ще побърза да се пъхне в мръсната локва. Явно това животно вътрешно не се е променило, то си е останало прасе.
Ние непрекъсното се опитваме да се поправяме и променяме. Множество книги в книжарниците, ни предлагат начини как да преобразим себе си, но всички тези опити са временни. Нужна ни е вътрешна промяна, трансформация на душата ни.
И това е напълно възможно! В Библията пише, че идвайки при Христос, ние се раждаме отново. В нашите сърца започва да живее Святият Дух, който ни преобразява. Изменят се стремежите ни, целите ни, нашите отношения и накрая смисълът на живота ни.
Разбира се, това не става изведнъж. Обучението ни да следваме Христос се извършва през целия ни земен живот, но нашето ученичество започва от момента, в който отворим сърцето си за Него.
Нека животът ни да започне да се „преобразува …. от слава в слава“.

Външната врата тропна.
– Мартине, у дома ли си?
– Да. Какво има, – недоволен глас прозвуча от стаята.
– Ела, имам изненада за теб.
Мартин неохотно показа глава на вратата на стаята си и влезе в хола.
– Давай …… Кои са тези? – попита Мартин, забелязвайки до външната врата жена и момиче.
– Това е твоята полусестра и нейната майка.
– Имаме един баща? – Мартин се намръщи.
– Да.
– Значи ти си изневерявал на мама? А ти на колко година си? – попита Мартин момичето.
– На 16.
– А аз съм на 18. Бил съм на две години, когато ти, татко, си имал друга жена! Сега разбирам защо мама ни напусна …. Един млад бизнесмен от съседния град я обичаше, за разлика от теб, татко ….
– Недей да съдиш! Какво знаеш ти.
– Тя правилно е направила, като си е отишла от такъв гад като теб, – Мартин присви презрително очи.
В този момен мъжът силно се ядоса и за първи път удари сина си по лицето.
– Да не си посмял така да разговаряш с баща си!
– Ти друго отношение не заслужаваш. Намерил си друго семейство, ха-ха-ха. Повече не съм ти нужен. Аз имам право на този дом, така, че тези да се измитат по-бързо от тук. Какво, няма къде да живеят ли?
– Имат, но Славка се нуждае от баща.
– Да си мислил по-рано за това. Или ти си живял с тях седмици и никакви командировки не си имал?
– Да, живеех с тях.
– Защо чак сега ми разказваш за всичко това?
– Понеже ти вече си достатъчно голям и трябва да разбереш.
– На мен не ми е необходима сестра, особено незаконнородена.
Бащата се слиса:
– По-добре посрещни гостите и слагай масата.
– Това си е твоето семейство, сам се грижи за него.
– Мартине, защо се държиш така?
– Ще се държа както си искам! – озъби се Мартин. – Махам се от къщи … Непознати в дома си не искам.
Бащата опита да прегърне сина си, но Мартин го отблъсна.
– Презирам те! Ти си недостоен за моята майка. Мама беше красива и независима. Не искам повече с теб да разговарям. Не желая изобщо да ви виждам.
Мартин прекоси стаята, взе си чантата и започна да хвърля дрехите си в нея. Бързо облече якето си и изтича на улицата.

Севда седеше в кухнята и плачеше. Беше напълно отчаяна от поведението за сина си Борис. Класният му ръководител се бе оплакал от него:

– Не работи системно. Има проблеми с общуването. Не знам как ще се яви на приемните изпити. По-добре кандидатстването му да отложите с една година.

Откакто баща му напусна дома им, Борис се бе затворил в себе си и с никого не искаше да разговаря.

Севда изпробва всичко, убеждения, заплашвания, …. но нищо не помогна.

Веднъж му каза:

– Моля те направи го заради мен, постарей се. В момента е важно да поемеш правилния път, независимо от обстоятелствата.

Борис сви рамене. Явно бе убеден, че и тя има вина за поведението на баща му.

От време на време на Севда ѝ се струваше, че е успяла, но само ѝ се струваше.

Една вечер, след като си бяха легнали, Борис дойде в стаята ѝ и я завари, че плаче. Седна до нея, прегърна я и я попита.

– Какво да направя, мамо? Сигурно се чувстваш ужасно.

Севда му каза:

– Бих се чувствала по-добре, ако започнеш да се учиш  по-добре. Класният ти каза, че си занемарил всичко. Присъстваш в час, но не си учиш уроците, не си пишеш домашните и когато те вдигнат да те изпитват мълчиш.

– Мамо, мога да помагам в къщи, но не мога да върна предишния добричък Борис. Татко го прогони.

– Знаеш, че можеш да оправиш нещата ако искаш, – Севда умоляващо погледна сина си.

– Да, знам, но не искам. Може би след известно време …… сега не става …… няма смисъл.

– А твоето бъдеще? – извика Севда. – И то ли няма значение за теб?

Борис вдигна рамене.

– Пет пари не давам за него, поне за сега ……

Пролетните пъпки на белият бор съдържат към 0,4 % етерично масло, витамин В, витамин С, витамин К, каротин, дъбилни вещества, минерални соли, смолисти вещества, пиницикрин и други.

Листата на бора съдържат до 1 % етерично масло, в състава на което влизат до 46% а – пинен, до 3% камфен, до 28% З-пинен и мирцен, до 8% лимонен, до 3% оцимен, а също и борнеол и борнилацетат.

От листата на бора е изолиран и p-D-глюкозид, а също от иглиците и носещите ги клонки е получен ароматизатор с характерния и освежаващ аромат на горски боров въздух. В дървесината е установено съдържанието на протеини. Кората на бора съдържа значително количество дъбилни вещества, 3-хидрокси – 1 – (4-хидрокси – 3-метоксифенил) – 1-пропанол.

Семената на дървото съдържат до 26% мазно масло. Колофонът, остатъкът след дестилирането на етеричното масло, представлява смес от смолисти киселини, главно абиетинова киселина.

Етеричното масло, получено от иглите, има приятната миризма на съдържащия се в него борнилацетат до 11%, пинен до 40%, лимонен до 40% и други терпени.

Почти всички части и продукти от белия бор се използват за приготвяне на лекарства, но най-много пролетните пъпки, листата, етеричното масло, смолата, катранът и въгленът.

Пролетните пъпки са много известни в българската народна медицина и се използват като омекчително средство при възпаление на лигавицата на дихателните пътища, за улесняване отделянето на храчките, като загряващо средство при простуда, ангина, кашлица и други.

Листата на бора се употребяват като противоскорбутно средство във формата на замазка или сироп, а също и за получаването на етеричното масло, което се прилага като антисептично средство в емулгирано състояние за пулверизиране в стаи, където са лежали тежко болни, за освежаване на въздуха в театрални и киносалони.

Боровият балсам, който изтича от специално направените отвори върху стъблата на  белия бор, се състои от около 60—80% смолисти вещества, 15—20% етерично терпентиново масло, до 10% влага и се използва за получаване на терпентин.

То се използва за медицински цели, обработено с варно мляко и повторно дестилирано. Употребява се главно външно в мазила и линиментц като раздразващо средство за разтривка при ревматизъм, невралгии и други, като антисептично средство външно за инхалации при бронхит и други. Най-добре се ценят тези масла, които съдържат по-голямо количество оспинен.

Катранът, получаван чрез сухата дестилация от дървесинната част, се прилага в медицината външно като антисептично средство, особено в мазила против краста във ветеринарната практика, рани, а в много големи количества — в техниката.

Въгленът, който се получава като остатък след сухата дестилация, се употребява като суровина за получаване на медицински активен въглен, които намират широко приложение във фармацията и медицината като абсорбентно средство при отравяния, хранителни инфекции, интоксикации и дриги. Етеричното масло, добито от листата и клонките на белия бор, се прилага нашироко и в парфюмерийната и козметичната промишленост.

При преработването на дървесината на белия бор в целулозните заводи се получава препаратът p-ситостерин, който се употребява като суровина за синтезирането на стериоидни полови хормони.

От белия бор се добива още корабна смола, борова вата, хартия, а от иглите — текстилни влакна. Тлъстото масло, получавано от семената, се използува в лаковата промишленост за получаването на безир и други. Дървесината на белия бор е особено ценна. Тя дава доброкачествен строителен материал и служи за най – разнообразни разработки, както и за гориво.

Нашата народна медицина предлага следната рецепта за чай от бял бор: Една супена лъжица борови връхчета се слага в 600 мл вода. Ври 10 минути. Пие се по 100 мл преди ядене 4 пъти дневно, подсладено с мед.

Можете да си приготвите сами сироп от бял бор по следния начин: 50 г пролетни пъпки се наситняват и се покриват с 500 мл вряща вода, запарката се разбърква и се оставя да изстине, след което се филтрира и получената течност се смесва с 500 г небет шекер или с обикновена захар, след което на слаб огън при често разбъркване се сварява сироп. Към изстиналия сироп се прибавя пелен мед – 500 г. Разбърква се старателно до получаването на еднородна смес. Приема се по 1 супена лъжица 3—4 пъти дневно, преди ядене. Тази доза е подходяща както за възрастни, така и за деца.